ОКОЛНА СРЕДА
Относно Проекта на ЗИД на Закона за управление на отпадъците (14.07.2025 г.)
Според БСК, Законът трябва да въведе електронен регистър за проследимост на електрическо и електронно оборудване, МПС и др., и да насърчи използването на дигитални инструменти (напр., QR кодове) за повишаване на отчетността и борба със „сивия сектор“. Законът следва изрично да утвърди приоритета на повторната употреба пред рециклирането, в съответствие с Директива 2012/19/ЕС за ИУЕЕО.
Що се отнася до предложението за преминаване от разрешително към регистрация на организациите, според БСК, регистрационният режим създава риск от нерегламентирани или фиктивни организации, които не изпълняват задълженията си, но събират такси от производители. По тази причина, БСК настоява за прилагане на разрешителен режим. Ако се търси административно облекчение, то може да се въведе електронна платформа и опростена процедура, но без компромис с контрола и качеството на услугата.
БСК предлага законодателят да доразвие и уреди изрично механизмите за участие на производителите/вносителите в контрола върху организациите по оползотворяване. В ЗИД на ЗУО да се включи нов текст (например, в чл. 14, чл. 18 или чл. 59а), който да гласи: „Пускащите на пазара имат право на достъп до цялата информация и участие в контрола на организациите по оползотворяване, с които са в договорни отношения, включително чрез членство в управителните им органи, възможност за независим одит и участие в стратегическото планиране на дейностите по събиране и третиране.“ Освен това, Законът трябва да гарантира, че пускащите на пазара имат свобода да сменят организация, в случай на съмнения за неефективност, непрозрачност или неизпълнение на целите.
Относно Проекта на ЗИД на Закона за управление на отпадъците (05.06.2025 г.)
БСК подкрепя разграничението на видовете режими, на които подлежат лицата, извършващи дейности с отпадъци, както и текстовете, които имат за цел преустановяване извършването на нерегламентирани дейности с опасни и неопасни отпадъци.
Добавянето на „депозитни такси“ при условие, че не е представено определение и няма друго пояснение откъде идват, на този етап (преди изготвяне на нормативен текст за въвеждане на т.нар. депозитна система) създава само неяснота и следва да отпадне.
Следва да се прецизира промяната чл. 44, ал. 1, свързана с обхвата на задължените лица, които водят отчетни книги. В досега действащия текст става дума за „Лицата, чиято дейност е свързана с образуване, събиране, транспортиране и/или третиране на производствени и/или опасни отпадъци“, а изменението се отнася до „Лицата, чиято дейност е свързана с образуване, събиране, транспортиране и/или третиране на отпадъци“. Когато не се прави уточнението за производствени и/или опасни отпадъци, от предложения текст следва, че задължението за водене на отчетни книги в НИСО е за всички лица – физически (домакинства, образуващи само битови отпадъци) и юридически, независимо от вида отпадъци.
Относно проект за промени в Наредбата за излезли от употреба МПС (27.06.2025 г.)
БСК отчита редица съществени слабости и несъответствия на предложените промени с действащото законодателство, принципите на правната сигурност и административната ефективност. Неясен и неточен експлоатационен коефициент (Ек) - В Приложение № 2 и 2а към Наредбата за ИУМПС е въведена нова формула за изчисление на количеството ИУМПС.
С предложенията в чл. 27 и чл. 28 се въвеждат редица нови задължения за предоставяне и обработка на данни – по възраст, категория, месторегистрация и др. Това изисква значителен ресурс и координация между институции, без анализ дали съществува техническа готовност; Не е придружено от оценка на въздействието, както се изисква от чл. 26, ал. 2 от ЗНА. Представената ЧПОВ не съдържа оценка за въздействието върху бизнеса и населението; Не е ясно как ще се осъществява контрол и какви ще са последиците при липса или грешка в данните; Въвеждат се нови отчетни и справочни задължения, които водят до допълнителна административна тежест.
