Все още няма готова платформа на Комисията за защита на потребителите (КЗП), на която търговците с над 10 млн. лв. годишен оборот да публикуват цените си до 7:00 часа сутринта, както изисква Законът за еврото. Причината е, че не е изготвен окончателният списък на стоките и услугите от т.нар. „голяма потребителска кошница".
„Очаквам, че до месец ще има такава платформа“, заяви пред БНР заместник-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Станислав Попдончев.
Проблемът с „голямата кошница“
По думите му в нея попадат твърде много продукти, което прави изпълнението на изискванията трудно: „В голямата потребителска кошница има страшно много стоки и това е проблем. От КЗП ще направят списък и ще извадят част от продуктите и услугите. Проблемът е за колко стоки ще става въпрос – един търговски обект предлага по 10–15 вида сирене и то в различно разфасовки. Става въпрос за публикуване на много цени – стотици хиляди записи ежедневно и не зная доколко това ще е полезно за потребителите.“
Рискове за конкуренцията
Попдончев предупреди, че ежедневното обявяване на цените може да доведе до непазарни практики: „Когато правите публични за своите конкуренти цените на десетки хиляди артикули и когато ежедневно може да се проследява тяхното изменение, се разкриват моделите на ценообразуване на отделните търговци, а това може да доведе до нежелани пазарни ефекти, включително и картелизиране.“
Засега санкции няма да се налагат: „До 8 октомври контролните органи няма да налагат санкции, а само предписания“, каза той.
Сигнал срещу спекулации
Според зам.-председателя на БСК със закона държавата показва, че няма да позволи цените да бъдат повишавани без обективни причини:
„Със закона Министерският съвет дава заявка, че няма да толерира спекулативно повишаване на цените заради преминаване към еврото.“
Въпреки това той отчита, че на пазара има напрежение:
„Като че ли са леко наплашени и потребителите и търговци. Повишението на цените може да бъде резултат и от очакване за повишаване. Пазарът реагира на нагласи.“
Нови контролни механизми
Попдончев подчерта, че вече действат по-големи правомощия за контрол – на КЗП, НАП, КФН и БНБ. Освен това Министерският съвет ще може еднолично да предприема мерки при рязко изменение на цените на стоки от първа необходимост.
Що се отнася до ценовите промени, законът изисква те да са мотивирани с „обективни икономически фактори“.
„Ако търговецът измени своите цени на услуги и стоки, трябва да има обективни икономически фактори. За такива се приемат външни за търговеца и предприятието фактори, форсмажорни и нормативни промени. Но определението казва и “други”, и това дава една несигурност. Факторите трябва да бъдат ‘обективни икономически’ и документално доказуеми“, поясни той.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл
