„Проблемите на пазара на труда са много и те са от липсата на адекватно образование за нуждите на бизнеса до бюрокрацията по наемането на персонал и непрекъснато нарастващите задължения на работодателите към държавата. Трудовата миграция няма да реши проблема, но е част от решението, особено когато става въпрос за сезонна заетост.“
Това каза председателят на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев при откриването на кръгла маса на тема „Достъп до пазара на труда на работници от трети страни – предизвикателства и решения“[1]. Приветствие към участниците в дискусията поднесе и изпълнителният директор на Националният борд по туризъм (НБТ) д-р Полина Карастоянова, която подчерта, че НБТ за пореден път събира на една маса всички гледни точки, защото търси работещи решения и има конкретни предложения за преодоляване на съществуващите проблеми.
Форумът се проведе на 20 май 2025 г., в София и беше организиран от БСК и НБТ, с институционалната подкрепа на Министерството на туризма и при домакинството на проф. дтн инж. Николай Вълканов, собственик на Минстрой АД, член на УС на НБТ.
Участие в събитието взеха зам. министър-председателят на Р България Гроздан Караджов, зам.-министърът на туризма Павлин Петров, министърът на електронното управление Валентин Мундров, председателят на Комисията по труда, социалната и демографската политика в НС Деница Сачева, зам.-министърът на външните работи Мария Ангелиева, зам.-министърът на вътрешните работи Тони Тодоров, председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова, представители на ДАНС, МЕУ и други компетентни институции, ангажирани с процеса, работодатели и синдикати.
Форумът се проведе в два дискусионни панела – „Пазарът на труда в България и работниците от трети страни в сферата на туризма“ и „Законодателни решения“.
Модераторът на първия дискусионен панел Мартин Захариев (зам.-председател на НБТ) приветства създаването на Междуведомствена работна група, чиито основни задачи са свързани с отчитане на основните предизвикателства пред икономическите оператори във връзка с процедурите за достъп на работници от трети страни до трудовия пазар, набелязване на законодателни, административни и финансови мерки от страна на държавата, повишаване степента на дигитализация, с цел оптимизация на процеса като съществен за конкурентоспособността на икономиката.
„Един от първите проблеми за решаване при сформирането на новото правителство е проблемът с липсата на работна ръка. Поради липса на целесъобразна държавна политика сами допуснахме дефицит на работна ръка. Това е съвременната болест при развитието на една страна. Системата ни отправя силен вик за помощ. Наемането на чужденци, които да задоволят потребностите на нашия пазар на труда, е тежка, бюрократична дейност, чиято подготовка отнема 6 до 9 месеца. Досегашните административни процедури не отговарят на потребностите на бизнеса“, каза от своя страна вицепремиерът Гроздан Караджов. Той сподели административните, финансови и законодателни мерки за облекчаване на достъпа, които правителството възнамерява да приложи. Сред тях са:
- Увеличаване на междуправителствените спогодби между България и държавите, към които проявяваме интерес за внос на работна ръка, като Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан, Туркменистан, Непал, Индия и др.
- Ускорена дигитализация на всички процеси по наемане, като се работи в тясно сътрудничество с Министерството на електронното управление за една обща администрация, за дигитализация на процесите и по-малко куриерски услуги.
- Конкретни мерки за укрепване на капацитета на консулските служби;
- Събирането на документите да се улесни и да отпадне това, което е излишно: образователни квалификации, личен и осигурителен номер на чужденеца, разкриване на банкови сметки за чуждестранните лица.
- Намаляване на срока за признаване на дипломи от 2 месеца на 14 дни;
- Повишаване контрола върху посредническата дейност;
- Предложение за отпадане на изискването на свидетелство за съдимост при сезонна работа, както и предварително сключване на договор за наем на имот за настаняване. С цел ускоряване на процеса по наемане, ще отпадне и законовото изискване институциите да проверяват вид и степен на образование и професионален опит, като това се предлага да бъде ангажимент на посредника.
- Промени в действащото законодателство, улесняващи наемането на работници от трети страни, вкл. по-облекчени условия за увеличаване на сроковете за пребиваване, подобряване на посредническата дейност и контрола, повишаване сигурността на работодателите и др. Сред предложенията е 50% от работниците в една фирма да могат да са чужденци. Предлага се също така промяна на мярката, свързана с мястото на работа с цел по-голяма мобилност към един и същи работодател.
Предвижда се работата на междуведомствената група да приключи до края на м. май т.г., а до края на юни мерките да са приети от Министерския съвет.
