Трябва ли да продължи да се управлява по този начин здравната система? Аз смятам категорично, че не трябва. Това заяви проф. Григор Димитров, член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) от квотата на Българската стопанска камара по време на събитие по повод 10-годишнината на Българската болнична асоциация в четвъртък. Той очерта кои са сериозните проблеми и предизвикателства пред здравната система и изрази очакване, че заформящият се недоимък в следващите години ще накара политиците да я реформират.
Димитров коментира, че здравеопазването не е приоритет на управляващите в последните години. "Системата не работи ефективно. Силно бюрократична е. Корупцията е навлязла на всички равнища в здравната система. За съжаление доверието в нея от лекари, медицински сестри и от пациенти е на критични равнища. Непрекъснато се увеличават доплащанията, които се правят за сметка на джоба на българския народ. Системата е небалансирана, тя е ориентирана към разходен тип - ние да плащаме повече за лечение, а по малко за превантивна дейност. Т.е. как да направим така, че да отделим достатъчно средства превантивно, профилактично, да не допускаме хората да ходят в болниците?", посочи той.
Като проблем Димитров очерта и това, че няма приемственост в управленските екипи в здравеопазването и има изключителен субективизъм. "За 25 години Здравна каса има 17 управителя. Министрите сигурно са повече. Има честа смяна на екипите и то не на професионален принцип, а на партиен. Който дойде на власт, неговите хора трябва да вземат властта, като започнем от районните здравноосигурителни каси и т.н. Много честа смяна на нормативната уредба. Направих си труда, специално за това събиране, и проверих колко пъти е променян Законът за здравното осигуряване. 140 пъти е променян за последните години. Е как може да се работи с една уредба, която е имала един замисъл и 140 пъти е променена?", посочи Димитров.
По думите му държавата в последните години е абдикирала от здравеопазването и не защитава интересите на българския гражданин. Той припомни как бившият финансов министър Симеон Дянков, който сега оглавява Фискалния съвет, отклони преди години 1.2 млрд. лева от здравни вноски без да каже къде отиват тези пари.
Като друг проблем Димитров посочи постоянното прехвърляне на нови дейности от Министерството на здравеопазването към НЗОК. Той припомни, че през 2012 г. бяха прехвърлени онколекарствата в болниците да се плащат от НЗОК и сега те вече формират 10% от бюджета ѝ. "Без да се без да се направи разчет, се прехвърли и хемодиализата, и други дейности", припомни Димитров. "Тоест от една страна облекчаваме бюджета, който държавата би трябвало да дава и от друга страна натоварваме малкото средства, които има в Здравната каса", посочи той.
Димитров припомни и, че вноската, която се прави от държавата за осигурените от нея лица като деца и пенсионери, е с 50 на сто по ниска, отколкото средната осигурителна вноска за реалния бизнес. "При среден осигурителен доход около 1800 лв. и вноска от 8 на сто, това прави около 140 лева, докато вноската за децата е 65 лева, а за пенсионерите при средна пенсия от 900 лева е 80 лева. Е, как да се лекуват с 80 лева и 47 лева? Две трети от разходите се правят за тази група, която внася 30 на сто от средствата в Здравната каса", коментира Димитров.
"Много често средства от Здравната каса се използват за проблеми, които са свързани със социалната политика. Защо трябва със средства от осигурителни вноски да се плаща за заплати на болници, които са отдалечени? Тази година в бюджета 91 милиона са отделени именно по този параграф. Аз смятам, че трябва да правим разлика между социална политика, провеждана от правителството и онова, което е задължение на НЗОК", посочи Димитров.
По думите му обаче българското здравеопазване има и много положителни страни: "И лошото е, че ние, българите, не оценяваме това, което се случва, а го оценяват нашите съграждани, които се връщат от чужбина и правят сравнение какво е в България и какво е в другите страни".
Димитров заяви, че поради негативното отношение към здравната система, ние имаме сив сектор около 20-25 на сто, който за други страни е едноцифрено число, а някои изобщо не знаят какво значи сив сектор, защото недоумяват как може да не си платиш това, което ти е задължение.
По думите му трябва се търси повишаване на ефективността на всеки лев, вложен в системата.
Димитров посочи, че системата на болничната помощ е свръх концентрирана и имаме много болници. Той посочи, че не ги дели на частни и държавни, защото те са икономически субекти, независимо от формата на собственост. "Разликата е, че в едните държавата, която не си гледа работата е собственик, а в другите има акционери, които си гледат работата и работата им върви добре", посочи Димитров. Той цитира данни от изследване на МЗ, според което в 150 болници в България делът на инвестициите е само 5 на сто от общите разходи.
Димитров посочи, че в общинските болници разходите за заплати са около 80-85 на сто от общите разходи, а за областните болници съотношението е от порядъка на 65- 75 на сто. Същевременно непрекъснато нараства делът на частните болници, които са високоефективни, като по думите му тук не бивало да се смесват политически и всякакви други причини. "Просто трябва да се радваме, че българският предприемач е инвестирал много пари в последните години в здравната система, за да я направи конкурентна на европейската, а не да говорим за други неща. Това е мое лично мнение и не засяга никой, тъй като държаватаказа какви инвестиции отделя за болниците, които има", посочи Димитров.
Като друг проблем той очерта това, че коефициентът на демографско заместване за 2025 г. показва, че на 100 излезли от пазара на труда влизат 70 души. За сравнение 2000 година на 100 излезли от пазара на труда, са влизали 136 човека. Като прибавим към това увеличаващата се продължителност на живота, това показва, че на все по-малко хора ще се крепи издръжката на нуждаещите се от здравната система.
Димитров отдели специално внимание и на проблема с недостига на медицински сестри. Той даде пример, че в далечната 1990 година е имало около 70 000 медицинските сестри при 170 болници. А сега имаме 360 болници и 26 000 сестри. "Съотношението лекар- медицинска сестра показва, че ние отиваме под критичната единица, което нищо не говори за добрата практика", каза той.
Димитров изнесе данни, че здравноосигурителните плащания са се увеличили три пъти за 10 години. По думите му обаче за съжаление 2025 година ще бъде последната щедра година за здравеопазването. Той обясни, че ако разходите за здравеопазване са нараствали с около 1 млрд. лева през последните години, то през следващата година се очаква ръст от около 500 млн. лв., за по-следващата 400 млн. лв. и така в низходящ тренд. Същевременно той припомни, че миналата година НЗОК е приключила със 160 млн. дефицит, а за първите три месеца на тази година дефицитът е над 50 млн. лева. Димитров очаква този очертаващ се недоимък в здравната система най-после да накара политиците да я реформират. Другият вариант е да се премине към смесено финансиране от вноски и от държавния бюджет, както е системата на Държавното обществено осигуряване, което не може да се издържа само от осигурителните вноски и вече се говори за тяхното повишение.
"Трябва да се търсят нови решения за вноски, за данъци, за сив сектор. Трябва да мобилизираме и да обясним на обществото, че от нас зависи колко пари влизат в здравната система. Никой не ги дава, ние ги даваме. И колкото повече обявяваме доходите, които имаме, толкова по добре", посочи Димитров.
