„Новата бизнес реалност не пита дали сме готови. Тя вече поставя условията. Въпросът е дали ще я посрещнем пасивно, или ще я управляваме с разум, компетентност и отговорност“, каза председателят на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев при откриването на конференцията „Заедно в новата бизнес реалност: ПредизвикAI експерта“, която се проведе днес (21 май 2026 г.), в Интер Експо Център – София.
Форумът е организиран от Enterprise Europe Network България – европейска информационно-консултантска мрежа с глобален обхват, която подпомага развитието на малките и средни предприятия (МСП). В България мрежата обединява 9 организации, локализирани в София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Русе, Габрово и Благоевград, а неин национален координатор е БСК.
Според председателя на БСК, темата за изкуствения интелект далеч надхвърля технологията като такава. Тя е управленска, икономическа, правна, етична и човешка тема. Изкуственият интелект може да ускори растежа, да подобри производителността и да отвори нови пазари. Но той поставя и много сериозни въпроси:
- Кой носи отговорност за решенията, подпомогнати от алгоритми?
- Как се защитава чувствителната информация?
- Как да си осигурим по-голяма сигурност чрез превенция?
- Как се запазва човешката преценка?
- Как малките и средните предприятия могат да внедряват нови технологии, без да бъдат претоварени от сложност, разходи и регулации?
„Днес говорим не само за управление на енергия, суровини и финанси. Говорим и за управление на знание. За това как опитът на едно поколение се среща с дигиталните умения на друго. Как алгоритмите могат да подпомагат, но не и да заменят човешката отговорност. Как технологиите могат да бъдат инструмент, а не самоцел. Вярвам, че най-важният капитал на българската икономика са хората – предприемачите, инженерите, мениджърите, работниците, младите специалисти, които имат смелостта да учат и да променят. Изкуственият интелект може да бъде силен съюзник, но посоката трябва да бъде задавана от човека“, каза още Добри Митрев.
Новото Министерство на иновациите и дигиталната трансформация има две ясни цели. Първата е ускорен икономически растеж, базиран на продукти и услуги с висока добавена стойност. Иновации, технологии, изкуствен интелект (AI), роботика, дронове и всичко друго, което ще трансформира икономиката. Втората е подобряване на процесите в държавната администрация чрез технологии и AI, за да направим административните услуги достъпни, лесни и удобни за ползване от гражданите и бизнеса. Toва заяви министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев по време на форума. Министърът подчерта категорично, че изкуственият интелект е средство за постигане на повече с по-малко. „Той не е с цел да замени работещите и знаещи хора, а да помага и спестява време“, обясни Василев.
"Дълбоко вярвам, че технологията е средство да постигаме повече с по-малко. От гледна точка на МИДТ ИИ означава, на първо място, продукти и услуги с висока добавена стойност, инструмент за икономически растеж. Трябва да трансформираме държавата от наблюдател в активен ускорител на този растеж, да привличаме таланти от чужбина и да задържаме талантите в България“, каза министър Василев.
Той беше категоричен, че технологиите няма да направят излишни хората и че ИИ може да бъде изключително полезен. Министър Василев отправи предизвикателство към експертите в залата с въпрос „Какво се случва с нас като вид, когато кривата на експоненциално развитие на технологиите продължи да расте нагоре? Готови ли сме като общество и индивиди за това?“.
„Мислете как ще изглежда светът през 2030 или 2045 г., когато настъпи сингулярността. Заедно трябва да подготвим българското общество за тези предизвикателства, защото са общи“, призова министърът на иновациите и дигиталната трансформация.
Във видеоприветствие към участниците в конференцията Йорданка Чобанова – ръководител на Представителството на Европейската комисия в България, пожела успех на форума и изрази надежда той да се превърне в традиция. „Бизнесът води – не чрез презентации, а чрез разговор. Европа търси прекия диалог. За нас, от ЕК, EEN не е само инструмент за подпомагане на дребния и среден бизнес, но и канал за обратна връзка. Искаме новите регулации да бъдат съобразени с капацитета на малките фирми“, каза Йорданка Чобанова и подчерта, че опростяването на европейските регулации и намаляването на административната тежест за бизнеса са сред основните приоритети на Европейската комисия. Тя отбеляза, че т.нар. „28-и режим“ вече е официално публикуван, а до края на следващата година се очаква компаниите да могат да оперират по-лесно в рамките на целия европейски пазар.
