Предстои официалното създаване на “Магазин за хората” ЕАД – държавна търговска верига, лансирана при обсъждането на държавния бюджет през март. За образуване на търговското дружество се очаква Министерският съвет да одобри прехвърлянето на 10 млн. лева от бюджета към земеделското министерство, под чиято шапка попада новото дружество. Първият такъв магазин трябва да отвори врати през септември в Пловдив, въпреки отпора на бизнеса, който е категоричен, че това е груба намеса в частния сектор.
Предложението бе внесено между първо и второ четене на Закона за държавния бюджет с мотив, че това ще помогне за пресичане на спекулата и ще бъде в подкрепата на производителите.
“Идеята за държавни магазини противоречи на логиката на пазарната икономика – самата идея е фалирала и като теория, и като практика толкова много пъти, включително в България, че няма смисъл да се коментира по същество. Такъв прецедент няма никъде в Европа, с изключение на регулираната продажба на алкохол в някои Скандинавски държави (държавните магазини за спиртни напитки в Швеция). Идеята тепърва ще се сблъсква с регулаторната реалност от гледна точка на конкурентно право, правилата за държавни помощи, необходимостта да се докаже, че мярката е пропорционална и оправдана. Дори да премине този тест и да стане реалност, държавният магазин вероятно ще бъде първият празен магазин от доста години насам”, заяви през месец март за Forbes България Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия (СМТ).
В държавните магазини ще се предлагат хранителни продукти, като според предложението надценката върху храните не трябва да надхвърля 10%. Дружеството ще е с капитал 10 млн. лева.
“Това е намеса на държавата в свободната частна инициатива в една пазарна икономика. Скептични сме, че това е механизмът цените на хранителните продукти да станат по-достъпни. Държавата би следвало да се насочи към намаляване на административната тежест за производителите, преработвателите и търговците, отколкото да се стреми с данъците на бизнеса да създава структури, които да конкурират частната инициатива”, категоричен бе пред медията ни тогава и Станислав Попдончев от Българската стопанска камара.
ДЪРЖАВАТА ЗАТЯГА ХВАТКАТА НАД ЧАСТНИЯ СЕКТОР
От месеци насам властта прави безпрецедентни опити да се намеси в пазарните принципи с мотив, че се опитва да овладее спекулата и да защити потребителите. Освен държавната верига магазини, проблеми са заложени и в Закона за въвеждане на еврото в България – промени, лансирани от Министерския съвет и приети на първо четене в бюджетната комисия в НС в рамките на 24 часа.
Днес законопроектът трябва да бъде гласуван на първо четене и в пленарна зала.
Въпросът е защо в рамките само на няколко дни държавата прави очевиден опит да затегне хватката си върху частния сектор. Промените в Закона за въвеждане на еврото и учредяването на “Магазин за хората” ЕАД се случва почти едновременно с основен мотив борба срещу спекулата и защита на потребителите.
“Това е част от една по-голяма кампания – за връщане на диктатурата върху частния сектор и погазване на конституцията и свободата на човека. Не знам къде ще свърши и къде ще спрат инициаторите, но това ще е може би най-тежкия удар от държавата по собствената си икономика от 1997 насам. Политиците, повечето – опасявам се, дори не знаят какво правят. Иначе една малка група политици търси още власт за тормоз и изнудване на бизнеса”, заяви за Forbes България икономистът Георги Стоев.
С мотив да се противодейства на спекулата се появи и Законопроектът за агрохранителната верига, чието обществено обсъждане продължава и към момента. Накратко – въвежда се определен таван на надценката по веригата, регламентира се изкупуването на първични земеделски продукти от производителя като първа продажба на едро и се въвеждат изисквания към първите купувачи. Освен това се въвежда и изискване за подписване на договори за изкупуване на тези първични земеделски продукти с минимален срок на действие 6 месеца.
Предложението се появи в началото на годината и още тогава браншови организации реагираха остро, предупреждавайки, че това крие рискове за ръст на цените, продоволствена криза, съществено изкривяване на конкуренцията.
Въпреки призивите финалният вариант на законопроекта не включва нито едно от направените преди месеци предложения от страна на бизнеса. По същество това е същият законопроект, а единствената разлика е в добавената оценка на въздействието, която според браншовите организации не просто не подкрепя предложенията, а потвърждава опасенията им.
Бизнесът е категоричен, че в законопроекта е вплетен кризисен режим на директно преразпределение на печалбата – недопустим за свободната пазарна икономика опит.
