СТАНИСЛАВ ПОПДОНЧЕВ: ШИРЯТ СЕ МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ ЗА СМЯНАТА НА ВАЛУТАТА

Станислав Попдончев е магистър по "Счетоводство и контрол" от УНСС. Заместник-председател, член на Управителния съвет и главен финансов директор на Българската стопанска камара (БСК). Участва в работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Представлява камарата в Консултативния съвет към изпълнителния директор на Националната агенция по приходите.

– По всичко личи, че България влиза в еврозоната от 1 януари догодина, г-н Попдончев. Готов ли е бизнесът за това, което ще се случи?

Присъединяването към еврозоната е желано и очаквано от българските предприятия. Разбира се, по-големият бизнес е по-готов, по-малкият и средният е в по-ниска степен на готовност. Остават и някои чисто технически детайли, които трябва да се организират до началото на следващата година. Например двойното обозначаване на цените, актуализирането на софтуерите на фискалните устройства, препрограмиране на търговския софтуер във фирмите.

- Скъпо ли е преминаването от лев към евро?

Актуализирането на софтуера на касовите апарати вероятно ще струва някъде около 46 милиона лева, тъй като имаме регистрирани над 460 хиляди фискални устройства. И в тази сума не се включват разходите, които предприятията ще имат за доработка на търговските си софтуери. Тук няма статистика, защото по-малките търговски обекти работят обикновено само с касови апарати. Но има други, в които софтуерите, които работят и с евро, достигат до 40 и затова нямаме реална сметка.

- Според вас кои са плюсовете и минусите от замяната на лева с евро?

Очевидно една от ползите за фирмите е отпадането на трансакционните разходи – малко хора го разбират, но годишно превалутирането коства на бизнеса между 500 и 800 милиона лева. Тези средства ще останат в предприятията и ще могат да се ползват за инвестиции и за повишаване на възнагражденията. Ще се подобри и кредитният рейтинг, а когато държавата се финансира по-евтино, това ще означава същото и за бизнеса – т.е. ще има по-малки разходи за лихви. Което се отнася и за гражданите при техните ипотечни и потребителски кредити. Вероятно всичко това няма да стане веднага от 1 януари, но го наблюдаваме в другите държави след присъединяването им към еврозоната. На практика валутният риск изчезва, тъй като еврото е конвертируема валута и се ползва за международни разплащания. Ще намалее икономическият риск, ще се увеличи интересът към България като инвестиционна дестинация. Ще имаме много по-добра регулаторна среда с не толкова резки изменения, включително на инфлацията. Статистиката показва, че държавите, приели еврото, показват стабилност в изменението на инфлационни индекси. Разбира се, всичко това е в процес на времето, нищо няма да стане с магическа пръчка и веднага. Най-големият проблем, който в момента виждам, е за гражданите и това е широката дезинформационна кампания, която се води, липсата на информация, ширещите се митове и легенди по повод на смяната на валутата. На практика за обикновените хора нищо няма да се промени на 1 януари, освен че ще има други купюри на банкнотите и монетите, които ползват.

- Потребителите основно се притесняват от повишение на цените? Вие какво бихте им казали?

Колебания в цените винаги ще има, особено в пазарната икономика. Без изобщо да се говори за еврозона, видяхме в последните няколко години какви повишения на цените имаше в някои основни групи стоки, в това число и при храните. Самото приемане на еврото не може да доведе до поскъпване, но различни фактори, някои от които пазарни, а други непазарни, биха могли да повишат цените. Например продуктовите такси, които фирмите по оползотворяване на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване решиха вкупом да увеличат. Това неминуемо ще рефлектира върху крайната цена на пазара. Да кажем, един хладилник, който струва, примерно, 400 лева и продуктовата му такса е била 10 лева, сега става 50 лева. Ето това би довело до повишаване на цените, без по никакъв начин да е свързано с еврото, и затова ние от БСК така остро реагирахме.

- Комисиите за защита на потребителите, на конкуренцията, НАП започнаха съвместни проверки в търговските обекти. Очаквате ли да има ефект?

Със сигурност ще има ефект, защото в рамките на тези проверки се извършва и разяснителна кампания, пък медийното отразяване е важно, за да се информира обществото и бизнесът какво трябва да се прави. Но тези проверки не бива да се превръщат в рекет, рестриктивни мерки и натиск върху коректно работещия бизнес. Очакваме да се разработи и приложение, достъпно за потребителите, чрез което в реално време да могат да информират КЗП за нелоялна практика в дадения търговски обект. Така ще има навременна реакция и няма да се чакат дълги производства. Проверките биха били полезни, но да са премерени и в степен да не нарушават нормалния търговски оборот и икономическите дейности в страната. А това е много тънка граница, знаем го добре от опит.

- Какво е здравословното състояние на българските компании?

Трудно може да се направи общо заключение за всички фирми. Особено машиностроенето изпитва затруднения и поредно тримесечие имаме спад в индустриалното производство. От друга страна пък, туризмът, ресторантьорството сега са в сезон и да се надяваме, че ще имат по-силна година от предходните. Всички сектори изпитват проблем с недостиг на работна ръка, а процедурите за достъп на граждани от трети страни до българския пазар на труда са доста тромави.

- Безработицата в България през април е 3,3% по данни на Евростат, а в ЕС е 5,9%. Как се справяте с намирането на кадри и къде са най-големите дефицити?

В последните години безработицата в България е на рекордно ниски нива изобщо откакто се измерва този показател. Очевидно вървим към ситуация на пълна заетост в икономиката. Проблемът с намирането на кадри е наистина много голям – не достига не само висококвалифицирани специалисти, има дефицит и на работници с ниска квалификация. Повечето сектори прибягват към внос на работна ръка от трети страни, но имат много сериозни проблеми с процедурите, с координацията между различните институции, с недостиг на персонал в консулските отдели, бави се признаването на дипломи и обработката на документи. И това е голям проблем, особено когато става дума за сезонни работници.

- И в същото време много младежи в България нито работят, нито учат – защо?

Очакванията на младите хора, които тепърва започват работа, са за възнаграждения от порядъка на 3000–4000 стартово. А това не бих казал, че кореспондира с реалността на пазара на труда и с възможностите на огромната част от секторите на нашето стопанство. От друга страна – квалификацията често не е подходяща за това, което се търси. Вероятно част от този проблем е и възможността да ползват финансови средства от техни роднини, които работят в чужбина. Пък и нека си го кажем, че част от тези лица, които уж са извън пазара на труда, всъщност работят в сивия сектор и официалната статистика не ги отчита.

- По данни на НОИ средният осигурителен доход за април е 1874,72 лв. и това говори за доста високи реални брутни заплати, нали?

Ако погледнете София, ще е още по-голямо числото. Автоматичните увеличения на минималната работна заплата в последните две-три години са голям натиск да се повишават възнагражденията както в публичния, така и в частния сектор. Ние сме в доста странна ситуация – от една страна, няма хора и има натиск върху бизнеса да увеличава възнагражденията, тъй като търси работници и служители. От друга страна, държавата административно повишава работните заплати, които фирмите не могат да изкарат, за да ги платят. И в тази ситуация най-вероятно някои бизнеси ще започнат да затварят, ако не успеят да намерят хора срещу парите, които могат да бъдат изработени. Има работна група и се надяваме до края на годината да се намери механизъм, който да приключи автоматичното определяне на минималната заплата в размер на 50% от средната. Това е спирала, в която се влиза, но тя не води до нищо добро нито държавния, нито частния сектор.

Маргарита Димитрова, Филтър