Икономическият и социален съвет на Република България (ИСС) организира дискусия на тема „Финансовата грамотност като фактор за инвестиции, доходи и еврозона“, като тя е част от комуникационната кампания за въвеждане на еврото в България. Събитието се състоя на 27 май 2025 г., в Гранитната зала на Министерския съвет, като основната цел беше да се постави фокус върху темата за финансовата грамотност и еврозоната и как именно високото ниво на финансова грамотност е една от предпоставките обществото да се справи с дезинформацията относно влизането на България в еврозоната.
В дискусията взеха участие министър-председателят Росен Желязков, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, еврокомисарят по стартиращи предприятия, изследвания и иновации Екатерина Захариева, председателят на Икономическия и социален съвет (ИСС) Зорница Русинова, както и членовете на Съвета – работодатели, синдикати и граждански организации, както и ключови институции и организации, ангажирани с темата. Модератор на събитието беше заместник-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Мария Минчева.
Премиерът Росен Желязков откри форума с ясна позиция: „Времето на политическия дебат за еврото беше през 1997 година. Ние в политически дебат няма да влизаме. Като правителство нямаме нужда от дебат, който да вкарва страхове в хората.“ Той подчерта, че междуинституционалните противоречия създават излишно напрежение в обществото и предупреди, че „ако има нещо, което разколебава в момента обществото, това са междуинституционалните схватки. Те не могат да доведат до нищо друго освен усещането, че отново може да се влезе в изборна спирала.“ Премиерът изтъкна, че е необходимо да се създаде по-добра информираност на обществото относно процеса по присъединяване на България към еврозоната. Той акцентира, че въвеждането на еврото не е просто икономическо действие, а израз на европейска идентичност и устойчиво развитие, като добави, че фиксираният курс и подобряването на конкурентоспособността са сред ключовите ползи за страната.
Според председателя на ИСС Зорница Русинова, финансовата грамотност е основен инструмент за справяне с дезинформацията, като липсата на съгласуван диалог между институциите е сред основните предизвикателства. „Посланието, че присъединяването към еврозоната ще донесе по-добри възможности за българската икономика, е необходимо на фона на кампаниите срещу еврото, които се засилиха преди предстоящите решения за готовността на страната ни за приемане на единната европейска валута.“, добави Русинова. Тя призова за засилено междуинституционално сътрудничество, особено в контекста на нарастващия интерес и нужда от разбираеми обяснения относно процеса на присъединяване
Изказване по темата имаше и от европейския комисар Екатерина Захариева, която заяви, че еврото е символ на икономическа стабилност, повече бизнес възможности и заетост, както и нарастващо доверие в българската икономика. Във видео обръщение Захариева изтъкна: „Хората трябва да чуват всеки ден защо еврото е нещо добро – по-ниски разходи за международни плащания, повече инвестиции, повече работа и по-добър живот. Еврото е знак за доверие към страната ни и доказателство, че България е стабилна икономика, която заслужава място на масата на силните.“ Тя призова за ясно представяне на положителните ефекти от присъединяването и посочи, че Европейската комисия работи по изграждането на специална Стратегия за финансова грамотност, която би трябвало да бъде представена до края на годината.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров отбеляза, че повишаването на финансовата грамотност е ключ към по-добро състояние на българските работници. Той предупреди за нарастващата хазартна зависимост като симптом на недостатъчно знание и възможности.
По отношение на нивото на образование по темата за финансовата грамотност министърът на образованието и науката Красимир Вълчев посочи, че въпреки известния напредък, функционалната грамотност на учениците остава ниска, което създава рискове за бъдещата икономическа адаптивност. Той информира, че предстои да бъде предложена промяна, която включва увеличаване на часовете по математика, както и изискване да се полага задължителен изпит по математика при кандидатстване за икономически специалности.
Специално внимание беше обърнато и на позицията на България сред останалите страни членки на ЕС по отношение на финансовата грамотност. Ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова посочи, че страната ни попада сред държавите с най-ниско ниво на финансова грамотност в ЕС – едва 18%. Тя подчерта, че доброто разбиране на финансовите продукти и пазари е от решаващо значение за справяне с дезинформацията. В изказването си Чобанова акцентира и върху необходимостта от честна и ефективна обвързаност между капиталовите и банковите пазари в Европа, като основа за по-добро функциониране на финансовата система.
