Въздействието на изкуствения интелект и алгоритмичното управление върху труда, намирането на подходящите механизми за своевременно предвиждане на бъдещите потребности от умения, повишаването на квалификацията и преквалификация на работниците, прилагането на правилни стратегии и принципа на човешкия контрол, важната роля на социалния диалог за адаптацията към настъпващите промени.
Тези теми бяха сред дискутираните на организирана днес, 27 март, от КНСБ международна конференция "От социален диалог към действие: Пътят на справедливия дигитален преход", в която се включиха представители на европейски и национални институции и социални партньори от България, Кипър, Ирландия, Италия, Малта, Полша и Румъния.
Конференцията бе последното събитие по европейския проект TransFormWork 2 – "Социалните партньори заедно за по-добро и ефективно регулиране на изкуствения интелект за справедлив преход към труда на бъдещето". Партньори на КНСБ по него са БСК и КРИБ от България; OEB и SEK (Кипър); SIPTU и Ibec (Ирландия); CGIL и FDV (Италия); GWU, The Malta Chamber и Malta Business Bureau.
TransFormWork 2 анализира навлизането на алгоритмичното управление в седем държави, идентифицира регулаторни пропуски и очерта добри практики. Сред основните изводи се открояват необходимостта от човешки контрол върху алгоритмите, засилване на колективното договаряне, инвестиции в цифрови умения и защита от психосоциални рискове.
В заключителната конференция участваха и председателят на ИСС Зорница Русинова, изпълнителният директор на Eurofound Ивайло Калфин, представители на партньорите в проекта и др.
Проучванията показват, че над 50% от българските работници се опасяват от загуба на работни места поради автоматизацията и изкуствения интелект, посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров във видеообръщение към участниците.
"Първото развитие на изкуствения интелект и електронното управление променят дълбоко света на труда не само в Европа, но и в България. Цифровите технологии носят обещания за по-голяма ефективност, иновации и гъвкавост, но те също така поставят сериозни предизвикателства пред правата на работниците, сигурността на заетостта, здравето и безопасността, неприкосновеността на личния живот, защитата на данните и равенството. В България тези предизвикателства са особено остри. Страната ни все още се сблъсква с демографски спад, регионални неравенства, ниска дигитална грамотност сред част от работната сила", посочи президентът на КНСБ.
Той допълни, че заплахите пред работещите са свързани със закриването на работни места, изчезването на цели професии, намаляването на автономията и контрол върху работата, както и засилването на психо-социалните рискове.
България вече е предприела важни стъпки за по-човешко и отговорно регулиране на ИИ на работното място, каза още Димитров. Той отбеляза, че у нас предстои поетапно прилагане на европейския закон за ИИ и посочи законодателната промяна от 2024 г., която въведе правото на изключване от дигитална работна среда. По думите му това гарантира и "защита от дехуманизация" на работното място.
Същевременно се развиват чрез ваучери и програми квалификацията и повишаването на дигиталните умения в България, посочи също Димитров. Той подчерта, че работодатели и синдикати продължават да си сътрудничат с цел по-добра подготовка на работещите в ерата на ИИ, за да се минимизира рискът от загуба на работни места.
Главният икономист на КНСБ Любослав Костов бе категоричен, че ИИ променя правилата на играта и обществото трябва да реши къде ще се позиционира. "Синдикатите искаме квалификация и преквалификация на работниците и ИИ да се развива така, че човекът да седи в началото и в края на процеса. Не гледаме само от лошата страна на нещата, но светът е на различни скорости, включително на ниво дигитални компетенции", коментира той.
Няма доказателство, че дигитализацията отнема работни места, каза изпълнителният директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) Ивайло Калфин.
За изкуствения интелект съществуват две противоположни позиции. Едната е, че е нещо страхотно, което ще ни избави от всички рутинни дейности, ще увеличи производителността и ще направи труда много по-интересен, Другата е негативната – че ИИ отнема работните места и човекът става зависим от него. Истината не е в нито една от двете крайности, каза той.
За 25 години в Европа са създадени около 30 милиона работни места в Европа, посочи той Калфин. Според него обаче промените се случват бързо и се налага и промяна на работните задачи. Работни места има, въпросът е да се адаптираме към тях, добави той.
Водещ по въвеждане на ИИ е финансовият сектор. Средните и по-големите фирми се справят, но това е проблем за малките, коментира още Калфин. Алгоритмичното управление се използва най-вече във финансовите услуги и транспорта, а най-малко – в селското стопанство, строителството, образованието, каза той, позовавайки се на проучвания на Eurofound. Те показват още, че има лек превес на жените при използването на ИИ.
