Анализатори са скептични колко ефективно може да търгува държавно дружество и дали инициативата не е нерегламентирана държавна помощ
Темата накратко
- Държавната компания "Магазин за хората", създадена по идея на Д. Пеевски, е близо до учредяване.
- Стоки с надценки под 10% ще видим на рафтовете или в обектите на веригата КООП на ЦКС.
- Анализатори са скептични колко ефективно може да търгува държавно дружество и дали инициативата не е нерегламентирана държавна помощ.
Този март Делян Пеевски избухна с идеята да се налеят пари в държавни магазини за евтини храни в пощите. Три месеца по-късно в бюджета вече са заделени 10 млн. лв. за операцията, изискването магазините да са в пощите отпада, а Министерството на земеделието и храните (МЗХ) е близо до регистрация на държавна компания под името "Магазин за хората" (МзХ). Без търг и конкурс ведомството си е избрало частен партньор - веригата КООП на ЦКС. Дебютът ще е в далеч немалкия Пловдив, а поне началото ще е със стоки само на част от рафтовете, а не с цели магазини.
Мъглата си стои по отношение на броя обекти, нужната сума, начина на подбор на производителите, наема на пространства и комисионата на частния магазин. Още по-малко има доказателства, че зададената максимална надценка от 10% ще покрие разходите по дейността на дружеството - по пакетирането, складирането, транспорта, продажбата от посредника КООП към краен клиент, управлението и т.н. Но за ДПС политика и управляващи парите на данъкоплатците явно могат да се харчат и в популистки мероприятия без доказана ефективност.
Накратко, държавата наистина ще пробва да продава отново, над 35 години след злополучното падане на комунистическия режим. Без обоснована нужда - липса на магазини в села или доказано високи маржове в сектора, започва с първите 10 млн. лв. Те ще бъдат изляти на свободно работещия пазар на бързооборотни стоки от около 15 млрд. лв.
Магазин се композира
Предложението на лидера на "ДПС - Ново начало" Делян Пеевски беше в клоновете на "Български пощи" да бъдат разкрити магазини за хранителни стоки, за да се борят спекулата и високите цени. До май пощите явно са загърбени и на заседание на парламентарната комисия по земеделие министърът на земеделието и храните Георги Тахов съобщи, че веригата държавни магазини ще бъдат в търговските обекти на Централния кооперативен съюз (ЦКС). И посочи, че министерството е провело срещи и разговори по темата и е разработило документи за учредяване на държавното дружество.
От официални изявления на Тахов и от отговори до "Капитал" става ясно, че държавната фирма ще се нарича "Магазин за хората". Това ще бъде и наименованието на търговските обекти и марката върху продуктите. Предстои финализиране на учредителните документи - устав на дружеството, както и гласуване в Министерския съвет. Земеделското министерство подготвя списък със стоки, които ще се търгуват в "Магазин за хората", а изработването на лого на търговската мрежа е възложено на учениците от Художествената гимназия в София.
"Идеята на тези магазини е да не конкурират съществуващите търговски вериги, а да обезпечат продоволствените нужди на хора, които или нямат достъп до вериги от магазини, или нямат необходимите средства", посочват от земеделското министерство в официален отговор до "Капитал".
Държавното коопериране
Централният кооперативен съюз - ЦКС, явно е избран без конкурс. "ЦКС беше избран за партньор предвид наличието на магазинна мрежа в малките населени места. Целта на инициативата е да бъде реализирана социално ориентирана търговия, достъпна за потребителите както в големите населени места, така и в по-отдалечените планински и селски райони в страната", посочват от земеделското министерство в отговор на въпроси на "Капитал".
"Потърсиха ни от земеделското министерство", потвърди и Ваня Боюклиева, заместник-председател на ЦКС. По думите й сред мотивите кооперативният съюз да започне разговори за такова партньорско сътрудничество са: дългогодишният опит на кооперативните обекти в търговията с храни, особено в малките и отдалечените населени места; наличието на търговски обекти в страната; проектите на ЦКС с висока добавена социална стойност, сред които са доставка на стоки от първа необходимост чрез мобилни търговски обекти.
