България сериозно изостава в областта на инвестициите в иновации. Брутните частни инвестиции, т.е. капиталообразуването, са 18% за България при средно за ЕС около 23%. Инвестициите в научноизследователска и развойна дейност в България са на ниво 0,79%, в сравнение със средно 2,20% в Европейския съюз. Изоставането на България в областта на иновациите и инвестициите може да се обобщи в няколко основни причини - лоша инфраструктура, ниско ниво на иновациите, ниска конкурентоспособност. Това коментира доц. д-р Щерьо Ножаров, икономически съветник на БСК и преподавател в УНСС, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.
Миналата седмица Българската стопанска камара представи за втора поредна година своя Индекс за ефективност на икономическата политика. Сред изводите са, че България се намира в структурна икономическа слабост, при която инвестициите, реформите и бюджетната ефективност не създават достатъчно стабилни предпоставки за растеж.
"Бяхме приятно изненадани, че основните изводи съвпаднаха с последните доклади на Световна банка и на МВФ за България, които актуализираха своите прогнози в посока надолу. Целта на този индекс като инструмент е не да каже колко сме зле, защото това го виждаме всички. Целта бе да се дадат препоръки как да се подобрят нещата".
Този индекс е един доста интересен инструмент от гледна точка на това, че съчетава визията на неокласическата икономическа теория с институционалната и показва пълен преглед на икономическата политика в България, добави гостът.
Последният доклад на Световната банка, който излезе преди дни, е озаглавен "Предприемачество, технологии, иновации, инвестиции". Това съвпада с първия стълб на индекса. Индексът има три стълба - иновации и инвестиции, реформи и институционална среда и третия е фискална устойчивост. Тази година акцентът в проучването са иновациите, подчерта доц. Ножаров.
"В това отношение България сериозно изостава. Констатираме, заедно със Световната банка, едни и същи слабости. Не може брутните частни инвестиции, т.е. капиталообразуването да са 18% за България при средно за ЕС около 23%".
Темпът на нарастване на производителността на труда спрямо темпа на икономическия растеж и някои други индикатори отчита застой, като тук причините са няколко, обясни гостът. "Мултипликаторът на икономически растеж за България е структурно неправилно конструиран, защото в последните пет години капиталообразуването е по-ниско, но има и два структурни екзогенни фактори, които през следващите 15 години ще оказват влияние на целия свят. Тези фактори изискват по-високо ниво на инвестициите от конвенционалното".
"Първият от тези два фактора е дигиталната трансформация, като не говорим за индустрия 4.0. В следващите години няма да бъде 4.0, а 5, 10, 15, 20... Говорим за технологичен скок, който в момента се извършва в света, водещ до преструктуриране на Брутния вътрешен продукт на всяка една държава - на структурата и на износа, и на вноса, и на БВП. Вторият фактор е Зеленият преход".
Това изисква допълнителни инвестиции. Съседни страни са с ниво на инвестиции 27-28% от БВП. Това показва, че конвергенцията е слаба, но показва и защо е по-слаба, каза още Щерьо Ножаров.
Изоставането на България в областта на иновациите и инвестициите може да се обобщи в няколко основни причини - лоша инфраструктура, ниско ниво на иновациите, ниска конкурентоспособност, посочи гостът. Той каза, че е необходимо подобряване не само на физическата, но и на дигиталната инфраструктура, която да подкрепя иновациите. Инвестициите в научноизследователска и развойна дейност в България са на ниво 0,79%, в сравнение със средно 2,20% в Европейския съюз.
Ниската конкурентоспособност се обуславя от условията в специфични сектори, които слабо стимулират дългосрочните проекти и водят до висок инвестиционен риск. Друга важна причина е ниското качество на образованието, изтъкна доцентът. Фокусът върху традиционни специалности вместо иновационни води до недостиг на необходимите кадри на пазара на труда.
Индексът на БСК предлага няколко конкретни препоръки за заздравяване на връзката между бизнеса и науката. Препоръчва се преразглеждане на специалностите и акцент върху приоритетни професионални направления, които отговарят на нуждите на икономиката. Държавата трябва да играе по-силна роля в инвестирането в иновации и научна инфраструктура.
Препоръчва се и създаване на мрежа от изследователски университети. Всички висши училища да бъдат обединени около водещи изследователски центрове, които да генерират реални бизнес решения и патенти.
За ефектите от членството на България в Европейския съюз събеседникът посочи, че членството на България в Европейския съюз има позитивен ефект върху икономическото развитие, въпреки че страната остава на дъното на класацията сред 27-те членки.
Членството е свързано с по-добри показатели в сравнение с некандидатки като Северна Македония и Албания, което показва, че помощите и инвестициите от ЕС са оказали влияние. С правилна икономическа политика, България има потенциал да се изкачи в класацията и да напредне в икономическото си развитие за период от 10 до 15 години, каза още гостът.
Вижте целия коментар във видеото.