Предложената методология и структура на изчисленията не са обвързани с реалните количества третирани ИУМПС, както изисква Директива 2000/53/ЕО. Напротив – методът въвежда теоретичен модел, основан на регистрирани МПС, без доказателства за реално постъпили и преработени автомобили (ИУМПС). Това подкопава доверието в отчетността и може да доведе до санкции при европейски контрол. В тази връзка, БСК смята за необходимо проектът за промени в НИУМПС да бъде преработен, със следните препоръки: да се разработи алтернативна, по-точна и обективна методика за определяне на количествата ИУМПС, съобразена с Директива 2000/53/ЕО; да се извърши пълна оценка на административното и икономическото въздействие.
Предложеното изменение на Приложение №2 към чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата въвежда нови размери на продуктовите такси по категории и възраст на МПС. Това поражда следните притеснения: Липса на обосновка и методология при определяне размера на продуктовите такси за МПС; Несъразмерност на таксите спрямо екологичните цели (Таксите са определени по възраст, а не по екологичен клас); Не е извършена оценка на въздействието върху вноса/въвеждането и покупателната способност на потребителите – значителното увеличение на таксите ще оскъпи автомобилите втора употреба, които съставляват над 70% от новорегистрираните МПС в страната; Съществува риск от регистрация на МПС в други държави от ЕС с по-благоприятни условия; Малките и средни предприятия, извършващи внос/въвеждане, ремонт или препродажба на МПС, ще бъдат непропорционално засегнати от новите размери на таксите, без компенсационни мерки.
С оглед на гореизложеното, БСК препоръчва проектът на постановление за изменения на НОРРЗПТ (§2, т. 8) да бъде преработен, като се разработи обоснована методология за определяне на размера на продуктовите такси – разходоориентирана, базирана на емисионен клас, маса и очакван отпадък (вкл. опасен такъв), и да се извърши регулаторна оценка на въздействието, вкл. икономически, екологичен и социален ефект.
Относно обсъждания за приемане на проекта на Директива относно твърденията за екологосъобразност (COM(2023) 166 final, 2023/0085(COD)). (20.06.2025 г.)
БСК призовава представителите на Република България в триалога да подкрепят отлагането или дори оттеглянето на Директивата относно твърденията за екологосъобразност, тъй като предложените текстове могат да доведат до практически затруднения и да възпрепятстват ефективното прилагане на принципите на устойчивост.
Според БСК, следва да се въведе пропорционална и ясна рамка относно твърденията за екологосъобразност, която да създава условия за равнопоставеност и да запази конкурентоспособността и стимулите на предприятията да инвестират. В настоящите текстове бизнесът има сериозни притеснения относно:
- Непропорционални и неясни изисквания за обосновка и проверка, които могат да доведат до увеличаване на разходите и сложността, като същевременно обезкуражат инвестициите и комуникацията с потребителите. Поради липсата на ясни и единни критерии, съществува значителен риск от пренасочване на спорове към определени „удобни“ съдилища (forum shopping), непоследователен надзор и неравномерно прилагане в различните държави-членки, което ще отслаби целостта на единния пазар.
- Липса на ясна, работеща и предвидима опростена процедура за незабавна идентификация на допустимите искания, която да гарантира равнопоставеността им спрямо други видове искове. Предложените процедури биха породили правна несигурност, тъй като предприятията ще бъдат задължени да събират, докладват и предоставят обширни данни, без да има доказуем възпиращ ефект за фирмите, които не спазват правилата.
- Неподходящи преходни периоди, водещи до увеличаване на административната и оперативна тежест. Не бива да се пренебрегва припокриването на тази Директива с друго съществуващо законодателство на ЕС (за предоставяне на информация, химикали, опаковки, докладване и др.). Така например, Директивата за нелоялните търговски практики (Директива 2005/29/EO, Unfair Commercial Practices Directive) вече забранява подвеждащи твърдения за екологосъобразност и се прилага успешно като правна основа, което се доказва от практиката в Германия и Нидерландия, където множество компании са били изправени пред съда.
ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
- Относно Проекта на ЗИД на Закона за защита на потребителите (27.06.2025 г.)
- Според БСК, предложеният законопроект е балансиран и в най-голяма степен отговаря на духа и целите на Директива ЕС 2020/1828 относно представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите. Камарата приветства въвеждането на механизъм за предварителни консултации с търговеца относно прекратяване на нарушението, както и механизъм за ранно отхвърляне на явно неоснователни искове. БСК намира за правилен възприетият opt-in механизъм за присъединяване на потребители към предявен представителен иск.
- Едновременно с това, БСК изразява известно разочарование по отношение на някои разпоредби, при които отчита съществени слабости и несъответствия с принципите на българския правов ред:
- С новия чл. 186а отново се въвежда процесуален ред за обезщетение на вреди, причинени на абстрактния потребителски интерес. Този ред, за разлика от сега действащия, включва и дефиниция за „колективния интерес на потребителите“, различна от тази за „колективните интереси на потребителите“. Залагането на две различни и потенциално противоречиви дефиниции на колективни интереси на потребителите в един и същи закон би създало значително объркване и неяснота.
- Относно Проекта на ЗИД на Закона за защита на потребителите (11.09.2025 г.)
- БСК предлага искът по чл. 186а в §12 от законопроекта да отпадне. Чл. 186а въвежда процесуален ред за обезщетение на вреди, причинени на абстрактния потребителски интерес. Този ред, за разлика от сега действащия, вече включва и дефиниция за „колективния интерес на потребителите“, различна от предложената преди това в чл. 186, ал. 2 за „колективните интереси на потребителите“. Според БСК, залагането на две различни и потенциално противоречиви дефиниции на колективни интереси на потребителите в един и същи закон би създало значително объркване и неяснота.
- Във внесения в НС законопроект е предвидената нова ал. 5 в чл. 68л от ЗЗП, предвиждаща незабавно изпълнение на всички мерки по чл. 68л, независимо дали са обжалвани. Според БСК, сегашното правомощие по чл. 60, ал. 1 от АПК е по-балансирано, тъй като позволява на КЗП да прецени необходимостта от незабавно изпълнение в зависимост от конкретните факти и обстоятелства, постигайки по-добра съразмерност между наложените мерки и преследваната цел.
ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА
Относно проекта на ЗИД на Закона за защита на конкуренцията (16.09.2025 г.)
Според БСК, в законопроекта има няколко основни аспекта, които пораждат известни притеснения:
- Предложението КЗК да получи достъп до данни по Закона за електронните съобщения (ЗЕС) за нуждите на административните производства по ЗЗК е необосновано. Данните по ЗЕС са предназначени за разследване на тежки престъпления и за нуждите на националната сигурност. Административните нарушения, разследвани от КЗК, не могат да бъдат приравнени на престъпления, а още по-малко на тежки престъпления. Предоставянето на подобни правомощия за достъп до данни по ЗЕС е непропорционално и създава опасност от нарушаване на конституционно гарантирани права.
- Предложената нова, универсална забрана за нелоялни търговски практики е прекалено обща и неясна. Формулировката „всяко действие или бездействие… ако е в противоречие с добросъвестната търговска практика“ не дава ясни насоки на адресатите, създава предпоставки за субективно тълкуване кое е „добросъвестно“ без заложени обективни критерии (както е в сега действащата нормативна уредба) и е в разрез с целите за намаляване на административната тежест, осигуряване на предвидимост за стопанските субекти и създаване на по-благоприятна бизнес среда. В отношенията между търговци принципът на добросъвестност е важен, но нарушението му се санкционира по гражданскоправен ред (неизпълнение на договор, деликт) и се преценява от съда във всеки конкретен случай.
- Драстичното увеличение на санкциите за нелоялни търговски практики, което предвижда законопроектът (§35) – от диференцирани, с максимална горна граница от 300 000 лв., към общи, достигащи до 10% от общия оборот, е непропорционална мярка, която поставя под риск стабилността и предвидимостта на бизнес средата, особено за малките и средни предприятия.