„Трябва да има сериозна реорганизация на начина на работа на изпълнителната власт и да бъдат отпуснати повече бройки както в Министерството на външните работи (МВнР), така също и в Министерството на труда и социалната политика (МТСП), в частност - Агенцията по заетостта, защото обемът от работа става лавинообразен и не може да се изпълнява по стария начин и стария брой хора. През агенцията са миналия 20 000 разрешителни, а за това отговарят около 20 души", посочи председателят на парламентарната Комисията по труда, социалната и демографската политика Деница Сачева и добави, че предлаганите от нея инициативи за реорганизация на работата на институциите важат и за консулските отдели на страната. Тя призова да бъде изготвен анализ на броя на работните места, които трябва да се разкрият в отговорните институции, за да могат необходимите средства да бъдат предвидени в бюджета за следващата година. Думите й бяха подкрепени от зам.-министъра на вътрешните работи Тони Тодоров, според когото Дирекция „Миграция“ е пренатоварена от твърде много дейности и малко административен капацитет, както и от зам.-министъра на външните работи Мария Ангелиева, която подчерта, че „приемането и обработването на визи е сложен процес, който изисква работа с визова система и висококвалифицирани кадри, а към момента разполагаме с 85 действащи консулски служби, 100 консула, 70 души административно-технически персонал и 70 местни лица“. Зам.-министър Ангелиева заяви, че се търси решение, като се работи за разширяване на щата на администрациите, които работят в страните, от които внасяме работна ръка.
Деница Сачева отчете пред професионалната общност в сектор "Туризъм" и законодателните инициативи в парламента. По думите ѝ, текстовете на готвените промени в Закона за чужденците се разглеждат в момента, като по тях се предвижда събиране на работна група на 21 и 28 май. За 29 май (четвъртък) се планира промените да се гледат на второ четене в Комисията по труда, социалната и демографската политика, а в първата седмица на юни да се гласуват и в пленарна зала, за да бъдат в подкрепа на българския туризъм още през този сезон. Сачева изброи промените, които се правят за облекчаване на ситуацията:
- Отстранен е проблемът с директивата относно условията за влизане и престой на граждани с цел сезонна заетост;
- Правят се изменения и в Закона за българските лични документи, и в Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на граждани на ЕС и на членове на техните семейства;
- Урежда се пребиваването на чужденците-специализанти;
- Въвеждат се промени, които произтичат от членството на България в Шенген;
- Подобрява се взаимодействието между институциите по отношение на разрешенията за продължително пребиваване на сезонни работници;
- Прави се промяна в Закона за туризма и се създава правна възможност за достъп на МВР до данните за всички туристи в местата за настаняване в страната;
- Намалява се срокът, в който ДАНС изпраща становище в дирекция "Миграция" и др.
Деница Сачева увери, че експертите в оглавяваната от нея парламентарна комисия работят по текстове, които ще се съгласуват с изпълнителната власт по отношение на процедура за регулиране на фирмите-посредници за внос на работници от трети страни. Деница Сачева заяви личната си ангажираност с темата и тази на нейния колега Маноил Манев, оглавяващ Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
„Търсим решение в три направления: привличане на българи, които са напуснали страната, но биха се върнали; Средното и висшето образование да станат по-привлекателни и да се популяризира обучението в конкретните специалности, от които бизнесът има нужда; Развитие на дуалната форма на обучение“, сподели от своя страна зам.-министърът на туризма Павлин Петров.
„В годините сме участвали в редица работни групи по проблема и едно нещо категорично стана ясно - липсва синергия между институциите и една институция, която да води процеса и да има отговорността за лидерските решения. Положителното към днешна дата е, че има обобщение на проблемите и предложени решения“, каза в уводните си думи модераторът на втория дискусионен панел Мария Минчева – зам.-председател на БСК. Тя обобщи накратко формулираните към момента проблеми така: „Входът за достъп до нашия трудов пазар е съществен проблем; Процесите по дигитализация трябва да се оптимизират на всички нива; Гише 21 трябва да остане в историята; Вносът на работници от трети страни не е панацея, но е инструмент да оберем лаговете, докато заработят други ефективни мерки“.
В рамките на втория дискусионен панел министърът на електронното управление Валентин Мундров информира, че екипът му работи активно за дигитална трансформация в администрацията, като целта е да се обединят няколко институции, които да работят съвместно за петте разрешителни режима.
