Влошени перспективи, но устойчива икономика
През последното тримесечие на 2024 г. икономиката на ЕС отбеляза по-силен от очаквания растеж от 0,4 %, до голяма степен благодарение на силното вътрешно търсене. Тази положителна инерция продължи и през първото тримесечие на 2025 г., като предварителните данни сочат растеж на реалния БВП от 0,3 %.
В днешната прогноза перспективите за растеж са ревизирани значително надолу. Това до голяма степен се дължи на отслабването на перспективите за световната търговия и на по-голямата несигурност по отношение на търговската политика.
Пролетната прогноза се основава на определени предположения относно търговските тарифи. В модела се приема, че митата върху вноса на стоки от САЩ от ЕС и на практика от всички други търговски партньори ще останат 10 % — равнището, прилагано на 9 април, с изключение на по-високите мита върху стоманата и алуминия и автомобилите (25 %) и освобождаването от мита за някои продукти (фармацевтични продукти и микропроцесори). Предполага се, че двустранните мита между САЩ и Китай са по-ниски от прилаганите на 9 април, но достатъчно високи, за да доведат до значително намаляване на двустранната търговия със стоки между САЩ и Китай. Тарифните ставки, договорени от Китай и САЩ на 12 май, се оказаха по-ниски от предполагаемите, но все пак достатъчно високи, за да не обезсилят предположението за удар върху търговските отношения между САЩ и Китай.
Понастоящем се очаква световният растеж извън ЕС да бъде 3,2 % както за 2025 г., така и за 2026 г., което е спад в сравнение с прогнозата за темпа от 3,6 % през есента на 2024 г. Тази низходяща ревизия до голяма степен отразява отслабените перспективи както за САЩ, така и за Китай. Забавянето на световната търговия е още по-рязко.
Вследствие на това се очаква износът на ЕС да нарасне само с 0,7 % през тази година, като подновеното свиване на износа на стоки отчасти се компенсира от устойчивостта на износа на услуги, тъй като те са по-слабо засегнати от напрежението в търговията. През 2026 г. се очаква растежът на износа да се ускори до 2,1 %.
Несигурността, повече от митата, тежи върху вътрешното търсене. След свиване с 1,8 % на бруто образуването на основен капитал за 2024 г. се очаква умерено възстановяване на инвестициите. Това е по-слабо от очакваното през есента, тъй като по-ниската обща активност намалява капиталовите нужди. В същото време нестабилната реакция на пазара спрямо напрежението в търговията оказва все по-затягащо въздействие върху условията за финансиране. Сега се очаква инвестициите да се увеличат с 1,5 % през 2025 г. и допълнително да се ускорят до 2,4 % през 2026 г. Това ускоряване се дължи на инвестициите в инфраструктура и НИРД, включително благодарение на подкрепата от Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) и Кохезионния фонд, както и на обрата в жилищното строителство. През 2026 г. се очаква инвестициите в оборудване също да възвърнат своята жизненост.
Що се отнася до частното потребление, растежът се очаква да бъде малко по-силен от прогнозирания през есента, достигайки 1,5 % през 2025 г. и 1,6 % през 2026 г. Това до голяма степен се дължи на по-силната инерция на растежа през 2024 г. и все още устойчивия пазар на труда в контекста на бързо намаляващия инфлационен натиск. Повишените икономии обаче продължават да ограничават динамиката на потреблението.
Пазарът на труда остава стабилен, като реалните заплати се подобряват
През 2024 г. продължаващото разширяване на заетостта доведе до създаването на 1,7 милиона нови работни места в икономиката на ЕС, като по този начин достигна нов рекорд за броя на работните места в Съюза. Въпреки скромния икономически растеж се очаква заетостта да нарасне с още 2 милиона работни места до края на прогнозния период. Очаква се равнището на безработица да спадне до ново историческо дъно от 5,7 % през 2026 г.
След като се увеличи с 5,3 % през 2024 г., растежът на номиналните заплати ще се забави през 2025 г. и 2026 г. Работниците ще продължат да се възползват от реалните увеличения на заплатите и също така се очаква да възстановят напълно загубената през последните години покупателна способност, причинена от скока на инфлацията.
