Българският бизнес влиза в 2026 г. с тежък енергиен парадокс: страната е сред петте държави в Европейския съюз, в които електроенергията е с висока цена за компаниите и продължава да поскъпва, а в същото време има най-евтиния природен газ за небитови потребители в ЕС. Това вече не е само енергиен проблем, а въпрос на конкурентоспособност, индустриална политика и оцеляване на част от производствения сектор.
Според последните данни на Евростат цените на електроенергията за небитовите потребители в България са нараснали с 6,8% през второто полугодие на 2025 г. спрямо същия период на 2024 г. По-голямо увеличение има само в Румъния и Швеция. В същото време средната цена в ЕС намалява с 3,5% до 18,37 евро за 100 kWh, а спад е отчетен в 18 държави членки. Най-силно понижение има в Словения, Люксембург и Франция.
България остава в "ценовия остров" на Югоизточна Европа
Причините за високите цени у нас са комбинация от регионален дефицит, ограничена междусистемна свързаност, скъпо производство от въглищните централи заради високите разходи за въглеродни квоти, които заплащат ТЕЦ и силна зависимост от борсовите цени в пиковите часове.
В началото на 2026 г. тенденцията на високите цени продължава, като средната цена на сегмент "Ден напред" на БНЕБ през януари достигна 149 евро/MWh – ръст от над 27% спрямо декември 2025 г. През април и май 2026 г. се наблюдава тенденция на понижение поради по-високото производство от ВЕИ, като на 8 май 2026 г. цените за бизнеса паднаха с над 12%.
Основните причини за поскъпването на тока са:
Регионален дефицит и "Ценови остров": Югоизточна Европа (България, Румъния и Гърция) често функционира като изолиран пазар с по-високи цени от Централна и Западна Европа. Недостатъчната капацитетност на междусистемните връзки ограничава вноса на по-евтина енергия от запад. Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) подчертава, че българските предприятия плащат значително по-скъп ток от западноевропейските си конкуренти (поради липса на достатъчно междусистемна свързаност и регионални дефицити), което поставя под заплаха оцеляването на цели заводи.
Високи разходи за въглеродни емисии: Българската енергетика все още разчита значително на въглищни централи (над 30% от микса), които са натоварени с високи цени на квотите за CO2 (средно около 70 евро/тон през 2025 г.). Това прави производството им скъпо и вдига общата борсова цена.
Ръст на потреблението и сезонен натиск: През първата половина на 2026 г. се наблюдава ръст на вътрешното потребление със 7,5%, съчетан със спад в производството от базови мощности (АЕЦ и ТЕЦ) с над 14%. Ниските зимни температури допълнително натоварват мрежата и вдигат цените в пиковите часове.
Геополитическата нестабилност: Конфликтите в Близкия изток и войната в Украйна продължават да оказват натиск върху цените на природния газ, който често определя пределната цена на електроенергията на свободния пазар.
Либерализацията на пазара на едро: Преминаването на всички небитови потребители изцяло на свободния пазар (от юли 2025 г.) ги изложи на директната волатилност на борсата, без защитата на регулираните тарифи, които преди ползваше малкият бизнес.
Ефекти за бизнеса и конкурентоспособността
Българската индустрия плаща значително по-високи цени в сравнение с конкуренти от Западна и Северна Европа (до 20% повече от Германия и 70% повече от Испания и Франция), което води до свиване на производството и загуба на чуждестранни пазари.
По-високите разходи за енергия принуждават компаниите да вдигат цените на крайните продукти и услуги, което допълнително стимулира инфлацията.
Конфликтите в Близкия изток и нестабилността на международните пазари правят енергийните разходи най-сериозния краткосрочен риск за икономиката.
Прогнозите за 2026 г. остават предпазливи. Пазарни анализи като тези на EnergyPro Mag очертават базов сценарий за относителна стабилност, но с риск от нови скокове при геополитическо напрежение, аварии в базови мощности, сурова зима или ръст на цените на въглеродните емисии.
Най-силно засегнати са индустриите с висока енергийна интензивност
Високите цени на електроенергията оказват най-сериозен натиск върху енергоинтензивните индустрии, които формират гръбнака на българския износ и генерират около 26% от БВП на страната.
Металургия (черна и цветна): Сектори като производството на алуминий, стомана и мед са критично зависими от предвидими енергийни разходи. Поради високата "електроинтензивност", те са сред първите бенефициенти по новата схема за държавна помощ.
Химическа промишленост: Производството на торове и базови химикали е двойно притиснато от цените на електроенергията и природния газ, които заедно формират над 50% от общото потребление в сектора.
Производство на строителни материали: Циментовата, стъкларската и керамичната индустрия изпитват затруднения при поддържането на конкурентни цени на международните пазари, което води до риск от деиндустриализация.
Добивна промишленост: Секторът отчита значителен ръст в индекса на производствените цени (до 50% ръст през януари 2026 г.), движен основно от енергийните разходи.
Машиностроене и металообработване: Макар и с по-малка интензивност на потребление спрямо тежката химия, тези сектори са силно чувствителни към волатилността на свободния пазар, което засяга планирането на дългосрочни договори.
Ефектът е директен: по-ниски маржове, по-трудно планиране на договори, загуба на конкурентоспособност спрямо предприятия в страни с по-ниски цени и риск от ограничаване на производството. Работодателските организации предупреждават, че проблемът не е временен, а структурен.
АИКБ вече предупреди, че при стария механизъм бизнесът "на практика" няма да получава компенсации за ток до юли 2026 г., защото средните цени може да останат под прага, въпреки болезнените пикове.