Чобанова посочи още, че Европейският парламент и Съветът на ЕС са постигнали споразумение в областта на изкуствения интелект. Според нея това ще осигури повече предвидимост и сигурност за бизнеса, включително чрез удължаване на сроковете за прилагане на правилата за високорисковите AI системи. Тя поясни, че пакетът предвижда промени в GDPR, директивата за електронните комуникации, Акта за данните и директивата NIS2 за киберсигурността, с цел да се намалят припокриващите се изисквания и административните разходи за компаниите. Според Чобанова въвеждането на нова категория за малки дружества със средна пазарна капитализация в рамките на NIS2 ще облекчи над две трети от компаниите, попадащи в обхвата на директивата. Тя акцентира и върху бъдещата европейска програма за конкурентоспособност, която ще улеснява достъпа до финансиране и подкрепа за малките предприятия чрез подхода „one-stop-shop“ и чрез мрежите за подкрепа на бизнеса в ЕС.
Днешният форум е разделен на две тематични сесии.
В първата сесия – „Бизнесът под напрежение: ИИ, кибер(не)сигурност и границите на отговорността“, на отговорите на публиката отговаряха проф. д-р Илин Савов, д.н. – международно признат експерт по киберсигурност, киберпревенция и защита в дигиталната среда с над 25 години практически опит в службите за сигурност, МВР и академичната сфера, и Георги Христов – юрист с дългогодишен опит в областта на правото и технологиите със специален фокус върху интелектуалната собственост в цифровата среда, защита на лични данни и регулирането на изкуствения интелект и неговите приложения в правната област.
Проф. д-р Илин Савов постави един от най-важните акценти в разговора за изкуствения интелект, дигиталната сигурност и бъдещето на бизнеса: Най-голямата уязвимост в една организация вече не е системата. Това е човекът. Днес дигиталните престъпления, подпомагани от AI, не атакуват само сървъри, платформи и инфраструктура. Те атакуват доверието, навиците, вниманието и психиката на хората. Фалшиви платформи, deepfake съдържание, манипулативни имейли, имитация на гласове и сценарии за социално инженерство вече могат да бъдат създадени за минути. „Новите дигитални престъпления, подпомогнати от изкуствен интелект, атакуват доверието, а не просто системите. Няма кой да защити една система, когато е атакувана човешката психика.“ Това променя изцяло начина, по който бизнесът трябва да мисли за киберсигурността. Тя вече не може да бъде разглеждана единствено като задача на IT отдела. Киберсигурността е: организационна култура, обучение и превенция, ясни вътрешни процеси, умение за реакция под натиск, среда, в която служителите не се страхуват да сигнализират при съмнение за пробив.
Особено силно прозвуча предупреждението към малките и средните компании, които често вярват, че „не са достатъчно големи“, за да бъдат мишена. „В дигиталната среда се наказват две състояния - самонадеяността, че на мен няма да ми се случи, и наивността, че никой няма да се занимава с мен.“ Именно това фалшиво усещане за сигурност често се превръща в най-големия риск. Според проф. д-р Савов организациите трябва да изграждат дигитален рефлекс – способност служителите да разпознават навреме подозрителни действия, да реагират координирано и да не подценяват сигналите за атака. А това изисква регулярни обучения – не само технически, а и поведенчески и практически. „Киберобучението не трябва да бъде само техническо. То трябва да бъде административно, поведенческо и свързано с начина, по който може да бъде атакувана една компания.“
Може би най-силното послание от панела беше, че абсолютна сигурност не съществува. Но отговорността - да. „100% сигурност няма, но има 100% отговорност.“ В свят, в който AI развива както бизнеса, така и дигиталните престъпни мрежи, устойчивостта вече зависи не само от технологиите, а от подготвените хора, критичното мислене и способността организациите да мислят няколко хода напред. Проф. д-р Илин Савов напомни, че дигиталната защита започва от знанието, поведението и отговорността на всеки един от нас.
Георги Христов постави фокус върху една от най-актуалните теми за бизнеса и творческите индустрии. Днес AI вече не е просто инструмент за автоматизация – той променя начина, по който разбираме оригиналността, творческия процес и правната защита на съдържанието. „Въпросът вече е къде свършва човешкото творчество и къде започва машинното производство на съдържание.“
Според Георги Христов използването на AI инструмент само по себе си не означава автоматично, че съдържанието подлежи на авторскоправна защита. Все по-важен става човешкият принос - творческата визия, конкретните насоки и индивидуалният почерк зад процеса. „За да говорим за оригиналност при съдържание, създадено с помощта на изкуствен интелект, трябва да можем да разпознаем човешки почерк, творческа визия и достатъчно специфичен принос.“
Особено интересен беше и паралелът между AI и фотоапарата — инструмент, който може да материализира човешка идея, но не и автоматично да бъде възприеман като автор. „Изкуственият интелект може да бъде разглеждан като инструмент, подобно на фотоапарат, когато той само материализира ясно описаната човешка творческа визия.“
Темата за интелектуалната собственост в ерата на AI вече не е просто юридически детайл. Тя е стратегически въпрос за всеки бизнес, който създава, публикува или използва съдържание.
