Усещането за „нечестна игра“ не идва от едно конкретно действие, а от комбинация от сигнали, които в един момент започват да изглеждат като модел. И когато моделът се повтаря, човек естествено започва да се пита дали системата е честна, или просто е направена така, че някои да печелят, а други да плащат сметката.
Нека го „разплетем“, за да е ясно.
Защо в този сектор (и не само) усещането за нечестна игра е толкова силно?
1. Малко играчи, голяма власт
Когато имаш малък брой лицензирани организации, които държат ключови функции, дори без картел, пазарът започва да се държи като картелизиран. Това е като да имаш четири магазина в града – ако всички вдигнат цените едновременно, няма значение дали са се разбрали, или просто „се гледат“.
Концентрация: малко оператори + делегирани функции = силна пазарна позиция
Резултатът за бизнеса е един и същ: няма реален избор.
2. Непрозрачни такси и методология
Когато не знаеш защо плащаш толкова, как се изчислява таксата, какви са реалните разходи и защо цената расте, усещането е ясно: някой друг държи картите, а ти само плащаш сметката.
В ЕС много държави имат публични формули, докато у нас често се разчита на „вътрешни методики“ (ако има такива), които не са достъпни за производителите и вносителите.
Когато методологиите не са ясни и сравними, производителите/вносителите са „заключени“ в системата.
3. Високи бариери за навлизане
Когато е почти невъзможно да се появи нов оператор, който да предложи по-добри условия, пазарът става „затворен клуб“. Това автоматично създава усещане за нечестност, защото:
- няма конкуренция,
- няма натиск за по-добри цени,
- няма стимул за по-ефективни услуги.
4. Едновременни промени в цените
Това е най-чувствителният сигнал. Когато няколко организации повишат таксите почти едновременно, бизнесът естествено си казва:
„Това случайност ли е, или някой дърпа конците?“
Дори да няма доказателства за координация, пазарното поведение изглежда координирано. А в конкуренцията възприятието е половината от реалността.
Моето заключение
Не мога да кажа, че има картел – това е работа на КЗК и изисква доказателства. Но мога да кажа нещо друго, което е също толкова важно:
Секторът е структурно подреден така, че създава усещане за нечестна игра, дори когато няма доказано нарушение.
Това е като да играеш футбол на наклонен терен – дори съдията да е честен, пак усещаш, че играта не е равна.
Какво може да се направи (и какво правят други държави)?
- повече прозрачност в методологиите за такси;
- по-лесни условия за навлизане на нови оператори;
- „clearing house“ модел, който балансира задълженията;
- по-строг надзор върху цените и обмена на информация;
- ясни правила за това как се определят разходите и кой за какво плаща.
Това не е революция – това е нормалната европейска практика.
