Съществуващата нормативна рамка на финансовото отчитане в България често изостава от динамиката на съвременните икономически и бизнес процеси, което поставя въпроса за необходимостта от актуализация на националните счетоводни стандарти. Това заяви Людмила Петкова, директор на дирекция "Данъчна политика" в Министерството на финансите и бивш служебен вицепремиер и министър на финансите. Тя участва в конференцията "Финансовото отчитане в България – време за (пре)дефиниране", организирана от Института на дипломираните експерт-счетоводители в България (ИДЕС), която се провежда в "Гранд Хотел Милениум София".
По думите на Петкова финансовото отчитане е ключов елемент за функционирането на всяка модерна икономика и представлява основа за изграждане на доверие между държавата и бизнеса, инвеститорите и пазарите, както и между институциите и гражданите.
"Именно това доверие е в основата на устойчивия икономически растеж, на фискалната стабилност и на конкурентоспособността на националната икономика. Качествената, прозрачна и навременна финансова информация е предпоставка за ефективно управление, привличане на инвестиции, за стабилност на икономическата среда. В този контекст възниква и въпросът, отговаря ли сегашната нормативна рамка на нарастващите потребности от финансова информация? Отговорът не е еднозначен", каза Петкова.
Тя посочи, че въпреки напредъка в законодателството и хармонизацията с европейските изисквания, практиката показва редица предизвикателства, свързани с нарастващата сложност на икономическите процеси.
"Съществуващата нормативна рамка често изостава от динамиката на бизнес моделите и технологичните промени. В условията на ускорена дигитализация, нарастваща икономическа глобализация и засилващата се международна интеграция, от съществено значение е нормативната база да бъде актуална, последователна и съобразена с добрите европейски и международни практики", каза тя.
Петкова подчерта, че законодателните промени трябва да се основават на устойчив консенсус и активен диалог с всички заинтересовани страни.
"Адекватността на действащата нормативна рамка спрямо нарастващите потребности от финансова информация насочват вниманието и към необходимостта от трансформиране на финансовото отчитане, както и анализ на състоянието на националните счетоводни стандарти. Тоест дали е необходимо да бъдат създадени нови, както и за актуализация на съществуващите", каза Петкова.
Тя изтъкна, че създаването на национален орган по финансово отчитане може да осигури експертиза, координация и стратегическо планиране, но ролята му трябва да бъде ясно дефинирана и съобразена със съществуващата институционална рамка.
"Затова от съществено значение всяко решение в тази посока да бъде основано на анализ, включително на добрите международни практики, отчитайки специфичните характеристики на българската институционална среда", каза тя.
Петкова подчерта, че силната данъчна система не може да съществува без качествено финансово отчитане, като двете са взаимосвързани и трябва да се развиват в синхрон.
По време на форума Станислав Попдончев, заместник-председател и финансов директор на Българската стопанска камара (БСК), заяви, че за бизнеса е важно да не се увеличава административната тежест, като посочи, че организацията би участвала в определянето на функциите на евентуален национален орган.
Изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов отбеляза, че системата за финансово отчитане у нас не отговаря в достатъчна степен на принципите за надеждност, навременност и съпоставимост на информацията и настоя за преглед и осъвременяване на националните счетоводни стандарти.
Според него в евентуален национален орган трябва да участват всички заинтересовани страни, като бъдат ясно разписани функциите и мандатът му.
Боян Митракиев, изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), посочи, че идеята за подобен орган трябва да бъде добре аргументирана пред законодателя.
Николай Гърнев, управляващ съдружник в И Уай (EY) за България, Северна Македония, Албания и Косово, заяви, че нормативната рамка няма нужда от предефиниране, а от осъвременяване. Според него счетоводните стандарти у нас не са на толкова лошо ниво спрямо други страни в нашия регион, като трябва да се отчете, че България е въвела счетоводни стандарти преди много други страни в Европа.
"Имаме добра база, на която да стъпим и трябва просто да осъвременим това което имаме", добави той.