Председателят на ИСС Зорница Русинова пък акцентира, че няма как "без участието на социалните партньори и граждански организации да минем през новите предизвикателства на пазара на труда". Русинова каза, че у нас 30-35% са работещите, които имат дигитални умения, което е по-малко от средното за Европейския съюз. Тя посочи, че друго предизвикателство са различията в поколенията на едно работно място, които притежават различни дигитални умения.
"Промяната по отношение на изкуствения интелект е неизменна част от нашия живот, но независимо какви инструменти използваме за управление на процесите в началото и в края трябва да стои човекът", каза заместник-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Мария Минчева. Крайното решение трябва да бъде запазено за хората, за да не станем ние инструмент на ИИ, а ИИ трябва да е инструмент в нашите ръце за увеличаване на благосъстоянието на всички, коментира тя.
Наивно е да смятаме, че можем да спрем процесите на развитие, по-разумно е да търсим как да адаптираме поведението си спрямо промените, които настъпват, смята експертът. Според Минчева социалният диалог за тази адаптация е важна, а приоритет трябва да бъде подготовката на хората да се чувстват по-уверени, а не застрашени от дигитализацията.
С развитието на дигиталните технологии сме изправени пред съвсем различен тип прогрес и трябва да търсим различни решения, много по-бързо и в много по-динамично променящ се свят, посочи и Стоян Ставрев от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). По думите му е важен моралът на хората, които работят на входа на процеса.
Според Стоян Ставрев секторът на информационните технологии в България се развива благоприятно и 60 хил. души работят в този бранш.
Първият панел на конференцията бе на тема "Социален диалог за справедлив цифров преход: рискове, възможности и предизвикателства". Той събра водещите европейски лидери по социален диалог Клас Микел Стал – заместник-генерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите; Терез Лидекерк – заместник-генерален директор на BusinessEurope и Мария Луиза Кабрал – директор в Генерална дирекция "Заетост, социални въпроси и приобщаване" на Европейската комисия.
В Панел 2, мениджърът на проекта Ина Атанасова представи ключовите резултати, сравнителния анализ и основните изводи от TransFormWork 2. В този панел бяха представени резултатите от изследването в 5 сектора: образование, здравеопазване, медии, финансови услуги и промишлено производство от всички-държави-партньори по проекта. Участие взеха Росица Макелова (КНСБ/ИССИО, България), Франк Воугън (SIPTU, Ирландия), Елиана Комо (FDV, Италия), Евангелос Евангелу (SEK, Кипър), Анджей Зибала (SGH, Полша), Габриел Звинка (CPC Concordia, Румъния) и Фабио Баджада (The Malta Chamber, Малта). Те представиха добри практики, както и основни предизвикателства пред социалните партньори в различните национални контексти.
Панел 3 беше посветен на защитата на качествените работни места в условията на дигитализация. В дискусията се включиха Павел Гмирек (МОТ), Хабиер Ирастроза (EU-OSHA), Алексей Дингли (Малтийски университет) и Феличия Рошиору (Университет Babeș-Bolyai, Румъния). Акцент бе поставен върху необходимостта от адекватни политики за умения, безопасност и здраве при работа, както и адаптиране на трудовото законодателство.
Последният панел, модериран от Величка Микова, национален секретар на КНСБ, разгледа европейската регулаторна рамка и нейното прилагане на практика. Участие взеха Стоян Цонев (Министерство на електронното управление), Мария Минчева (БСК), Деян Благоев (Клъстер "Изкуствен интелект") и Андреас Матсас (SEK, Кипър). Дискусията се фокусира върху възможностите за изграждане на етичен и ориентиран към човека подход към изкуствения интелект в Европа през европейските регламенти. Панелът подкрепи ключови европейски инициативи като Рамковото споразумение за дигитализация, Закона за изкуствения интелект и Директивата за работа през платформи.
Събитието завърши с дискусия за ключови послания и бъдещи действия, водена от външния експерт Кевин О'Кели (Ирландия).
Общото послание на участниците бе категорично – въздействието на технологиите върху труда зависи от активния социален диалог и съвместните действия на социалните партньори. Чрез проекта TransFormWork 2 бе поставена стабилна основа за гарантиране, че изкуственият интелект ще работи в полза на хората и ще подкрепя справедливия преход към труда на бъдещето.