Според проучване на Евробарометър, 55% от гражданите съобщават, че често са изложени на дезинформация, което е и най-високият дял в ЕС. Равнището на финансова грамотност в България е по-ниско спрямо останалите държави в ЕС, поради което са необходими целенасочени и ефективни политики и програми за нейното повишаване. Данните са от Националната стратегия за финансова грамотност на Република България[1], в която са заложени мерки, насочени към дефиниране на компетентностите в областта на финансовата грамотност по отношение на доходи и спестяване, инвестиции, дългосрочно планиране, пенсиониране и пенсии, защита на потребителите във финансовата област, рискове и застраховане.
Според проучване на агенция „Тренд“ от декември 2024 г., представено на форума, 73% от анкетираните не правят никакви спестявания. Само 8% от участниците инвестират, докато 90% категорично заявяват, че не инвестират. Резултатите показват още, че 84% от хората разчитат единствено на доходите си от заплата.
Изследване на ОИСР от 2020 г. – „Финансова грамотност на населението в Югоизточна Европа“[2] – отчита, че българите се справят сравнително добре с управлението на краткосрочните си финанси и контрола върху тях. В същото време обаче, в по-малка степен в сравнение с останалите страни от региона, планират дългосрочно. За финансиране на пенсионния си период повечето разчитат основно на държавата – 78,6%. Изследването на ОИСР показва, че значителна част от българите са спестявали – 77,6%, при среден процент за региона от 67%. Спестяванията им се държат предимно в наличност (62%) или банков депозит.
Ниската финансова грамотност се асоциира с неефективно или липсващо включване във финансовата система с всички произтичащи от това негативни последици, по-висока степен на рисково финансово поведение, с по-голяма зависимост от социалната система, посочи модераторът на дискусията Мария Минчева – член на ИСС от групата на работодателите. Един от най-съществените резултати от това е по-ниското качество на живот на тези групи. Финансовата култура не само подобрява индивидуалната ситуация, но и допринася за по-стабилна икономика и общество, особено с технологичния напредък и с развитието на финансовите технологии.
Любомир Каримански, член на УС на БНБ, постави акцент върху нуждата от обяснение на базови финансови понятия и изграждане на институционален синхрон, а представителят на Министерството на финансите Калоян Симеонов съобщи, че се подготвя Портал за финансова грамотност, както и Рамки за финансова компетентност за деца и възрастни.
В дискусията с мнения се включиха глобалният ръководител на „Джуниър Ачийвмънт Уърлдуайд“ Борис Колев и изпълнителният директор на организацията Милена Стойчева. Те коментираха нуждата от това да се осъществят кампании по финансова грамотност сред ученици, като именно поради тази причина е създаден предлаганият от тях пакет „Финансова грамотност“, предназначен за ученици в гимназиален етап и преподаватели. Те подчертаха, че образованието е ключов фактор за разбирането на основните финансови понятия и за развиването на умения, които позволяват на гражданите да управляват личните си финанси ефективно в условията на динамична икономическа среда.
В заключение на дискусията Икономическият и социален съвет още веднъж подчерта значението на финансовата грамотност като основа за стабилна икономика и информирано общество. В контекста на предстоящото присъединяване на България към еврозоната, ангажиментът на институциите за прозрачност и активен диалог с гражданите остава водещ приоритет, като за осъществяването му е необходим систематичен и устойчив подход, обвързващ усилията на всички институции, социални партньори и образователни структури.
СНИМКИ (ИСС, Архив БСК)
Допълнителна информация:
ИСС изразява твърда и последователна подкрепа относно присъединяването на България към еврозоната. Съветът обединява представители на българските социални партньори и организираното гражданско общество и нееднократно в последните години активно е заявявал препоръките си чрез своите актове, подчертавайки безспорните ползи от приемането на единната европейска валута. ИСС е единственият консултативен орган и заявител на волята на организираното гражданско общество, който експертно изразява позиция за еврозоната извън политическото говорене.
[1] https://www.minfin.bg/bg/1491
[2] OECD (2020), Financial Literacy of Adults in South East Europe - , http://www.oecd.org/financial/education/Financial-Literacy-of-Adults-in-South-East-Europe.pdf и OECD (2020), OECD/INFE 2020 International Survey of Adult Financial Literacy - http://www.oecd.org/financial/education/oecd-infe-2020-international-survey-of-adult-financial-literacy.pdf
