Очакваното въвеждане на еврото в България от 1 януари 2026 година е тема, която предизвиква разделение в обществото. Освен политически дебати, съществуват и опасения сред гражданите от рязко поскъпване на стоките и услугите. Макар че властите уверяват, че ще предотвратят спекулациите и изкуственото закръгляне на цените, има пазари, които не се поддават на регулация. Такъв е пазарът на недвижими имоти, на който цените в последните години са се повишили в пъти, и без да сме член на еврозоната. Тук сделките от десетилетия се осъществяват основно в евро. С присъединяването на България към еврозоната обаче има опасения, че цените на имотите ще увеличат темповете си на растеж още повече.
Според анализ на Българската народна банка, публикуван наскоро, настоящите цени на недвижимостта са с 13,3% по-високи от дългосрочните устойчиви средни нива, макар и към момента да наблюдаваме известно забавяне на пазара.
Според Иван Велков, член на Управителния съвет на Българската стопанска камара и вицепрезидент на Световния съвет на експертите на Международната федерация на специалистите по недвижими имоти, спекулативното покачване на цените вече е консумирано от пазара и приемането на еврото със сигурност няма да доведе до допълнителен по-бърз от сегашния ръст на цените.
"Този спекулативен ръст на цените на имотите вече се случи. Не бих казал, че цените ще се повишават по-бързо или по-бавно, самият факт на приемането на еврото няма как да ускори или забави процеси, които са по-скоро свързани с наши вътрешни икономически, до голяма степен и много логични, процеси. По-скоро големият въпрос за скоростта, с която се променят цените на имотите, е свързан с инфлацията и в България, и е ЕС. И оттам връзката с еврото – колкото е по-спокойна е тази инфлационна картина, толкова по-спокойни и бавни ще са ръстовете на цените в целия континент. По-скоро проблемът е другаде – парите се обезценяват стремително. България просто ще стане част от един голям общ пазар, където ръстове на цените на имотите се наблюдават в абсолютно всяка една голяма европейска икономика", смята Иван Велков.
Експертът подчертава, че двата фактора, които влияят най-вече на цените на недвижимостта е икономическата картина в България и поведението на банките. 15-те милиарда, които българските банки ще получат след освобождаването на резервите си, също няма да допринесат за промени в пазара, посочи Велков. "Тези 15 милиарда ще са капка в морето, защото стойността на сградния фонд в България е няколкостотин милиарда. И коефициентът на тези нови 15 към това, което вече го има, няма да промени драстично нещата. Много по-съществено е колко средства ще се вложат в пътното строителство, колко грантове ще бъдат усвоени – тези пари много лесно стигат до недвижимите имоти и помпат инфлация и цени, а не това, което домакинствата и малките фирми държат на депозити."