От министерството заявяват още: "Отношенията между държавното дружество и ЦКС ще бъдат уредени в писмено рамково споразумение, параметрите на което вече са уточнени, и непосредствено след вписването на новото дружество в Търговския регистър ще се пристъпи към подписването му." Условията и цената на наемните отношения между държавното дружество и съответния търговец и ЦКС ще бъдат предмет на допълнително споразумение към рамковия договор. Цената ще зависи от площта, която се ползва, като вариантите са два - "да се ползва отделен щанд или цялостната магазинна площ", става ясно от отговорите до "Капитал".
Първият обект - в Пловдив
Пилотният проект на "Магазин за хората" ще е в Пловдив, а броят на магазините ще бъде определен от държавната компания. Неясно защо стартът е в голям град и в магазин в централната част.
"Магазинната мрежа на ЦКС наброява около 1500 търговски обекта, но тъй като ресурсът на държавното дружество е лимитиран, това ще обуслови и поетапното установяване и разширяване на дейността", посочват още от земеделското министерство за "Капитал".
"От една страна, броят на обектите зависи от капацитета на "Магазин за хората" - административен, логистичен, финансов, управленски и т.н., и условията, които държавното дружество ще успее да договори с производителите на определената от него номенклатура от стоки. От друга страна, процесът зависи и от възможностите на кооперативните обекти да отговорят на условията, за да изпълняват стриктно поетите ангажименти да продават тази номенклатура от стоки с търговска надценка до 10%", коментира за "Капитал" Ваня Боюклиева.
Организацията на продажбите
Обмислят се две възможности: за наемане на цял обект на ЦКС от "Магазин за хората" и/или на отделни щандове. "Съществуват и двата варианта и те ще бъдат избирани според спецификата на обекта, населеното място и региона. Но на този етап е по-логично да се стартира с обособени щандове или продажба да стоките, които са брандирани с логото на проекта, заедно с останалите стоки от дадената стокова група. Избирането на отделните обекти и варианта, под който те ще се включат в партньорския проект, ще става съвместно между ЦКС и кооперативната организация, която стопанисва обекта, след съгласуване с дружеството "Магазин за хората", разбира се", казва за "Капитал" Ваня Боюклиева.
Продуктите, предлагани от "МзХ" ЕАД, ще бъдат брандирани с лого на марката, както и с марка на ЦКС. Те ще бъдат разположени на отделни щандове и ще са с отделен баркод от останалите артикули.
Плановете са да бъдат поканени местни доставчици на плодове, зеленчуци, мляко и др. от регионите, където са разположени магазините, а за основните продукти да се ползват всички желаещи доставчици. И тук механизмът на подбор изглежда напълно неясен.
"Капитал" потърси мнение от различни заинтересовани страни - организации, предприемачи, икономист, юрист (виж карето). Всички те се съмняват колко ефективно може да търгува държавно дружество, дали операцията не е държавна помощ и предупреждават за риска да се харчат още милиони на данъкоплатците без полза.
Скептично за бъдещетоИдеята за държавни магазини или щандове в кооперативни търговски обекти среща противоречиви оценки.
Кирил Вътев - предприемач и бивш министър на земеделието и храните, коментира за "Капитал", че "най-логично е да бъдат избрани магазините на ЦКС", но ключовата тема според него е как ще бъде организирана логистиката - ще има ли централни складове, или всеки сам ще доставя. Втори много важен въпрос е "дали надценката от 10% ще може да покрива разходите на магазините, защото няма как да работят на загуба и да разчитат само на дотация от държавата, трябва да са поне на нула", казва Вътев. "Много е важно дали местните доставчици ще проявят инициатива. Ако са почтени и коректни, възможно е идеята да заработи въпреки държавата. Аз не зная за държавно предприятие, което да е ефективно, но съм склонен да дам шанс на идеята", казва Кирил Вътев.
Той пояснява, че като министър на земеделието и храните и имал подобна идея. "Водихме разговори с председателя на ЦКС за пилотни проекти в Пловдив и Русе, където има силни магазини на ЦКС. Идеята бе да разчитаме на къси вериги на доставки и частна инициатива, а не на държавата. Но когато направихме анализ месец по месец и проиграхме нещата теоретично, установихме, че половината от годината ще трябва да разчитаме на вносни продукти - плодове, зеленчуци, възможен недостиг на млечни продукти. Затова трябва да се направят доста анализи, за да се получи стегнат и реалистичен бизнес план", обобщава Кирил Вътев.
Богомил Николов, председател на "Активни потребители", вижда два възможни сценария за "Магазин за хората". Първият: "Магазините удържат някакви цени, по-ниски от тези на конкуренцията. Но това би довело да загуба, която някой трябва да покрива." Другият вариант е идеята се докаже като конкурентна и да издържи. "Лично аз се съмнявам в това, защото ако беше печеливша, частният бизнес отдавна щеше да я е приложил. Възможно е идеята да има много ограничено действие - да се продават с 10% надценка малко на брой единични стоки, за да се каже, че държавата прави нещо за хората", казва Богомил Николов. И припомня: "Тези 10 млн. лв. капитал са взети от данъкоплатците."
"Парите може да свършат за една година. Това означава, че държавата ще продължи да дотира магазините, но тогава ще е под въпрос дали и доколко може такова действие да издържи на правилата за конкуренция на общия европейски пазар. Разбира се, държавата може всяка година да вдига капитала на държавното дружество и това да продължи до безкрай. Не съм сигурен, че тази верига може да е по-конкурентна от останалите. Залогът са нашите пари", казва Богомил Николов.
Доц. д-р Иван Стойнев от СУ "Св. Кл. Охридски", експерт по право на ЕС, не се ангажира със становище дали идеята за държавна подкрепа на търговски обекти противоречи на европейските правила за конкуренция. "На базата на публично достъпната информация на този етап не може да се каже дали става въпрос за нерегламентирана държавна помощ. Всичко зависи от нормативните актове, с които ще бъде уредена държавната компания. Както се казва - всичко е на дъската. Надявам се заради това в министерството да се бавят с реализацията, защото търсят най-адекватния модел. Има риск, идеята крие потенциал да е нерегламентирана държавна помощ, затова е важно как ще бъде изготвена вторичната нормативна рамка", коментира за "Капитал" доц. Стойнев.
Станислав Попдончев - заместник-председател и главен финансов директор на Българска стопанска камара (БСК), е категоричен: "Това е пряка намеса на държавата в свободната частна инициатива в условията на пазарна икономика. Подобна практика не съществува в Европа, с изключение на регулираната продажба на алкохол в някои скандинавски държави." Според него остават отворени редица въпроси от сферата на конкурентно право, правилата за държавни помощи, необходимостта да се докаже, че мярката е пропорционална и оправдана. "Предвиденият капитал от 10 млн. лева е крайно недостатъчен за функционирането на такъв тип дружество - инвестицията само за един модерен търговски обект е от порядъка на 20 млн. лева", посочва още Станислав Попдончев.
"Скептични сме, че това е механизмът цените на хранителните продукти да станат по-достъпни. Търговията на дребно с хранителни стоки в страната се осъществява в условията на силно конкурентен пазар. По данни на НСИ към 31.12.2023 г. общият брой магазини и павилиони за продажба на хранителни стоки в България е 39 293, от които 14 633 специализирани и 24 660 неспециализирани. Държавата би следвало да насочи усилията си към намаляване на административната тежест за производителите, преработвателите и търговците, отколкото да се стреми с данъците на бизнеса да създава структури, които да конкурират частната инициатива", категоричен е заместник-председателят на БСК.
Петър Ганев - старши експерт в Института за пазарна икономика (ИПИ), също припомня, че търговията на дребно е изключително конкурентен сектор. "Навлизането на нова верига магазини изисква ниво на организация и бизнес нюх, който е безкрайно далеч от държавните чиновници. Когато държавата е дала 10 млн. лв., можем да предположим, че наистина ще започне отварянето на магазини в различни локации. Също така можем да предположим, че 1) резултатът ще е трагичен (като избор за потребителите и финансови показатели на компанията) и 2) бързо ще се окаже, че държавата трябва да дава още пари, за да поддържа илюзията за т.нар. магазини за хората, коментира за "Капитал" Петър Ганев.
