Години наред Турция поставя въпроса за облекчен режим на влизане на нейните граждани в България, а пък България отговаряше неизменно, че това не е възможно по силата на членството й в ЕС. Няма обаче данни какъв е броят на посетителите, които България е отблъснала само заради това, че не им се занимава с бюрократични процедури, които освен това се предлагат само в консулствата в някои по-големи градове.
От 15 юли обаче е в сила общо за ЕС решение, което позволява поетапно на турските туристи да се издават многогодишни визи за туризъм в общността. Туроператори, които водят турски туристи в България, посрещат това с облекчение и се надяват гостите им да идват не само на ски и спа, но и за морски туризъм, към който има интерес заради големия ръст на цените в самата Турция. Къртовски труд и разглезени туристи Скоро след рухването на тоталитарния режим в България много хора започнаха да пътуват в Турция - къде за туризъм, къде за покупката на стоки, които после да предложат на българския пазар. В началото имаше визи, с които не бе особен проблем човек да се сдобие, после те бяха отменени, а след това отпадна и нуждата от международен паспорт. Това дава възможност на българите да пътуват с личната си карта за съседната държава, както се случва това и в рамките на ЕС.
За турските граждани обаче продължава да е сложно посещението в България. Туризмът започва с пътуване в собствената им държава да малкото места, на които могат да получат виза, за което са нужни и пръстови отпечатъци. Това, очаквано, значително усложнява и оскъпява пътуването.
"И до ден днешен имаме огромен проблем с издаването на визи", казва пред "Дневник" Екрем Мустафов от туроператора "Касия тур" (член на АБТТА), която е единствената в момента, която прави чартърни програми за турски туристи през зимата.
Проблемът е, че визата е не само физически трудна за получаване - трябва желаещият да пътува лично на място в консулски отдел, да му се вземе пръстов отпечатък и да плати за нея около 120 евро. За цялото семейство е ясно как нараства сумата само за виза. От нея нямат нужда само държавните служители в Турция.
Турският турист е нетърпелив и разглезен и очаква нещата да се случват бързо, а освен това е странно в дигитализирания съвременен свят това да са възможностите за виза, посочват туроператори, работещи с този пазар.
Освен посолството в столицата Анкара България има няколко консулства - в Истанбул, в Одрин, в Бурса. Мустафов посочва, че от голяма помощ е дейността на консулството в Бурса, където ръководещият го съдейства като се заделят определени дати, в които пътуващите за зимен туризъм в България могат да се явяват за кандидатстване за виза.
В допълнение на цената, визите са еднократни, а клиенти на туроператорите искат по различни поводи да идват до България по-често, отколкото веднъж на сезон. "Имаше интерес от клиенти, които идват за пръв път в България, които искат след седмица-две пак да дойдат, този път не с цялото семейство, защото децата вече са започнали училище", разказва Мустафов, но това не се случва заради "къртовския труд", който е нужен за получаването на визи, по неговите думи.
Чартърите през зимата тръгват от Измир, където няма консулство, но пък има изнесен център за вземане на пръстови отпечатъци, което също облекчава донякъде нещата.
"Има голям интерес за туризъм в България, но проблемът е с визите", казва Мустафов. Дава пример с Гърция, където също доста турци пътуват и където, по думите му, при посещение на гръцките острови визите се издават на самата граница. Визира острови като Кос и Родос, които географски са близо до Турция.
Полетите на този туроператор конкретно пък са от Измир, където интересът за пътуване е налице, а не от Анкара, където е и посолството на България. Причината е, че чартърите се предплащат от туроператора и ако той няма гарантиран брой туристи, загубата ще бъде за негова сметка. Какво правят турските туристи Според данните на туроператори интересът на турските туристи към България досега е бил основно за зимен туризъм - ски и също за спа процедури. Заради покачването на цените по морските курорти в самата Турция пък вече има интерес и за морска ваканция в България.
Чартърите, за момента само през зимата, непрекъснато нарастват. Пътуващите с тях отсядат основно в хотели в Пампорово и по-малко в Банско и Боровец. Тези, смятани за традиционни зимни дестинации, обаче са потенциално интересни за гостите от Турция и през лятото заради възможността за почивка на прохладно място, смятат туроператори.
Интересът към Пампорово се дължи и на близостта до Турция, а освен това зимните чартъри са до летището в Пловдив. Тук избират да отседнат начинаещите в ските и семействата с деца по време на ваканцията им.
Мустафов разказва, че няколко души от екипа са разпределени в няколко хотела, с които работят, за да помагат с превода и освен това да гарантират на гостите, че ще получат платени услуги. Както е известно и на пътувалите за туризъм в Турция, там услугите са доста по-добре развити, а туристите са буквално глезени за разлика от ситуацията тук в общия случай.
Сред пътуващите с тези чартъри са и българи от турски произход, които са с двойно гражданство. От една страна по носталгични причини искат да пътуват и за туризъм в България, от друга цените на почивка за тях самите в Турция за някои хотели са с 30-40% по-скъпи от това, което ще платят в България. Това е и причината да имат интерес и към морска ваканция въпреки наличието на немалко морски курорти в самата Турция.
