За 20 години активните възрастни хора набъбнаха двойно. В образованието, здравеопазването и промишлеността са най-много, казва за в. "Телеграф" Томчо Томов - директор на Националния център за оценка на компетенциите в БСК
Но има и възрастни хора, които продължават да се трудят 10 и повече години, след като излязат в пенсия. Това каза пред "Телеграф" Томчо Томов, директор на Национален център за оценка на компетенциите в Българската стопанска камара.
Официалната статистика на НОИ сочи, че около 340 000 пенсионери продължават да работят на трудов договор. Осигурителният институт прави всяка година служебно преизчисление на пенсиите им с допълнителния стаж.
Трудно е обаче да се каже колко още възрастни хора си докарват някой лев над пенсията си, работейки на хонорар или извършвайки услуги с личен труд – например ремонти по електрически или ВиК инсталации и т.н. Мнозина работят и на черно в строителството или като въртят волана като такси. Основната причина е, че пенсиите са ниски и не им достигат да си покрият разходите за живот. "С тези пенсии няма как…", сподели таксиметров водач.
Заради ниските доходи и постоянно нарастващите разходи за живот трудовата активност на възрастните хора се е повишила повече от два пъти в последните 20 г. Данните на Националния статистически институт за 2024 г. показват, че заетите лица (работещи не само на трудов договор) на възраст 55-64 години са 629 000. Коефициентът на заетост в тази възрастова група е 69,9 на сто. Работещите на възраст 65+ пък са 112 000 души, като коефициентът на заетост при тях е 7,3 на сто. За сравнение през 2003 г. заетите във възрастовата група 55-64 г. са били 286 000 души, а тези на 65+ само 50 000.
"И животът ги поставя в тази ситуация, и имат вътрешни сили и ресурси да бъдат по-активни и да работят. Но, от друга страна, има един стремеж към ранно пенсиониране, да излязат от пазара на труда, въпреки че голяма част се връщат. Законите ни не са достатъчно пригодени, в други страни има различни възможности за по-възрастните кадри, например трудови договори за обучение на млади специалисти", коментира Томчо Томов.
Изследвания на БСК показват, че всеки четвърти работник е над 55 години към момента. Прогнозите са, че тази тенденция на застаряване на работната сила ще продължи и ще се задълбочи. В резултат след 25-30 г. почти половината от работниците и служителите ще бъдат в края на трудовия си живот.
Сигурно на всеки е правело впечатление, че много пенсионери работят като охрана – в банки, молове, офис сгради, различни институции. Но има много други сектори, където работната сила застарява. Тенденцията се откроява най-силно в здравеопазването и образованието. Там почти 60% от работещите са на възраст над 50 г.
В частния сектор най-застаряла е работната сила в металургията, машиностроенето, строителството, химическата и консервната промишленост. В технологичните сектори обаче има баланс и може дори да се каже, че преобладават младите хора.
Тенденциите на застаряване на населението са общи за всички европейски страни. Но в България проблем е изключително високата смъртност. По този показател сме на първо място в ЕС. Проблем са и много хронични заболявания. Почти всеки трети работник има някаква хронична болест. Изключително разпространени са три типа – артериалната хипертония, белодробните болести и диабетът. Преди засегнати бяха хората над 50-годишна възраст, сега този праг пада и боледуват и по-младите, отбеляза Томчо Томов.
Макар бизнесът да се стреми да задържа старите опитни кадри, продължава инерцията работодателите да търсят млади работници. Това се вижда още от обявите, с които търсят персонал. Ако в обявата пише, че се предлага място сред млад екип, това е директен намек за възрастта на желаните кандидати. След 40-45-годишна възраст трудно можеш да почнеш нова работа, смята Томчо Томов, който е и ръководител на проект "Активно стареене" на Българската стопанска камара.
Работещите пенсионери в Пиринско са най-много по строителните обекти.
Причините за това са две – дефицитът на кадри в този сектор и нежеланието на младите хора да се захващат с тежка работа. Затова повечето бригади се ръководят от майстори, които са над 60-те, а голяма част от тях вече са в пенсионна възраст.
"Това важи за всички 14 общини в Благоевградска област. Трудно се намират хора за строителни дейности. Бизнесът е принуден да задържа по-възрастните майстори работници, защото рискуват ниско качество, ако ползват хора без подготовка и умения. Защото не е лесно да си кофражист, монтьор, зидар", твърдят трудови инспектори.
Благой Гаврилов е пенсионер от няколко дни, но не мисли да напуска строителната фирма в Благоевград, в която работи вече 10 години. Първо, защото парите от пенсията няма да му стигат, за да посреща всичките си разходи и да помага на децата си. Второ, тъй като работодателят му е готов да му вдигне парите, за да остане на работното си място.
"Не всеки може да излее правилно бетон, да подреди плочки, да вдигне права стена. Тези неща се учат в практиката през годините. Няма как да вземеш хора от улицата и да искаш да строиш качествено. Затова ни държат и нас, пенсионерите, в строителството", твърди 64-годишният строител.
