Г-жа Ивана Радомирова е изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Съюза на пивоварите в България. Тя е ръководител на националната партньорска програма на бирената индустрия за социална отговорност и устойчиво развитие. Г-жа Радомирова разказа пред ESGnews.bg за законопроекта на МОСВ за национална депозитна система и предизвикателствата пред въвеждането ѝ в България.
Г-жо Радомирова, вие и останалите браншови организации подкрепихте законопроекта на МОСВ за депозитна система. Какво се промени, за да се стигне до този консенсус?
В предложения от служебния кабинет законопроект вече виждаме модел, който е ясен, предвидим и отговаря на доказалите се европейски практики. За нас беше решаващо, че се предлага система с независим депозитен оператор, който не разпределя печалба, управлява се от името и за сметка на задължените индустрии, съгласно европейския Регламент 2025/40 за опаковките и отпадъците от опаковки при ясен държавен контрол. Това е същностна разлика от предходния законопроект, който беше внесен през януари от двама депутати от БСП, в който се предвиждаше системата да се управлява и контролира от държавата, което е категоричен конфликт на интереси. В този смисъл настоящият проектозакон е възможност депозитната система да излезе от етапа на безкрайно обсъждане и да влезе в етап на реално прилагане.
Това е моделът, който дава реален шанс България да изгради модерна и ефективна система, напълно синхронизирана с европейското законодателство и съобразена с изискванията на споменатия вече Регламент (ЕС) 2025/40, както по отношение на обхвата на опаковките, така и на целите за събиране и рециклиране. Подкрепяме този подход, защото той стъпва върху ясна отговорност на производителите, но под контрола на държавата и върху модел, който не е измислен специално за България, а е доказан в 17 държави в Европа. И това не е само позиция на индустрията. Икономическият и социален съвет със своя Резолюция също така настоя за ускорено въвеждане на национална депозитна система и подкрепя модела, при който тя се управлява от независим оператор, създаден от задължената индустрия.
Какво трябва да направи правителството, за да гарантира успеха на системата?
Всичко зависи от правителството и парламента, които трябва възможно най-бързо да придвижат предложения към момента за обществено обсъждане законопроект, защото времето вече е критично кратко. Необходимо е да се създаде и адекватна подзаконова рамка за прилагането на закона, защото именно там ще се решават практическите въпроси за това, как ще работят пунктовете за връщане на депозитните опаковки, как ще се възстановява депозитът, как ще се гарантира прозрачността и достъпът до суровина. Но преди всичко очакваме от институциите да продължат активния диалог със производителите, търговците и всички заинтересовани страни, за да може системата да бъде формирана адекватно и практически приложима.
Много е важно да се разбере, че тук не говорим за административна промяна, а за сериозна реформа в управлението на отпадъци от опаковки и изграждане на национална инфраструктура. След приемането на закона и Наредбата към него, за процеса предстои лицензиране на депозитния оператор, договори с търговците, изграждане на техническа и информационна система, логистика, машини за обратно приемане и широка информационна кампания към потребителите. Това е дълъг и сложен процес. За това и настойчивият ни апел към кабинета и депутатите е, да не се отлага законодателният процес и да не се губи време, ако искаме системата да работи и да има реален шанс да се изпълни изискуемата по Регламента цел за 90% събираемост през 2029 г. Ако не се изпълни тази цел, ще следва наказателна процедура за страната и съответните парични санкции.
Готова ли е индустрията да поеме водеща роля в изграждането и управлението на системата?
Да, производителите на бира, бутилирани води и безалкохолни напитки сме готови и работим по тази тема от години. Това не е нов разговор за нас. През последните 4 години не само Съюзът на пивоварите, но и Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки, Сдружението за модерна търговия, Българската стопанска камара, екологично сдружение „За Земята“ и още 5 други организации участвахме в работни групи, анализирахме различни практики, проведохме проучвания, за да сме сигурни, че в България ще имаме система, която ще работи устойчиво.
Депозитната система е инструмент за изпълнение на разширената отговорност на производителите, и ние носим финансовия и организационен риск от нейното изграждане и функциониране. Индустрията има пряк интерес системата да работи ефективно, защото от нас зависи както финансирането, така и постигането на амбициозните цели за събиране и рециклиране. Рециклираната суровина е дефицитен материал, който ние сме длъжни да влагаме в производството на опаковки и за това има също европейски регламенти, които индустрията трябва да спазва. Готови сме да поемем тази отговорност и да докажем, че когато бизнесът работи в партньорство с държавата и при ясни, стабилни правила, резултатите идват бързо и са устойчиви във времето. Това показват депозитните системи в 17 европейски държави, които прилагат този модел.
Как ще се разпределят реално ролите между производители, търговци и държава?
В доказания европейски модел ролите са ясно разделени и това е една от основните причини за успеха му. Производителите и вносителите на напитки, включително пивоварният бранш, са задължените лица, които носят разширената отговорност на производителя и поемат разходите за изграждане и функциониране на системата, в пълно съответствие с принципа „замърсителят плаща”. Това са средства на българския бизнес – на големи, малки и средни компании за производство на напитки, регистрирани тук и заплащащи данъци тук.