Браншови организации настояват за по-ниски прагове, по-бързи плащания и по-предвидим механизъм. В позиция на бизнеса, цитирана от регионални медии, се посочва, че водещи икономики в ЕС обсъждат значително по-ниски прагове за енергоемката индустрия, докато българските предприятия остават изложени на по-висок регионален ценови риск.
От АОБР (Асоциация на организациите на българските работодатели) през февруари 2026 г. предупредиха, че цени от нивата на 146 евро/MWh са "убийствени за икономиката" и настояха компенсаторните механизми да останат постоянен инструмент за защита на индустрията.
През април председателят на регулатора КЕВР заяви, че ще се прилага "балансиран подход", за да се избегнат резки скокове, въпреки че за бизнеса цените се формират свободно на борсата.
Компенсациите: нужни, но недостатъчни
Държавата вече промени механизма за подпомагане. На 30 април 2026 г. Министерският съвет прие нова програма за компенсиране на разходите на небитовите крайни клиенти за електрическа енергия за периода от 1 април 2026 г. до 30 юни 2027 г.
Базовият праг е 122,71 евро/MWh, а компенсацията се изчислява месечно като разлика между средномесечната цена на "Ден напред" и този праг. Това е важна промяна спрямо шестмесечното изчисляване, което затрудняваше ликвидността на фирмите.
Отделно Европейската комисия одобри схема за 334 млн. евро държавна помощ за енергоемки компании в България по рамката CISAF. Помощта е насочена към предприятия, изложени на риск от изнасяне на производство извън ЕС, като условието е част от средствата да се реинвестират в декарбонизация и енергийна ефективност. Министерството на енергетиката уточнява, че схемата е за тригодишен период от 1 юли 2025 г., като за първата година са предвидени 124 млн. евро.
Това купува време, но не решава основния проблем: България има нужда от по-ниска и по-предвидима пазарна цена, а не само от компенсации след скока.
Константин Стаменов от БФИЕК подчертава, че дори с компенсации, ценовите равнища в България не гарантират конкурентоспособност. Те цитират спад в промишленото производство (над 8%) като пряко следствие от скъпата енергия.
Евтиният газ е предимство, но не за всички
Контрастът с природния газ е силен. Според Евростат България е била страната с най-ниска цена на природния газ за небитови потребители в ЕС през второто полугодие на 2025 г. — 4,14 евро за 100 kWh, при средно 6,05 евро за ЕС.
През първите месеци на 2026 г. цената постепенно се повишава. "Булгаргаз" публикува регулирани цени от 31,15 евро/MWh за януари и 32,30 евро/MWh за февруари, а КЕВР утвърди 32,60 евро/MWh за март и 35,98 евро/MWh за май.
Евтиният газ обаче компенсира скъпия ток само в секторите, където газът е основен енергоизточник или суровина — химия, торове, стъкло, керамика, хлебопроизводство, част от хранително-вкусовата промишленост. За ИТ, търговията, моловете, хладилните бази, логистиката и голяма част от малкия бизнес газът почти няма компенсиращ ефект, защото основният разход е електроенергия.
ВЕИ и батериите могат да променят уравнението
Най-същественият структурен отговор е ускореното навлизане на ВЕИ, батерии и дългосрочни договори за доставка. Соларните мощности вече създават часове с много ниски цени през деня. Проблемът е, че без батерии това води до "ценова ножица" — евтин ток по обяд и скъп ток вечер.
Батериите могат да изгладят тази разлика: да съхраняват евтина слънчева енергия и да я връщат в системата в пиковите часове. Това няма да премахне волатилността веднага, но може да намали вечерните ценови пикове и да направи пазара по-предвидим.
За компаниите това означава три практически посоки: инвестиции във фотоволтаици за собствено потребление, батерии или договори с производители на ВЕИ; преместване на енергоемки процеси в часовете с ниски цени; и участие в дългосрочни PPA/VPPA договори, които намаляват експозицията към борсови пикове.
Предизвикателството пред новото правителство
Новото редовно правителство ще наследи проблем, който не може да бъде решен само с месечни компенсации. Енергийните разходи ще бъдат едно от критичните изпитания пред кабинета Радев поради няколко причини:
Пълното отваряне на пазара на едро (от юли 2025 г.) изисква устойчив модел за защита, който да не натоварва държавния бюджет.
Новият кабинет ще трябва да намери допълнителни източници за Фонд "Сигурност на електроенергийната система", ако приходите от свръхпечалби на държавните енергийни дружества намалеят.
Проблемът с "ценовия остров" в Югоизточна Европа изисква дипломатически усилия на ниво ЕС за общ защитен механизъм заедно с Гърция и Румъния.
Обобщено: правителството трябва да отговори едновременно на пет въпроса: как да запази конкурентоспособността на индустрията; как да финансира компенсациите без постоянен натиск върху Фонд "Сигурност на електроенергийната система"; как да ускори мрежовите инвестиции; как да улесни индустриалните ВЕИ и батериите; и как да извади България от регионалния "ценови остров".
България има евтин газ, но скъп ток — и това разделя икономиката на печеливши и губещи. Газоинтензивните производства получават временен буфер, но електроинтензивните компании остават изложени на борсови шокове.
Компенсациите са необходима защита, но не са стратегия. Истинското решение е в по-бързото изграждане на ВЕИ, батерии, модерна мрежа, междусистемна свързаност и дългосрочни договори за енергия. За бизнеса това вече не е зелена екстра, а въпрос на конкурентоспособност. За държавата — тест дали може да превърне енергийната криза в индустриална политика.