- Предвидените в §32 проверки на място за целите на секторни анализи са друг аспект от законопроекта, който поражда сериозни въпроси. В момента проверките на място се използват главно в рамките на разследвания за конкретни нарушения, като картели и злоупотреби с господстващо положение. Предложението за разширяване на тези правомощия, за да включват и секторни анализи, променя същността на инструмента. Секторният анализ е широкомащабно проучване на даден пазар, което не е свързано с конкретно нарушение, а по-скоро с оценката на състоянието на конкуренцията. Използването на толкова силен инструмент като проверката на място – която включва достъп до бизнес помещения, компютри и документи, е неоправдано за целите на едно общо проучване и носи сериозна тежест за бизнеса.
ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ
Относно проекта за създаване на Централен орган за покупки в сектор ИКТ (09.05.2025 г.)
Направеното предложение представлява инициатива за прехвърляне на дейността по възлагане на доставката на компютри и периферни устройства от Министерството на финансите (МФ) към Министерството на електронното управление (МЕУ). Според БСК, за да се направи това, трябва да съществуват сериозни аргументи, да се адресират конкретни идентифицирани критични проблеми от концептуален характер по прилагането, ефективността и ефикасността на действащия режим и да се посочи с какво новото нормативно разрешение ще преодолее съществуващите дефицити. Следва да се изясни как ще се преодолее рискът от блокиране на текущите процедури и дали подобно прехвърляне няма да забави придобиването на активите, предмет на промяната. Проектът за постановление е изготвен без ясни мотиви и задълбочена оценка на въздействието от прилагане на новата регулация.
БСК предлага:
- Да се проведе задълбочена последваща оценка за въздействието от прилагането на ПМС 385/2015 г.
- Да се изготви цялостна предварителна оценка на въздействието на предложения нормативен акт, вкл. да се изследва каква е необходимостта от създаването на новата структура, както и да се направи икономическа обосновка на разходите за създаването на новата структура.
- Да се направи и оценка на риска от възникване на междуинституционални спорове по отношение на това кой е компетентният орган в случаите, които биха попаднали в предметната компетентност на МФ или на МЕУ.
- Да се разгледа възможността за създаване на одиторски борд, който да включва представители на работодателските организации, МЕУ и, при необходимост, други публични органи, с цел наблюдение на прехода, предотвратяване на пазарни изкривявания, монополизация и недобросъвестни практики.
ПАЗАР НА ТРУДА
Относно 4 законопроекта за промени в Закона за лечебните заведения (21.07.2025 г.)
С малки различия и четирите законопроекта предвиждат законово определяне на равнищата на заплащане на работещите в лечебните заведения.
Съгласувано със своите членове в сферата на здравеопазването, БСК заема категорична позиция против принципите и конкретните текстове, заложени в четирите законопроекта, поради следните мотиви:
I. Липса на оценка на въздействието върху ефектите от направените предложения върху финансовата стабилност на лечебните заведения. БСК предупреждава, че законовото определяне на размера на основни работни заплати, без да е основано на конкретни разчети, бюджетът на Националната здравноосигурителна каса, в т.ч. допусканията на Средносрочната бюджетна прогноза и оценката на въздействието върху финансовото здраве на лечебните заведения, влече риск от редица неблагоприятни последици. Определянето на фиксирани суми в закон може да доведе до обективна невъзможност за спазване на изискванията на чл. 6, ал. 6 на Закона за лечебните заведения относно прилагане на стандарти за финансова дейност, доколкото определените в закон суми могат чувствително да надхвърлят наличните средства за работна заплата, в съответствие с утвърдените стандарти за финансова дейност.
II. Противоречие с международни актове, по които Р България е страна, както и на европейско законодателство. Законопроектите противоречат на ратифицираните от Р България Конвенция 87 и Конвенция 98 на Международната организация на труда, на Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г., както и на Препоръката на Съвета от 12 юни 2023 г. относно укрепването на социалния диалог в ЕС.