Търговците, от големите вериги до малките квартални магазини, имат ключова роля за т.нар. точки за обратно приемане на опаковките, където потребителите връщат бутилките и кеновете и получават обратно депозита си. Държавата, от своя страна, създава законовата рамка, лицензира депозитния оператор и упражнява строг контрол върху неговата дейност, за да гарантира спазването на правилата и защитата на обществения интерес. В центъра на системата стои националният депозитен оператор, който е независимо юридическо лице, което не разпределя печалба, a управлява и изгражда системата от името и за сметка на производителите, с национално покритие и централизирано управление на всички потоци.
Потребителят е двигателят на целия механизъм и той заплаща депозитната сума при покупка, но я получава изцяло когато върне опаковката в магазина. Изграждането на системата, финансирана от индустрията, каквато е практиката в 17 европейки държави, няма да натовари държавния бюджет, но в същото време държавата е водещ контролен орган от лицензирането на оператора до всички процеси по управление на потоците – финансови, инвестиционни и материални. В същото време това ще разтовари и общинското сметосъбиране, защото опаковките няма да са част от общия битов отпадък, както до сега. С депозитната система тази дейност на общините не само ще се облекчи, но и ще им донесе финансова полза, защото обемите на събрания битов отпадък ще паднат значително.
Има ли риск депозитната система да доведе до увеличение на цените за крайния потребител?
Депозитът и за една пластмасова бутилка и за едно кенче, който към момента се обсъжда да е 10 евроцента, се възстановява изцяло при връщане на бутилката. Тази депозитна такса ще се изписва на етикета отделно от стойността на напитката.
Тук е мястото да уточним, че депозитът от например 10 евроцента, ще бъде върнат на потребителя, когато той върне опаковката. Дали потребителят ще я получи тази сума обратно зависи само от него. Така че увеличение на цените, заради депозита няма да има. Малцина обаче знаят, че понастоящем за една пластмасова бутилка например, ние плащаме три пъти. Един път с таксата на домакинствата за битовите отпадъци (от сивите контейнери), втори път заради дължимата и сега продуктова такса за всяка опаковка, която се калкулира в крайната цена на всяка напитка, и трети път – заради наказателна такса за пластмаса, т.нар. plastic levy, която плащаме с вноската за собствения ресурс към ЕС. При функционирането на депозитната система парите за тези три да ги наречем ,,такси“ ще бъдат спестени от всички нас.
Важно е да уточним, че депозитната система е задължение, като разходите за изграждането ѝ ще бъдат поети от производителите на напитки в страната. Системата е направена да се самоиздържа, от продажбата на рециклираната суровина и от невърнатите депозити за бутилки. Нищо не се разпределя и не излиза извън депозитната система и зад това стои контролът на държавата, като независим регулатор. Не случайно това работи в 17-те европейски държави с депозитни системи, подкрепя се от ОИСР и от Резолюцията на Икономическия и социален съвет.
Как индустрията планира да оптимизира веригата на събиране и рециклиране?
Оптимизацията на веригата е в сърцевината на нашата визия за модерна депозитна система. Ние планираме да изградим система с пълна проследяемост, като всяка опаковка ще бъде маркирана и ще има специален знак. Това позволява проследяването ѝ през целия цикъл от момента на пускане на пазара до финалното рециклиране. По този начин ще се знае съвсем точно къде и как се движат опаковките, оптимизират се маршрутите на събиране, спестява се излишният транспорт и се минимизират оперативните разходи. Ще осигурим достъпни пунктове за обратно приемане в цялата страна, така че на всеки потребител, независимо дали живее в голям град или в малко населено място, да му е удобно и лесно да върне опаковката. Опасенията, че малките магазини и търговци ще фалират са неоснователни, защото опитът показва, че системата ще бъде адаптирана спрямо техните възможности, което се потвърждава от моделите, функциониращи десетилетия в други страни.
Въвеждането на единен депозит за всички видове опаковки ще опрости процеса и за потребителя, и за търговеца, и ще намали административната тежест. Целта ни е да създадем истински затворен цикъл, в който от пластмасовата бутилка след рециклиране се произвежда нова бутилка, като се осигурява чист вторичен материал, който отговоря на високите изисквания за контакт с храни. В това отношение хигиенните стандарти са безкомпромисни, така че цялото оборудване, площадки, транспортни средства и пр. на депозитната система трябва да са съобразени с тях. Същото важи и за процесите по рециклирането на събрания материал
България трябва да достигне 90% събираемост на опаковките до 2029 г. Реалистична ли е тази цел?
Целта за 90% процента събираемост на пластмасовите бутилки от напитки и метални кенове през 2029-та е задължителна, защото е заложена в Регламент на Европейския съюз и всички държави членки трябва да я изпълнят. Опитът на 18 европейски държави, които вече имат работещи депозитни системи, показва, че когато системата е добре проектирана и индустрията е активно ангажирана, тези нива на събираемост се достигат още в първите две години от старта. Ако законът бъде приет бързо от парламента и правителството, ако лицензирането на оператора стане възможно най-скоро, ще имаме възможност за подготовка и въвеждане до 2029. Всяко забавяне на законодателния процес пряко застрашава изпълнението на този европейски ангажимент и излага страната ни на риск от санкции и загуба на конкурентоспособност на родните производители на напитки.
