8 август. Това е датата, от която в сила трябва да влязат промените в Закона за въвеждане на еврото. Те бяха гласувани и приети окончателно на второ четене в Народното събрание миналата седмица, но едва днес, в последния момент, бяха обнародвани в държавен вестник – пореден източник на несигурност за бизнеса. Това е още един сигнал, че държавата се въоръжава с правни инструменти за пряка намеса в един силно конкурентен пазар, заяви за Forbes България Станислав Попдончев, зам.-председател на Българската стопанска камара (БСК). Опити за това има много през последните месеци, включително с предложения Закон за веригата на доставки, както и със създаването на държавна верига магазини.
КЛЮЧОВ КОНТЕКСТ
Промените в Закона за въвеждане на еврото бяха внесени от Министерския съвет и минаха на първо и второ четене в Народното събрание в рамките само на две седмици. Първоначалният вариант на текстовете разтревожи значително много бизнеса, тъй като предполагаше въвеждането на забрана за повишаване на цените за 17 месеца, както и извънредно големи правомощия на контролните органи.
В крайна сметка консенсусните текстове, които бяха гласувани, и вече са обнародвани в Държавен вестник, предполагат забраната за повишаване на цените да важи за 12 месеца – до 8 август 2026 г., докогато трябва да продължи периодът на двойно обозначаване на цените.
Търговците ще имат право да повишават цените, ако това е обосновано от “обективни икономически фактори” – определение, което бе разширено и допълнено между първо и второ четене. При проверка от страна на контролните органи компаниите трябва да предоставят съответната информация за тяхното наличие.
ЕКСПЕРТНО МНЕНИЕ
“В този смисъл, формално вече няма законова забрана за търговците да променят цените на предлаганите от тях стоки и услуги на крайни потребители”, посочи за Forbes България Станислав Попдончев, зам.-председател на Българската стопанска камара (БСК).
С последните изменения бе даден и двумесечен срок – до 8 октомври, в който контролните органи няма да налагат санкции на бизнеса, а само ще отправят писмени предупреждения при неспазване на изискванията – промяна, която е облекчение за бизнеса и допълнително време, в което да се подготвят правилно етикетите на стоките, менютата в ресторантьорския бранш, както и за актуализиране на търговския софтуер и фискалните устройства за работа с евро.
Според Попдончев обаче проблем може да се окаже допълнението в закона, включващо другите фактор, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността.
“Характерът и обхватът на тези “други“ фактори остава неясен, както и оценката на тяхната същественост, която ще бъде преценявана от контролните органи. Себестойността също не е еднозначно понятие. Дефинирането на “стоки и услуги от първа необходимост“ също генерира несигурност, доколкото съдържа примерно, но неизчерпателно изброени хранителни продукти и други стоки. По-правилен подход би бил съставяне на списък със стоки и услуги. Такива примери има много в нормативната уредба – един от тях е списъкът на стоки с висок фискален риск”, допълва Попдончев.
Остава притеснителен и фактът, че Министерският съвет все още ще има възможност сам да определя мерки за борба със спекулата и повишаването на цените, без санкция на Народното събрание.
“Това създава правна несигурност в бизнеса и предпоставки за непазарно поведение, но не от страна на търговците, а от страна на държавата”, заяви още Станислав Попдончев.
По думите му в комбинация с публикувания от правителството за обществено обсъждане в края на м. юли проект на “Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни“, и внесения в НС проект на “Закон относно мерките за контрол на цените на основни стоки“, последните промени в Закона за въвеждане на еврото създават основателни опасения в бизнеса, че държавата се “въоръжава“ с правни инструменти за пряка намеса в един силно конкурентен пазар – какъвто несъмнено представляват производството, преработката и търговията с хранителни продукти и стоки.
ДОПИРАТЕЛНА
“С извънредните правомощия, които се дават на МС – да определи дали са налице някакви резки повишения на цените, без да е ясно каква е дефиницията за това, да прецени по собствено усмотрение какви мерки да вземе – всичко това без санкция на НС, за мен лично е потъпкване на парламентаризма. Не мога да си обясня как е възможно самите народни представители да гласуват, че МС може да прави каквото си иска, без тяхната санкция. Това е предпоставка за изключително груба намеса на пазарните отношения”, заави за Българското национално радио Николай Вълканов, изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия.
В Закона за въвеждане на еврото има много текстове, които са трудно приложими на практика – например изискването за ежедневно публикуване на информация от търговците за индивидуалните продажни цени на предлагани за продажба стоки от състава на голямата потребителска кошница, определени от Комисията за защита на потребителите.
“Решението би било работещо, ако информацията се публикува веднъж седмично и за определени, сравнително малко на брой стокови групи – не повече от 10-15. В този вид Законът изисква от търговците да публикуват стотици хиляди записи ежедневно, което трудно ще доведе до изпълнение на иначе добрия замисъл – по-голяма прозрачност за потребителите и сравнимост на цените. В допълнение, разкриването на моделите на продажби на конкуриращи се търговци, което неминуемо ще се случи при всекидневно обявяване на цените, носи риск от постигане на обратен ефект – влошаване на конкуренцията и непазарни практики”, смята Станислав Попдончев.
КАКВО НЕ ЗНАЕМ
Изглежда липсва консенсус между различните институции за дефиницията на обективните икономически фактори. В позиция до медиите от Асоциацията на търговците на нехранителни стоки (АТНС) посочват, че има например разминавания дали увеличението на заплатите е обективна причина за увеличаване на цените. За Forbes България бизнесът е посочвал неколкократно, че заложеното в държавния бюджет през март увеличение на заплатите в публичния сектор всъщност е една от основните причини за инфлацията.
“Призоваваме за яснота и предвидимост в процеса на въвеждане на еврото. Необходими са ясни указания и гаранции, че бизнесът няма да бъде поставен в неблагоприятно положение поради административни неясноти“, коментира представителят на АТНС адв. Галин Попов.
ТОВА НЕ Е ПЪРВИЯТ ПОДОБЕН ОПИТ ОТ СТРАНА НА ДЪРЖАВАТА
От месеци насам властта прави безпрецедентни опити да се намеси в пазарните принципи с мотив, че се опитва да овладее спекулата и да защити потребителите. Така например скоропостижно при гласуването на Закона за държавния бюджет беше одобрено създаването на верига държавни магазини, които да се борят с високите цени на хранителните стоки. Дружеството “Магазин за хората” бе учредено официално вчера с решение на Министерския съвет и ще бъде с 10 млн. лева капитал. Очаква се първият държавен магазин да отвори врати в Пловдив следващия месец.
Основен проблем представлява и Законопроектът за агрохранителната верига, чието обществено обсъждане продължава и към момента. Накратко – въвежда се определен таван на надценката по веригата, регламентира се изкупуването на първични земеделски продукти от производителя като първа продажба на едро и се въвеждат изисквания към първите купувачи. Освен това се въвежда и изискване за подписване на договори за изкупуване на тези първични земеделски продукти с минимален срок на действие 6 месеца.
Предложението се появи в началото на годината и още тогава браншови организации реагираха остро, предупреждавайки, че това крие рискове за ръст на цените, продоволствена криза, съществено изкривяване на конкуренцията. Бизнесът е категоричен, че в законопроекта е вплетен кризисен режим на директно преразпределение на печалбата – недопустим за свободната пазарна икономика опит.
До 12 август може да се дават мнения и коментари по този закон, като според Николай Вълканов от СМТ нито една от критиките на бизнеса не е отразена.
“В сегашната си версия той е още по-рестриктивен и още по-ограничаващ бизнеса”, коментира Вълканов пред БНР.