ВСИЧКИ СРЕЩУ ПРОЕКТА НА АГРОМИНИСТЕРСТВОТО ЗА ТАВАНИ НА НАДЦЕНКИТЕ НА ХРАНИТЕ

• Опитът на ведомството да регулира надценките по веригата на доставки обедини 14 асоциации на преработватели
• Те прогнозират ограничаване на конкуренцията, изкривяване на пазара и ръст на цените
• Притесненията им се споделят и от сдружението на големите търговци, и от БСК

Не е лесно нещо да обедини представители на най-разнообразни сектори в производството, преработката и търговията на храни, но изготвеният от земеделското министерство Закон за веригата на доставки успя да го постигне без проблем. Проектът, който на практика въвежда праг на надценките в различните звена на веригата - при производителя, преработвателя, прекупвачите и търговците, се роди като отговор на растящите крайни цени на храните, както и на пазарните и финансовите трудности на фермерите. Но още при неофициалното му представяне преди повече от два месеца бе остро критикуван от почти всички засегнати страни. Доволни бяха само земеделците, тъй като той предвижда продукцията им да бъде изкупувана гарантирано с печалба.

Сега законопроектът вече е официално публикуван за обществено обсъждане и това накара 14 браншови асоциации да изпратят остра позиция, с която в 28 страници изреждат негативите и рисковете от него и обвиняват министерството, че нищо от първоначалните им позиции не е било взето предвид. Позицията е подписана от месопреработватели, свиневъди и птицевъди, преработватели на плодове и зеленчуци, производители на рибни продукти, хлебари и сладкари, винари, пивовари и още. Големите търговци също споделят тяхното мнение. Българската стопанска камара също излезе с категорично становище против основни текстове, залегнали в проектозакона.

Преработвателите прогнозират, че проектът ще доведе - най-общо казано, до ограничаване на конкуренцията, изкривяване на пазара и повишаване на цените вместо обратното, каквото уж е идеята на закона. Неизбежен е и ефектът на по-голямата административна тежест за фирмите.

Становища по законопроекта се приемат до 14 юли т.г. Но при това положение шансовете той да се придвижи напред и да бъде одобрен в този си вид надали са големи. За момента от земеделското министерство обаче не отговориха на въпроса на "Капитал" дали смятат да оттеглят проета на фона на масовото недоволство от него или поне да предприемат значителни промени в текстовете.

Проектът предвижда до 20% максимална надценка на земеделските продукти и храни в търговските вериги с над 20 млн. лв. годишен оборот. Същият е максималният размер на надценката и за преработвателите, които изкупуват земеделски суровини. Предвижда се таван от максимум 10% за търговец на едро по цялата верига на доставката, а земеделските стопани ще продават продукцията си на първите си изкупвачи с търговска надценка от поне 10%.

За веригите с над 10 магазина се предвиждат задължителни квоти от 50% за български стоки. Става въпрос за мляко и млечни продукти, прясно месо от едри и дребни преживни животни, свине и птици, яйца, пчелен мед, пресни сезонни плодове и зеленчуци.

И още: проектозаконът налага ограничения за количествата от даден продукт, които могат да се предлагат на промоция.

Предлага се и към Министерството на икономиката и индустрията да бъде създадена електронна система за проследимост на веригата за доставки на земеделски продукти и храни.

Завършекът е създаването на нова административна структура - обсерватория на веригата на доставки на земеделски продукти и храни към Министерския съвет, която ще се занимава с анализи и ще публикува тримесечни и годишни доклади за производствените разходи и разпределението на добавената стойност по веригата на доставки на земеделски продукти и храни.

Представеният законопроект е с особено висока степен на риск, твърдят сега 14-те браншови организации на преработватели в писменото си становище. Според тях законът директно заменя правилата на търсенето и предлагането с административно определени маржове на печалба.

В същото време липсва логика и аргументация защо на земеделските производители се предоставя гарантирана печалба от минимум 10%, на преработвателите - максимална от 20%, на търговците на едро - от 10%, на търговците на дребно с над 20 млн. оборот - от 20%, а за продуктите от внос от трети страни - от 10%, отбелязва становището. Ако държавата създава различни условия за отделните участници по веригата на доставки - гарантирана печалба за едни и ограничения за други, на практика се създава преференциален режим, визиран като "държавна помощ" по смисъла на законодателството на ЕС, обобщават преработвателите.

Според тях въведените термини "надценка" и "производствена себестойност" не са дефинирани и нямат еднозначно значение. Ограничаването на надценката не е равнозначно на ограничаване на печалбата, а представлява ограничаване на възможността преработвателят да осигури необходимите суровини и да покрие разходите за следващия производствен цикъл, подчертава становището.

Никой до момента не е наложил ограничение на преработвателите на храни и никъде в Европа няма гарантирана печалба на производители на земеделски продукти или на който и да било ключов икономически сектор. Възможността без каквито и да било критерии Министерският съвет да разширява списъка на действие на тази рестриктивна регулация ще превърне България в несигурно място за разширяване и нови инвестиции в сектор "Храни", твърдят 14-те браншови организации.

Преработвателите прогнозират, че с проектозакона биха се разрушили съществуващите към момента вериги на доставки. И припомнят, че при замяната на пазарна икономика с държавно администрирани правила "съществува реална опасност от отлив и фалиране на производители и търговци, тъй като за разлика от тоталитарната икономика държавата не може да принуди дружествата, за които снабдяването с храни е неизгодно, да го правят". Така възниква реален риск преработвателите да останат без необходимите суровини, което би могло да доведе до сериозно изкривяване и дестабилизиране на пазара на храни, предупреждават браншовите организации.