Защото заедно с възможностите идват и важните въпроси:
- Кой притежава правата върху AI съдържанието?
- Може ли то да бъде защитено?
- Къде е границата между човешкия принос и машинното генериране?
- И как бизнесът да използва AI отговорно и сигурно?
Георги Христов напомни, че компаниите трябва не само да използват AI инструменти, а и да разбират правните последици, рисковете и необходимостта от ясни процеси, информираност и отговорен подход към съдържанието, което създават.
Във втората сесия – „Устойчивост или илюзия: управление на ресурси и интелект между алгоритмите и поколенията“, отговаряха експертите Мартин Дановски – икономист с над 20 години опит в стопанската сфера и държавната администрация. Магистър е по икономика, специалност „Маркетинг и стратегическо планиране“ в УНСС, и магистър по инженерни и технически науки, специалност „Земеустройствено планиране“ в УАСГ; и д-р Мариана Тодорова – футуролог, доцент в Института по философия и социология към БАН. Тя е визионер, стратег и автор на книги.
Бизнесът вече не може да разчита на стабилни тенденции – той трябва да се научи на постоянна преадаптация. Това беше един от силните акценти в участието на д-р Мариана Тодорова. Днес потребителите са все по-информирани, по-критични и по-взискателни, те са поколенчески, ценово и културно ориентирани, те живеят в среда на инфлуенсъри, конспирации, свръхинформация и контратенденции. А това прави бизнес средата много по-сложна. Един от ключовите изводи: „Илюзиите могат да бъдат устойчиви — но само до момента, в който се появи силна контратенденция.“
В контекста на AI, 2026 г. се очертава като годината на AI агентите. Но не всяко внедряване ще бъде успешно. Част от тези решения ще отпаднат — не защото технологията няма потенциал, а защото доверието, нуждата и културата на приемане ще бъдат решаващи. Особено важен остава въпросът: Как съвместяваме задачите между хората и технологиите, когато има поколенческа съпротива или липса на култура за приемане на новото?
Д-р Тодорова напомни, че в свят на AI, човешкият фактор не изчезва. Напротив — става още по-важен. Особено там, където са нужни емоционална интелигентност, разбиране на средата и способност за преценка отвъд данните.
Зеленото и дигиталното – илюзия или реалност в дневния ред на съвременната икономика? Мартин Дановски даде интересни акценти за размисъл на аудиторията на Enterprise Europe Network Bulgaria. Темата не може да бъде сведена просто до маркетингова илюзия. Зелената и дигиталната трансформация са амбициозни цели, които преминават през проверката на времето, обстоятелствата и реалната икономическа стойност.
В новата среда конкурентоспособността придобива различни характеристики. След „сладката дрямка“ на глобализацията бизнесът трябва да се преориентира към нова логика: по-кратки и устойчиви вериги на стойност: технологично развитие като основа за растеж, различен тип планиране и стратегическа ориентация. В този контекст България трябва ясно да отговори на въпроса: Къде е нейното място в новата карта на конкурентоспособността? Особено важен акцент e ролята на интелекта и знанието като реорганизатор на ресурси.
Интелектът вече не е просто инструмент. Той се превръща във фокусна точка, около която се подреждат ресурсите, процесите и решенията, необходими за успешна икономическа дейност.
„28-мият режим — визия за повишаване на конкурентоспособността на ЕС чрез по-облекчена и по-единна рамка за компаниите дава потенциалните ползи за бизнеса: по-ниски разходи за експортно ориентирани компании, еднакви права и защити в ЕС, по-лесен достъп до капиталови пазари, по-предвидима среда за растеж. Но за да бъде реално ефективен, остава ключовият въпрос за данъчното облагане и осигуровките. В основата на тази визия стои и т.нар. пета свобода — свободното движение на знание. Защото следващият етап на растеж няма да бъде само въпрос на капитал, пазари и инфраструктура. Той ще бъде въпрос на знание, технологии и способност за бърза адаптация“, каза Мартин Дановски.
Модератори на двата дискусионни панела бяха журналистите Лили Големинова (БНР) и Христо Николов (Bloomberg Bulgaria). Благодарим им за това, че приеха нелекото предизвикателство в реално време да управляват спонтанната дискусия между гостите в залата и експертите!
Форумът се проведе с медийното партньорство на Българското национално радио, Българската национална телевизия и телевизия Bloomberg Bulgaria.
________