Според него "това, което със сигурност можем да очакваме, е по-малко избор за потребителите в тези обекти и недостиг на стоки поради липса на умения за организация, липса на стимули да се работи здраво и обичайните злоупотреби, които наблюдаваме във всяко държавно предприятие". Той обобщава: "В единични случаи е възможно да се появят по-евтини стоки, но с временен характер и в ограничени количества. Масовото потребление ще остане в големите вериги, обичайните квартални магазини и пазарите - това са местата, в които търговците влагат усилия да привличат клиенти и да печелят. Стимулът да са конкурентни и да печелят ги прави добри търговци." ЦКС и търговската верига КООПЦКС разполага с над 1000 магазина в страната. Част от тях са обединени от веригата КООП, чието начало е поставено през 2005 г. "Това е динамична търговска структура, в която постоянно се включват нови обекти, а други отпадат, но има едно постоянно ядро от 500 обекта в страната", уточни за "Капитал" Ваня Боюклиева, заместник-председател на ЦКС. Магазините са два вида - малки (с до 50 кв.м търговска площ), които работят под марката "КООП маркет", и по-големи (между 60-70 и 100 кв.м), които работят под марката КООП. Има и малък брой по-големи търговски обекти (между 150 и 250 кв.м). Извън обектите във веригата КООП кооперативните организации притежават и други магазини, чрез които обслужват отделните населени места.
"Обектите, които са включени в КООП, се присъединяват доброволно, а не на принципа на франчайз, при запазване собствеността и управлението от отделните кооперативни организации. Тези магазини не плащат никаква такса за участието си във веригата кооперативните организации. Те се присъединяват към общата търговска политика на ЦКС по отношение на брандирането и вида на обектите, а освен това продават стоки с марката СООР/КООП, които се доставят чрез националното кооперативно дружество "КООП-търговия и туризъм" пряко или чрез договори с доставчици с национален обхват на своята дейност. Веригата КООП не формира собствени приходи от функционирането на тези обекти, приходите са изцяло за кооперативните организации. ЦКС не получава никакви приходи от търговските обекти - нито под формата на процент от оборота, нито като фиксирана такса", коментира за "Капитал" Ваня Боюклиева.
По данни на ЦКС през миналата година в кооперативните обекти в страната са доставяни и продавани над 230 артикула с марката СООР/КООП и още 180 вида други стоки, за които има сключени национални договори с производители и доставчици.
Приходите на "КООП-търговия и туризъм" за 2023 г. са 5.8 млн. лв., печалбата е 45 хил. лв., а служителите и тогава, и тази година са 11. Още държавна намесаДържавата продължава с опитите си за намеса на ритейл пазара. Земеделското министерство публикува за обществено обсъждане проект на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, в който има таван на търговските надценки, задължителни квоти за български продукти във веригите, както и ограничения за стоките на промоция.
Проектът предвижда до 20% максимална надценка на земеделски продукти и храни в търговските вериги с над 20 млн. лв. годишен оборот. Същият е максималният размер на надценката и за преработвателите, които изкупуват земеделски суровини. Предвижда се таван от максимум 10% за търговец на едро по цялата верига на доставката, а земеделските стопани ще продават продукцията си на първите си изкупвачи с търговска надценка от поне 10%. Освен това се предлага към Министерството на икономиката и индустрията да бъде създадена електронна система за проследимост на веригата за доставки на земеделски продукти и храни.
За веригите с над 10 магазина се предвиждат задължителни квоти от 50% за български стоки. Става въпрос за мляко и млечни продукти, прясно месо от едри и дребни преживни животни, свине и птици, яйца, пчелен мед, пресни сезонни плодове и зеленчуци.
И още. Проектозаконът налага ограничения за количествата от даден продукт, които могат да се предлагат на промоция. Завършекът е създаването на нова административна структура - обсерватория на веригата на доставки на земеделски продукти и храни към Министерския съвет, която ще се занимава с анализи и ще публикува тримесечни и годишни доклади за производствените разходи и разпределението на добавената стойност по веригата на доставки на земеделски продукти и храни.