Въвеждането на квоти за предлагане на продукти от български производители (минимум 50%) предполага и суровината да е българска и това може да бъде разглеждано като нарушение на принципите на свободната търговия в ЕС и да доведе до санкции срещу България, казват преработвателите. При определени категории продукти като свинското месо например вътрешното производство в България не покрива дори 50% от потреблението. Въвеждането на подобни регулации създава реален риск от недостиг на стоките на пазара или от значително увеличение на цените им, прогнозират 14-те браншови организации на преработватели.

Законопроектът подменя принципите на пазарна икономика с държавна регулация, подчертава становище на Сдружението за модерна търговия, което обединява най-големите търговски вериги в страната. Свободата на договаряне се подменя с контролирани от държавата търговски условия, които облагодетелстват производителите (продавачи) на земеделски продукти и храни и съответно ощетяват останалите участници във веригата на доставки - купувачите, преработвателите и търговците, а в крайна сметка - и потребителите. На практика законопроектът цели да определя едностранно асортимента от стоки в магазините, цените, на които продават всички субекти по веригата на доставка, и да постави лимит на промоциите на продукти към крайни клиенти, подчертава становището на сдружението.

Според търговците е необходимо "цялостно преосмисляне на проектозакона поради предвидената безпрецедентна държавна намеса в търговията с храни, която ще навреди на пазара". Ефектът ще е увеличаване на разходите за правене на бизнес и допълнителен риск при работа с български производители, което ще намали тяхната конкурентоспособност, противно на преследваните цели, подчертава становището.

"Първото, което трябва да стане ясно, е, че законопроектът има потенциал сериозно да повиши цените на храните на дребно. Ще се ограничи конкуренцията, което също е в ущърб на потребителите. Ще навреди и на интересите на доставчиците, които имат трайно изградени отношения с веригите за бързооборотни стоки, обобщи за "Капитал" Николай Вълканов - изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия.

Законопроектът предлага временен регулаторен механизъм от краткосрочни, антипазарни мерки, свръхконтрол, санкции, както и значително увеличение на административната тежест за всички пазарни оператори. Това е категоричното официално становище на Българската стопанска камара (БСК), подписано от нейния председател Добри Митрев.

Минималната надценка от 10% върху себестойността за земеделски производител и максималната от 20% за преработвател по отношение на някои групи храни е неприемлива по своя антипазарен характер и може да доведе до допълнителна деформация на пазарната среда и увеличение на крайните потребителски цени, заключва ръководството на БСК. В становището се припомня, че според европейските регламенти всички елементи на договорите за доставка на селскостопански продукти се договарят свободно между страните и никъде не се допуска държавно определяне на цени, надценки или минимални печалби.

Налагането на квота от 50% за български продукти от целия асортимент крие риск от липса на насрещно предлагане и има за последица санкции за търговските вериги, въпреки добросъвестното поведение от тяхна страна, предупреждава БСК. Мярката противоречи на принципа на свободно движение на стоки и е несъвместима с правото на ЕС, тъй като нарушава общия пазар и поставят вносните продукти в дискриминационно положение, което е недопустимо, припомня ръководството на камарата.

От работодателската организация коментират също, че предвидените в проектозакона мерки за прозрачност и наблюдение на пазара включват събиране на чувствителна информация, което води до значително увеличение на административната тежест за участниците на пазара.

През седмицата подкрепа за проектозакона дойде от Цветан Цеков, председател на Националната браншова камера плодове и зеленчуци и съпредседател на Българската аграрна камара. В тв предаването "Здравей, България" той заяви, че "в страната няма свободен пазар". "Има едни субекти, които владеят 2/3 от него. Те са наложили своите принципи, има достатъчно доказателства за максимално прилагане на нелоялни практики. ЕС от тази година активно работи в посока да може да има мерки срещу тези практики. Няма баланс в агрохранителната верига. Философията на този закон е да осветли това на каква цена се тръгва от производителя и се продава на крайните потребители", коментира Цеков. И даде пример. "Не е нормално да се изкупуват например краставици за 0,80 стотинки за килограм от производителя, а в магазина да са по да речем над 4 лева. Сами пресметнете за каква надценка става въпрос", обобщи той. 

Как е в Европа? 

Подобен краен вариант на регулиране на цени не е прилаган никъде в Европа, посочват преработвателите. Eдинствените примери са за регулиране на надценки само при търговци на дребно. Опитите за подобни мерки в Унгария обаче доведоха до това страната да отчете най-високата инфлация на хранителни продукти за периода след въвеждане на мерките и срещу нея да бъде предприета наказателна процедура от ЕК.

През септември 2024 г. Съдът на ЕС постанови, че ограниченията, наложени от Унгария върху цените на основните хранителни продукти и задължителните изисквания за складови наличности при търговците на дребно, нарушават конкуренцията в ЕС и правилата на вътрешния пазар. Според Съда на ЕС унгарското правителство се е намесило в механизма на свободното ценообразуване, давайки на местните производители и продавачи несправедливо предимство пред чуждестранните конкуренти. Решението подчертава също, че контролът върху цените е нарушил ефективността на пазара, което е довело до недостиг и увеличаване на разходите за търговците на дребно, и по-висока обща инфлация на храните, която достигна почти 50% на годишна база през 2023 г.

В повечето случаи въведените от европейските държави мерки са въпрос на доброволен ангажимент на търговците. В Германия и в Полша например няма проблеми с инфлацията и необосновано нарастване на цените на храните, а именно там действа моделът не на директна намеса на държавата, а на засилени мерки за защита на конкурентното право, които са най-добрият регулатор на пазара, подчертава становището на 14-те браншови организации.

***