Инфлацията продължава да намалява
Очаква се текущият дезинфлационен процес, който започна в края на 2022 г., да напредва стабилно. След като се понижи до 2,4 % през 2024 г., инфлацията на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) в еврозоната се очаква да достигне целта на ЕЦБ от 2 % още през 2025 г., като спадне допълнително през 2026 г.
Цените на енергийните суровини намаляха значително от есента на 2024 г. насам и се очаква да продължат низходящата си траектория. По същия начин засиленото евро би трябвало да засили и дезинфлационния натиск.
Дефицитите ще се увеличат незначително
След като спадне до 3,2 % през 2024 г., дефицитът по консолидирания държавен бюджет на ЕС се очаква да нарасне до 3,3 % през 2025 г. и да остане на това равнище през 2026 г.
Съотношението на дълга към БВП се очаква да достигне 83,2 % от БВП през 2025 г. и 84,5 % през 2026 г. на равнището на ЕС след четири години на относително бързо намаление.
Повишена несигурност на фона на напрежението в световната търговия
Рисковете за перспективите са наклонени в посока надолу. По-нататъшното фрагментиране на световната търговия би могло да смекчи растежа на БВП и да поднови инфлационния натиск. Бедствията,свързани с климата, също са по-чести и продължават да бъдат постоянен източник на риск от влошаване на растежа.
Положителното е, че по-нататъшното намаляване на напрежението в търговията между ЕС и САЩ или по-бързото разширяване на търговията на ЕС с други държави, включително чрез нови споразумения за свободна търговия, биха могли да поддържат растежа на ЕС. Увеличаването на разходите за отбрана също би могло да има положителен принос. Постигането на напредък в реформите за повишаване на конкурентоспособността, като например задълбочаването на единния пазар и постигането на напредък по отношение на Съюза на спестяванията и инвестициите, както и изпълнението на амбициозна програма за опростяване могат допълнително да укрепят устойчивостта на икономиката на ЕС.
Контекст
Тази прогноза се основава на набор от технически допускания относно обменните курсове, лихвените проценти и цените на стоките с крайна дата 25 април. За всички други входящи данни, включително допускания за държавните политики, в настоящата прогноза се взема предвид информацията до30 април включително. Освен ако новите политики не бъдат обявени и уточнени достатъчно подробно, в прогнозите се допуска, че няма да има промени в политиката.
Всяка година Европейската комисия публикува две икономически прогнози (пролетна и есенна), които обхващат широк спектър от икономически показатели за всички държави — членки на ЕС, страните кандидатки, държавите от ЕАСТ и други големи развити и бързо развиващи се пазарни икономики.
Икономическата прогноза на Европейската комисия от есента на 2025 г. ще актуализира прогнозите в тази публикация и се очаква да бъде представена през ноември 2025 г.
Прогнозите за България
За 2025 г. увеличените косвени данъци, по-високите цени на електроенергията, комуналните услуги и храните, както и повишаването на международните тарифи ще натежат върху икономическите перспективи. Частното потребление се очаква да нарасне по-умерено, отколкото през 2024 г., ограничено от временно по-високата инфлация и предпазните спестявания.
Очаква се частните инвестиции да се свият през 2025 г. и 2026 г. поради повишената икономическа несигурност. Очаква се прогнозираното ускоряване на усвояването на средствата от ЕС да подкрепи умерен растеж на инвестициите, който се ускорява през 2026 г. Като цяло се очаква реалният БВП да нарасне с 2% през 2025 г. и с 2,1% през 2026 г.
Очаква се публичните заплати да нараснат силно през 2025 г. на фона на солидно наемане.
