"Забавянето и продължаващата несигурност относно споразумението за тарифите между ЕС и САЩ допълнително влошават кризата за европейската стоманодобивна промишленост", се казва в позиция на ЕВРОФЕР
Забавянето и продължаващата несигурност относно споразумението за тарифите между ЕС и САЩ допълнително влошават кризата за европейската стоманодобивна промишленост. Американските тарифи за стомана от 50% допълнително засилват и без това експлозивната ситуация, излагайки сектора на риск от загуба на целия си износ за САЩ и изправяйки го пред рязко увеличение на отклонените търговски потоци, пренасочени от САЩ към пазара на ЕС. Липсата на смело и навременно прилагане на Плана за действие за стоманата и металите допълнително ускорява влошаването на сектора, казва Европейската стоманодобивна асоциация.
„Не можем да продължим с американските мита за стомана от 50%. Тъй като губим основния си експортен пазар, европейският пазар е залят от стомана, която САЩ вече не могат да абсорбират. Особено разочаровани сме от липсата на съвместен подход между ЕС и САЩ за запазване на износа на стомана от ЕС за САЩ и за справяне с отклоняването на търговията към ЕС, наред с огромния глобален свръхкапацитет – сега 5 пъти по-голям от общото производство на стомана в ЕС. Това свръхпроизводство унищожава цели вериги за създаване на стойност, подкопавайки индустриалната устойчивост, отбранителните способности и зеления преход“, каза д-р Хенрик Адам, президент на Европейската асоциация на производителите на стомана (EUROFER). „Още по-тревожното е, че докато САЩ – независимо от администрацията – последователно следват смела индустриална стратегия, ЕС изостава. Прилагането на Плана за действие за стоманата и металите все още не е довело до осезаеми резултати. Всякакви потенциални ползи от последния преглед на защитните мерки на ЕС за стоманата са напълно заличени поради ниското ниво на амбиция и катастрофалното въздействие на американските тарифи, което едва започва да се материализира“, добави д-р Адам.
Възползвайки се от по-ниските разходи за енергия, зелените субсидии, политиката „Купувай американска стомана“ и силната търговска защита с повторното активиране на тарифите за стомана, американската стоманодобивна промишленост първо възвърна ценовата си конкурентоспособност спрямо вноса, а след това инвестира в 8-9 милиона тона нов капацитет.
Очаква се увеличението на общите тарифи до 50% да стимулира допълнително използването на вътрешния капацитет на САЩ, осигурявайки обеми за новопостроени производствени линии чрез намаляване на вноса и увеличаване на вътрешното производство.
В рязък контраст, ЕС загуби 10 милиона тона капацитет само през 2024 г. – най-високият му годишен процент на затваряне досега. Преди 50% увеличение на тарифите, ЕС беше третият по големина износител за САЩ след Канада и Бразилия, като се дължеше на около 4 милиона тона износ на стомана.
Междувременно политическите отговори на ЕС са недостатъчни. Планът за действие за достъпна енергия и Рамката за държавна помощ за чиста индустрия не доведоха до значително облекчение на цените на енергията за енергоемките индустрии. Основната причина – структурата на пазара на електроенергия в ЕС, която продължава да осигурява неконкурентно високи цени – остава нерешена, въпреки че е централна в доклада Драги.
Най-важните инициативи от Плана за действие за стоманата и металите се очакват едва след лятото: през септември - новата „високоефективна търговска мярка“, която ще замени настоящата предпазна мярка за защита на стоманодобивните мощности на ЕС, а до декември - предложение за затваряне на основни вратички в Механизма за корекция на въглеродните граници (CBAM) - включително пренасочване на ресурси и изтичане на износ, което вече е отложено.
„Решаващият фактор за бизнес казуса в Европа все още не е налице. Ако тези ключови мерки за търговията и CBAM бъдат разгледани от Европейската комисия толкова половинчато, колкото и цените на енергията, неизбежно ще продължим да виждаме повече затваряния на мощности, загуба на работни места и застояли проекти за декарбонизация. Ако това се случи, ще има само губещи: производители на стомана в ЕС, унищожени от евтиния, въглеродно интензивен внос, и амбиция на ЕС за преход и климат, която се проваля без солидни индустриални основи“, заключи д-р Адам.