Според председателя на Икономическия и социален съвет на РБ Зорница Русинова, липсва устойчив модел на трудовата миграция у нас и той трябва да бъде създаден. „Към момента действат 13 различни режима за достъп до пазара на труда, 6 институции трябва да си взаимодействат в процеса, 3 общи закона трябва да се спазват. Необходимо е да се вменят ясни отговорности за координация“, каза Русинова и представи основните препоръки, включени в Анализа за възможностите за опростяване и ускоряване на процедурите за достъп до пазара на труда на работници и висококвалифицирани кадри от трети страни, приет от ИСС през м. април м.г. Сред тях са:
- Законодателните промени да бъдат съпроводени с подходящи административни и оперативни мерки;
- Държавата да определи водеща институция в областта на трудовата миграция, която да координира работата и да извършва комуникация със заинтересованите лица;
- Да се възобнови процесът по сключване на спогодби за регулиране на трудовата миграция с трети държави, като преди това се идентифицират третите страни, чиито работници са подходящи за българския трудов пазар;
- Да се подобрят капацитетът и качеството на обслужване в задграничните представителства на България в трети страни, идентифицирани като приоритетни за бизнеса;
- Да се разработват ежегодни програми за осигуряване на работници от трети страни за отделните сектори на икономиката с особен фокус върху сезонната заетост (туризъм, селско стопанство);
- Да се изгради централизирана информационна система с периодична публикация на база данни, агрегирани по различни признаци за вече получилите разрешение за пребиваване и работа на чужденци – брой работници, от кои държави, тип разрешение, вид заетост, в кои сектори, образователно-квалификационен статус, срок/продължителност на заетостта и пр.;
- Да се създадат и регистри с данни и информация за профилите на бежанците и лицата ползващи временна закрила в България, кандидати за работа: образование, квалификация, умения, с цел да се улесни свързването им с работодателите, предлагащи подходяща за тях работа;
- Да се подобри процесът по признаване на квалификация на граждани от трети държави с оглед по-бързия им достъп до пазара на труда.
Николета Иванова от „Интернобмен“ и Митко Щерев от „Глобал джобс“ представиха гледната точка на практиците по отношение на това какво пропуска законодателят, необходима ли е допълнителна регулация на дейността на трудовите посредници и как да се ограничи броят на лицата с предсрочно прекратени разрешителни.
Според Николета Иванова, „проблемът със системата за издаване на визи не е само поради липсата на хора, които да обслужван лицата в консулствата, но и поради липса на техническа обезпеченост. Иванова даде пример с Индия – от посолството ни там са информирали, че първият възможен час за издаване на работническа виза е януари 2026 г. Съществуват и сигнали за корупционни схеми - при заплащане на определена сума документите да се обработват по-бързо. „Относно регулацията на дейността на посредническите фирми, спешна е нуждата от такава и тя може да се реши много лесно – всяка фирма може да има персонален код, до който да има достъп ДАНС“, предложи Иванова. Според нея, неспазването на срокове е най-големият проблем, защото той пречи на работодателите да имат предвидимост за пристигането на техните работници, но и работниците, които чакат по 6 месеца да получат зелена светлина да работят дадена работа и губят мотивация. „Проблем е и липсата на документи, която се открива на втора инстанция, при условие че на първа, при приемането на документите всичко е изрядно. Понякога се връщат документите поради липса на страница 2 от трудовия договор, а просто служител от администрацията е пропуснал да сканира гърба на договора“, сподели Иванова.
Според Митко Щерев, сериозни проблеми има при процедурата за удължаване на срока на пребиваване на служителите, които се намират вече на територията на страната и желаят да продължат да работят. „Само по Южното ни Черноморие 2 200 души трябва да се явят на гише в „Миграция“, за да удължат трудовите си визи. ГИТ пък изискват заверена виза на всеки служител, а нотариусите отказват заверка на лични документи“, каза още Щерев.
„Системата за дигитализация, за която министър Мундров говори, започна да се изгражда през 2022 г. и се радвам, че въпреки смяната на всички правителства има приемственост и тя се развива, макар и не с качеството и темпото, което ми се иска. Макар да сме опозиция, ние искаме тя да работи и нашите предложения са да обхваща не само работниците, но и техните семейства“, каза в хода на дискусията народният представител Божидар Божанов, който е и бивш министър на електронното управление. Сред предложенията на Божанов са: адресът на работодателя да е адрес за кореспонденция с работника, тъй като задължителната адресна регистрация е допълнителен разход; уведомлението към ГИТ да отпадне след въвеждането на електронната трудова книжка от 1 юни т.г.; процесите да се оптимизират и да има проактивност от страна на компетентните институции.
Форумът завърши с дискусия с участието на представители на Агенцията по заетостта, ДАНС, КНСБ, браншови организации от сектори туризъм, търговия на дребно, преработвателна промишленост, информационни технологии, управление на хора и др. Сред изказалите се бяха: Христина Василева от „Фрукто“ - Сливен, която изтъкна като проблем неразбирането на компетентните органи, че отрасълът търси работници за сезонна работа; Атанас Димитров от БХРА, който апелира за удължаване на визовия режим, без да се излиза от страната; представител на Сдружението за модерна търговия, който апелира за конкретни срокове за издаване на визи, тъй като липсва предвидимост и за работодателите, и за работниците; Десислава Тончева от БАМИ, според която е необходимо отпадане на задължението за верификация на удостоверенията за придобита квалификация; Ана Якимова-Малинова от ДАНС, която настоя да има лиценз за посредници, защото за последните 10 дни всеки ден има поне по една фирма, която просто извършва нерегламентиран транзит на работници през страната.
[1] Събитието се организира в рамките на проект „Насърчаване на заетостта на граждани на трети страни чрез социален диалог – Recruit4Tomorrow“, GA 101102367, съфинансиран от Европейския съюз и изпълняван от 10 организации от ЕС, сред които е и БСК.