Повишенията на цените в началото на 2025 г. се дължат на възстановените по-високи ставки на ДДС върху хляба и ресторантите, по-високите акцизи върху тютюна, увеличените цени на електроенергията, газа, други комунални услуги и административните цени и по-високите цени на храните. Динамиката на инфлацията през останалата част от 2025 г. и през 2026 г. също се очаква да се определя както от външни, така и от вътрешни фактори. Очаква се по-високата инфлация на цените на храните на вътрешния пазар в началото на 2025 г. да се забави постепенно, следвайки като цяло международните събития. Пренасочването на по-ниските фючърсни цени към цените на дребно на енергийните и неенергийните промишлени стоки се очаква да задържи инфлацията ниска. Очаква се дефлацията в сектора на услугите да се възползва от смекчаването на заплатите и необходимостта от запазване на конкурентоспособността на изнасяните услуги в влошена външна среда. Като цяло ХИПЦ инфлацията се очаква да бъде 3,6% през 2025 г. и 1,8% през 2026 г.
За 2025 г. дефицитът се очаква да намалее до 2,8%. Планира се по-нататъшно увеличение на социалните разходи и заплатите в публичния сектор, особено в сектори като отбраната. Очаква се публичните инвестиции да се увеличат през 2025 г. в съответствие с усилията за постигане на напредък в изпълнението на ПВУ на фона на сериозни забавяния, както и поради очакваните доставки на военно оборудване. Очаква се стимулирането на икономическата активност от публични инвестиции да окаже положително въздействие върху приходите. Положителен принос се очаква и от мерки като увеличаване на акцизите върху тютюневите изделия, възстановяване на стандартните ставки на ДДС за хляб и ресторантьорски услуги, 100% дивидентна политика за държавните предприятия и от мерки за борба с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци. През 2026 г. дефицитът се очаква да остане на ниво от 2,8 % от БВП. Очаква се растежът на разходите за заплати, пенсии и социални придобивки в публичния сектор да се забави, докато приходите, включително социалноосигурителните вноски, ще се възползват от увеличението на заплатите в частния сектор.
Съотношението на държавния дълг към БВП се очаква да се увеличи от 24,1% през 2024 г. на 25,1% през 2025 г. и допълнително до 27,1% до 2026 г., което се дължи на стабилен първичен дефицит над 2% и устойчива дезинфлация. Рисковете за фискалните перспективи на България все още са низходящи, тъй като постоянното увеличение на заплатите и пенсиите в публичния сектор не се компенсира напълно и се дължи на потенциалното въздействие на планираните рекапитализации на държавните предприятия.
***
Пълен документ: Пролетна икономическа прогноза за 2025 г.
***
Темпът на нарастване на цените в Европейския съюз се е забавил до 2,4 на сто през април 2025 г. на годишна основа спрямо 2,5 на сто през март, а в еврозоната е останал без промяна - на ниво от 2,2 на сто. Това сочат данните на европейската статистическа служба Евростат, публикувани днес на сайта й.
На месечна основа (спрямо март 2025 г.) е отчетена инфлация от 0,5 сто в ЕС и 0,6 сто в еврозоната.
За България данните на Евростат, отчетени според Индекса на хармонизираните потребителски цени (HICP), сочат забавяне на годишния темп на нарастването на инфлацията до 2,8 на сто през април от 4 на сто, отчетени през март. На месечна основа през миналия месец е регистрирана отрицателна инфлация (-1,2 на сто).
В сравнение с март годишната инфлация се е понижила в 13 от страните в Евросъюза, останала е без промяна в 3 от тях и се е повишила в 11 държави, сочат още данните на Евростат.
Най-ниският годишен темп на нарастване на инфлацията в ЕС през миналия месец е отчетен във Франция (0,9 на сто), следвана от Кипър (1,4 на сто) и Дания (1,5 на сто).
Най-високи стойности на показателя са отчетени в Румъния (4,9 на сто), следвана от Естония (4,4 на сто) и Унгария (4,2 на сто).
През април най-голям принос за темпа на нарастване на годишната инфлацията в еврозоната е имал секторът на услугите (1,8 процентни пункта), следван от цените на храните, алкохола и тютюневите изделия (0,57 п.п.), както и на неенергийните промишлени стоки (0,15 п.п.), като за намаление на показателя са допринесли енергийните продукти, при които е отчетено понижение от -0,35 п.п.