Според БСК, увеличаването на размера на основните работни заплати в здравеопазването трябва да е естествен резултат от извършените промени в организацията, структурирането и финансирането на здравноосигурителната система.
Относно проект за промени в Закона за чужденците в РБ (01.04.2025 г.)
БСК подкрепя предвидените в законопроекта допълнения, които осигуряват и позволят функционирането на единната онлайн платформа за производство и издаване на разрешения за работа, тъй като дигитализацията на процесите ще допринесе чувствително за оптимизиране на процедурите.
Приветстваме предложението доказателствата за осигурено жилище да се представят, едва след като лицето вече е на територията на Република България. Това ще доведе до намаляване на разходите и административната тежест за работодателите.
Като положително отчитаме и изричното регламентиране на възможността и процедурата притежателите на Синя карта на ЕС да сменят заеманата длъжност в рамките на съществуващото трудово правоотношение.
Намираме за правилно предложението за удължаване на срока за кандидатстване за издаване на виза D, с оглед риска за пропускане на законово установените срокове, поради липса на приемни часове в консулствата.
Подкрепяме и предложенията, свързани в промени в правната уредбата за събиране на семейства, както и разписаната процедура за предоставяне на право на пребиваване в Република България на чужденци „специализанти“, чрез създаването на нов чл. 24р, с който се разширява приложното поле на ЗЧРБ.
Положително оценяваме въвеждането на здравно осигуряване на чужденците, притежатели на разрешение за пребиваване тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“, и на сезонните работници, с разрешено право на продължително пребиваване.
По отношение на процедурата за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“, БСК предлага за отпадне предвиденото в законопроекта прекратяване на правото на пребиваване при прекратяване на трудовите правоотношения. По този начин чужденци, за които е подадено ново заявление от друг работодател (не по-късно от два месеца преди изтичане на разрешения срок на продължителното пребиваване), но междувременно са останали без работа, се налага да напуснат страната, преди да им бъде издадено новото разрешение.
В допълнение, БСК предлага създаване на възможност след изтичане на първите 6 месеца на заетост притежателят на ЕРПП да може да смени работодателя си по облекчена процедура.
ОБРАЗОВАНИЕ
Относно Проект на Министерския съвет за одобряване на Национални програми за развитие на образованието (01.04.2025 г.)
БСК подкрепя разработването и изпълнението на национални програми (НП) за развитието на образованието, които са в съответствие с приоритетните области и заложените цели в Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021-2030) и с Програмата за управление на Република България за периода 2025-2029 г.
В същото време, в процеса на определяне на темите, обхвата и финансирането на националните програми, както и при тяхното изпълнение, наблюдение и отчитане са налице редица аспекти, които намаляват ефективността и очакваното им въздействие върху образователните политики. Във връзка с това отправяме следните предложения:
- Да се задължи Министърът на образованието до края на 2025 г. да направи критичен преглед на съществуващите национални програми с цел да се прецени кои от тях имат елемент на допълнително финансиране на присъщи текущи дейности и разходи на съответните институции в образователната система и да предложи друг механизъм за тяхното финансиране.
- Да се предвиди добавянето в отчета за изпълнението на програмите на информация не само за непосредствените резултати от изпълнението на НП, но и анализ за техния принос за стратегическите цели на образованието и изпълнението на съответната управленска програма на правителството, съпроводен с аргументация (включително – финансова) и предложение за продължаването, надграждането или прекратяването на съответната НП, както и предложения и аргументация (включително с финансови параметри) за включване на нови НП.
- При формулирането на новите национални програми за следващи периоди да се предвиди намаляване на броя им и окрупняването им с цел улесняване на кандидатстването на училища и звена към МОН, които в момента са принудени да следят множество малки възможности за финансиране по различните НП с различни изисквания, срокове и формати на финансиране и отчитане, както и да назначават заместник-директори по проектна дейност или да наемат консултанти за разписване и изпълнение на проекти.
- Да се обмисли създаването на самостоятелно звено за управление и изпълнение на националните програми или, например, включването на такова към Изпълнителна агенция „Програма за образование“.
