При плодовете и зеленчуците маржът може да стига и 0, каза изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов
Край на промоциите или контрол и по-ниски цени? До какво ще доведе Законът за веригата на доставките? Министерството на земеделието смята, че с него ще се подобри ситуацията и с цените, и с производителите, които пък се оплакват, че продукцията им се изкупува на ниски цени, а след това се реализират големи печалби в търговските вериги.
„Винаги при ритейлъра печалбите са най-ниски. Това е така в цял свят и България не прави изключение”, заяви в предаването „Здравей, България” Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия.
„В търговията на дребно печалбите са между 2 и 5%, в преработката – 6-10%, а в селското стопанство – 25-30%”, каза Вълканов.
„Законопроектът цели да донесе още по-големи печалби на първичните производители на земеделска продукция. Ако нормативно ви определят печалба или разходи, няма как да е добре за никого. Земеделският производител ще стане още по-неконкурентно способен. А в момента голяма част от българските производители, за съжаление, не са много конкурентоспособни. Причините за това са много - производителност, инвестиции и много неща, трупани през годините. Ако съпоставите брутната добавена стойност на единица площ в България, на която се произвежда, ще видите, че спрямо други европейски държави, с които се конкурираме, тук е най-ниска”, каза Вълканов.
Според него при плодовете и зеленчуците маржът може да стига и 0, тоест да продават на загуба.
„В една продуктова група, дори надценката да стига до 80%, каквито твърдения се хвърлят, това означава, че такива са разходите по реализацията на съответната стока – това зависи от стокооборота,транспортните разходи, необходимостта или не от хладилно съхранение. Безкрайно много фактори са”, каза Вълканов. „Конкуренцията е доста голяма в търговията на дребно. Не говорим само за големите търговски вериги, които имат пазарен дял не повече от 50%. Дори да искате да продадете нещо скъпо, пазарът ви натиска надолу”, каза Вълканов.
По отношение на „Магазините за хората”, Вълканов каза: „Нека първо да го отворят, да го зареди някой, да ценообразуват, да видим колко бързо ще се похарчи тази стока на щанда… Изобщо ще го има ли този магазин. Всички чакаме, нека го направят. Нека видим как се работи с 10% разлика между покупна и продажна цена. Всяка стока има различни разходи по нейната реализация”.
„Ангро да смятаме 10-20% не е сериозно. Единствено може да доведе до по-високи цени, които ще се прехвърлят и върху стоките, които не са с контролирани надценки. Това се случи и в Унгария. Имаше и дефицит на стоки. Ако не може да издържате бизнеса си, трябва да компенсирате разходите си и няма да продавате това, което ви контролират”, каза Вълканов.
Може ли да се изпълни изискването 80% мляко и млечни продукти да са на български производители?
„Ако в калкулацията се вкара и кашкавалът и маслото, българската суровина стига до 60% от това, което се потребява в магазинната мрежа. Да не забравяме, че млечни продукти се търгуват и през хорека сегмента – хотели, ресторанти, кетъринг. И то не малко. Ако в крайна сметка в стремежа си да наблъскаме всичко в търговските вериги, без значение може ли, не може ли, стига ли, не стига ли, другите канали за дистрибуциите с каква стока ще работят”, коментира Вълканов.
Запитан за цените на останалите стоки и как е възможно в една и съща верига у нас да са по-високи отколкото в Испания например, Вълканов каза: „Всеки пазар е различен, търговската политика на всяка компания е различна. Има производители и търговци, чиято политика е във всички европейски държави да подържат еднакви цени на едни и същи стоки. Това не е непременно така за всеки един търговец. В крайна сметка всеки има право да определя цените си в търговската мрежа”.
„Тук е по-малък пазарът. Това винаги оказва влияние, защото една партида, за да стигне до тук, винаги ще излезе по-скъпо. Стокооборотът е различен. Транспортната логистика, в зависимост от това къде се произвежда, може да бъде също различна”, каза Вълканов.
„Хиляда пъти обяснявахме и някакъв абсурден пример с някакво масло, което първо не се произвежда в България, идва от Франция, трябва да се транспортира, тук обемите му на продажба са изключително ниски и затова всеки търговец може да си сложи малко по-висока надценка”, каза Вълканов.
„В анализ на КЗК се посочва, че 2022-2023 г. доставната цена на млечните продукти се вдига между 20 и 70%, на свинското месо – между 20 и 120%. Да не си говорим за надценки. Доставчиците достатъчно са се възползвали от ситуацията, която са имали тогава. Това може да се види в анализа на КЗК, койно излезе в началото на тази година”, допълни Вълканов.
Целия разговор гледайте ТУК