Гостите от Турция остават за около 3-4 нощувки, сочат данните на туроператорите. Ограниченият престой цели да направи целия пакет по-евтин, който самата виза товари немалко.
Зимните чартъри на този етап водят в България по около 1500 турски туристи на сезон и очакването е облекчението при визите да увеличи този поток. Спа услугите също се търсят Противно на морския туризъм този в спа сегмента не е толкова развит в Турция за разлика от България. Това е и причината да е интересен на гостите оттам. Броят на турците в спа хотелите обаче не е много голям, посочват в отговори до "Дневник" от Български съюз по балнеология и СПА туризъм.
"За огромно съжаление, въпреки усилията, които ангажираните в областта на туризма, и конкретно в областта на здравния туризъм на България се полагат, направените инвестиции за стотици милиони, съвременно изградената материална база (модерни медикъл спа, спа и уелнес центрове, високото качество на спа медицината, балнеологията) и професионализма на лекарите и терапевтите в областта на физикалната и рехабилитационна медицина, процентът на турски граждани, посетили основните български дестинации, предлагащи здравен туризъм, е изключително нисък", казва председателят на организацията Сийка Кацарова.
Данните на съюза сочат, че в периода август 2024 г. до май 2025 г. под 3% е делът на турските туристи в хотелите.
В последните години турските туристи преоткриват България като туристическа дестинация и освен за традиционно познатия сити-казино туризъм, България е сред предпочитаните за ски туризъм. Банско е търсена дестинация, заради бранда и популярността с провеждане на световните купи по ски и сноуборд, посочва Кацарова. Туристите съчетават ски с хазартен туризъм. А в последните 7-10 години има и индивидуални посещения на модерните медикъл спа комплекси в съседното село Баня, където през зимата продуктът е ски&спа. Баня е предпочитано място и поради затворения цикъл на продукта, храната идва директно от фермите, собственост на хотелските комплекси в района.
Балнеоложките курорти традиционно се посещават както от страна на българските изселници, така и на работещите в Германия, Австрия и Холандия граждани на Турция. Обект на интерес са Павел баня - позната дестинация от години за профилактика и рехабилитация за заболявания на опорно-двигателния апарат, периферна нервна система. А също и балнео услугите в Поморие, до което Истанбул не е твърде далеч. Велинград и Хисаря също отчитат известен брой гости от Турция.
Сред търсените услуги са подводна лечебна гимнастика, подводен душов масаж, хидро- и аеро- масажни вани, калолечение, лечение с луга, мануална и физиотерапия.
Така през зимните месеци турските гости залагат на ски, а през пролетта и есента на балнеология.
Тя също на свой ред отбелязва, че потенциалът на този пазар е голям, но основният проблем са визите. Какво се променя с визите В сила от 15 юли е нова регулация за визите - за туризъм и бизнес, за турски туристи на ниво ЕС. Въвежда се т. нар. каскаден режим, при който хора, които са с добра визова история, имат възможност поетапно да получават все по-дългосрочни визи за пътуване в рамките на ЕС. Целта на мярката е да насърчи туризма.
Задграничните представителства на България на територията на Република Турция изпълняват стриктно и в цялост новите визови правила от деня на тяхното влизане в сила, посочват по този повод от Министерството на външните работи в отговори до "Дневник".
Статистиката на ведомството показва, че за 2024 г. делът на визите издадени от българските дипломатически и консулски представителства в Турция на турски граждани на основание туризъм е 52% , а през 2025 г. - 57%
Адаптираните правила за издаване на многократни визи на граждани на Република Турция са приети с Решение за изпълнение на Европейската комисия. Тази мярка отговаря на дългогодишните настоявания на турската държава, която е стратегически партньор на ЕС в редица направления, за облекчаване на визовия режим с Европейския съюз, напомнят от министерството.
Новите правила предвиждат значително по-гъвкаво издаване на визи с по-дълга валидност. Решението позволява по-лесно и по-рядко кандидатстване за шенгенска виза за редовни и добросъвестни граждани на Турция. Очаква се решението да има особено положителен ефект върху трансграничния туризъм, бизнес връзките и семейните посещения между България и Турция, както и да намали административната тежест върху консулските служби. Това е стъпка към по-добра мобилност, без да се компрометират стандартите за сигурност на ЕС, се допълва в отговорите.
Министерството подчертава, че този облекчен режим не отменя визовите изисквания като цяло, нито е пълна либерализация, но представлява реален напредък в улеснението на пътуванията между Турция и държавите от ЕС, включително България. Данните на Европейската комисия сочат, че през 2024 г. консулските служби в държавите от Шенген са издали близо 1.2 млн. визи на турски граждани, което е исторически рекорд, а в сравнение с 2023 г. е увеличение от 10%. Делът на многократните визи е 65%. В същото време спада и делът на отказите до 14.5% през 2024 г. при 16.1% дял година по-рано.
В допълнение, над 100 хил. визи са издадени на турски туристи, които пристигат на егейските гръцки острови за кратък престой.