Относно доклад „Реализация на завършилите средно образование в България“ 2023 г. (15.04.2025 г.)
БСК приветства инициативата на Министерството на образованието и науката за проследяване на реализацията на пазара на труда на завършилите средно образование в България. Същевременно, Камарата представя и серия от препоръки, сред които:
В доклада да бъде посочена не само неговата основна изследователска цел – проследяване на реализацията на пазара на труда на завършилите средно образование в България в периода 2018-2023 г., но и за какви цели ще бъдат използвани събраните, обработени и анализирани данни, отговори на какви въпроси ще се търсят, какви решения, основани на доказателства ще бъдат взети.
Данните по отделните раздели и индикатори, които се отнасят до професионалното образование, да бъдат предоставени на ниво специалност (до 7 знак в стария СППОО), за новия списък – на ниво професия, по степен на професионална квалификация (СПК), и да се използва по-тясна дефиниция на професионална реализация, базирана на съвпадение на четирицифрените кодове от НКПД.
При следващото проучване да се включат: Специален индикатор за проследяване на учениците, които са записали 12 клас в защитена специалност или такава с очакван недостиг на пазара на труда; Социологически компонент, който не само може да допълни административните данни, но и да коригира определени изкривявания, които се получават от тях; Специален разрез за реализирането на съответните випуски на първата, на втората/третата година и на петата година от завършването на средно образование.
Да се автоматизира обвързването на информационните системи на МОН, Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО), висшите училища, НАП и НОИ.
Относно проекта на ЗИД на Закона за предучилищното и училищното образование (18.06.2025 г.)
Предвид на идентифицирани в голяма степен частични и недостатъчно изследвани и аргументирани предложения по множество от образователните политики, БСК предлага отлагане на внасянето на ЗИД на ЗПУО за разглеждане в Парламента в този му вид до преодоляване на тези слабости.
Предлагаме създаването на структурирани продължително действащи тематично-ориентирани обществени форуми/формати за обществен диалог за определяне и, след това – анализиране и обсъждане на необходимите същностни промени в образованието с цел постигане на обществено приемливо разбиране и консенсус за най-ефективните мерки и дейности за решаване на основните проблеми.
В съответствие с декларираното желание за партньорство между институциите, родителите, социалните партньори и бизнеса, предлагаме включването на тези и други подходящи заинтересовани страни и отговорни институции, редом с професионалната колегия, в обществения диалог по дефиниране на структуроопределящите области и най-работещите мерки и инструменти за модернизиране на образованието.
Относно предложения за промени на нормативни актове в областта на висшето образование (10.04.2025 г.)
БСК подкрепя предложения за обществено обсъждане проект за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет в областта на висшето образование:
- ПМС №64/2016 г. за условията и реда за утвърждаване на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища и за приемане на Списък на приоритетните професионални направления и на Списък на защитените специалности;
- ПМС №283/2021 г. за приемане на Списък на професионални направления и защитени специалности по чл. 95, ал. 7, т. 8 от Закона за висшето образование.
Предложените изменения и допълнения имат за цел да направят образователния процес по-гъвкав и адаптивен към нуждите на пазара на труда и образователната система. В резултат на въвеждането на тези промени ще се даде възможност на висшето образование да се адаптира по-бързо към промените в икономиката и технологиите.
Създаването на допълнителни възможности за обучение в специалности с високо търсене на пазара ще насърчи гъвкавостта на системата и ще позволи на университетите да се конкурират по-добре в глобален контекст. По този начин ще се повиши атрактивността на българските висши училища за студенти, които искат да специализират в области с по-висок потенциал за развитие на кариера.
Следва да се обмислят възможностите за постигане на по-балансирано развитие на мрежата от висши училища според потребностите на регионите и според реалните възможности, както и за допълнително развиване на системата за контролиран от държавата субсидиран прием в държавните висши училища, в съответствие с националните и регионални потребности и с прогнозите за бъдещо развитие на пазара на труда.
