Консултативният орган на работодатели, синдикати и граждански организации отправи препоръки в свое становище
ИСС подчертава необходимостта от актуализация на националните мерки за ограничаване влиянието на високите цени на електрическата енергия и отчитане на интересите на потребителите у нас. Съветът потвърждава своята позиция за негативен ефект от продължаващата липса на Национална енергийна стратегия, което чувствително затруднява планирането не само за енергийните дружества, но и за големите потребители у нас. Електроенергийният пазар се развива в условията на засилена индустриална конкуренция, геополитическа неустойчивост и редуващи се кризи. Поради това следването днес на дългосрочни политики, които обаче са заложени в предкризисните години, крие значителни рискове за националната икономика и води до препоръките за критичен анализ и преоценка. ИСС изразява загриженост поради интензивното навлизане на несинхронни ВЕИ и извеждане от експлоатация на съществуващите централи на лигнитни въглища, което води до намаляване на сигурността на електроенергийната система.
Това посочва Икономическият и социален съвет в свое становище на тема: „Предизвикателства в условията на либерализиран пазар на електрическа енергия в Република България“, което бе прието на Пленарна сесия.
Докладчици са Румяна Георгиева – член на ИСС от група Работодатели и Пламен Димитров – член на ИСС от група Синдикати. В редица свои анализи и становища консултативният орган на работодатели, синдикати и граждански организации обсъжда разностранните аспекти на ценово влияние на енергийните доставки върху индустрията и битовите потребители.
В този акт ИСС посочва, че при въведения със законодателни промени през 2025 г. нов модел на ценообразуване на електрическата енергия по отношение на битовите потребител НЕК ЕАД вече не е обществен доставчик и отпада квотният модел за производство за регулиран пазар. С тази стъпка се създаде нормативна рамка за въвеждането на преходен механизъм към либерализиран пазар и ограничена държавна намеса. ИСС подчертава необходимостта от провеждане на широка информационна кампания, насочена към битовите потребители, но и към микро, малки и средни предприятия, които ще са изложени все повече на рисковете от един волатилен пазар. ИСС настоява за прозрачност и отчетност при изразходване на средствата от Фонд Сигурност на електроенергийната система, при условията на намаляващ финансов ресурс за подпомагане на битовите и индустриални потребители.
Зад понятието „либерализация на електроенергийния пазар“ стои специфичен европейски модел, който съществено се отличава от теоретичната концепция за свободния пазар, подчертава ИСС. На електроенергийния пазар силно са застъпени тарифните политики, разширява се ролята на регулираните монополи и се прилагат мерки за стимулиране на едни производители за сметка на други. В този смисъл наличието на механизми за подкрепа за битови и стопански потребители не е в противоречие с европейския модел, а отразява национални социално-икономически особености за гарантиране на стабилност. ИСС заключава, че България следва да отстоява националните мерки за защита на потребителите, но и за устойчиво развитие на електроенергийния сектор и гарантиране на сигурността на доставките.
ИСС изразява загриженост за високия дял на енергийно бедни домакинства, както и за намаляващата конкурентоспособност в редица сектори на индустрията. Причина за това са поредицата от глобални кризи, но също и инерцията по прилагане на политики за декарбонизация, които не съответстват на динамиката в международните отношения. Концепцията за либерализиран електроенергиен пазар се нуждае от преоценка, включително на национално ниво.
В настоящия етап няма готовност за ограничаване, а още по-малко за отпадане, на функцията краен снабдител във връзка със снабдяването с електрическа енергия на битови крайни клиенти. Да се пристъпва към либерализация на пазара на електрическа енергия за домакинствата без всеобхватна информационна кампания и подготовка на потребителите по-скоро би довело до негативен ефект, вместо да постигне позитивите, заложени по принцип в либерализацията. Затова ИСС предлага конкретни стъпки за информираност и подготовка на регулаторна промяна в рамките на следващия ценови период. Изборът на доставчик на електроенергия следва да се въведе, тогава когато пазарът е „зрял“ - напълно интегриран в ЕС, и битовият потребител може да вземе информирано решение.
ИСС подчертава, че външните въздействия от административен и директивен характер се трансформират в национални предизвикателства за осигуряване на надеждността на доставките, индустриалната конкурентоспособност и възможностите на домакинствата да посрещат растящите разходи. При производителите на електрическа енергия промененият пазарен модел се отразява основно върху кондензационните въглищни централи, които загубиха достъп до регламентирани заявки за регулярни доставки.
ИСС подчертава, че доставката на електрическа енергия в ЕС е силно обвързана с финансови механизми за преразпределение на доходи от облагане на електрическата енергия. Така се осъществяват целеви политики за декарбонизация и съответстваща нова инфраструктура. Тези финансови механизми, обаче поставят икономиката на ЕС при условията на несъразмерно високи цени на електрическата енергия. Увеличава се външната зависимост на съюза – както заради определящото влияние на природния газ върху пазара на електроенергия, така и поради зависимостта от доставчици на базови материали и технологии.
Съветът апелира за изработване на конкретни предложения за актуализация на националната позиция в подготовка за заседания на Съвета на Европа и подкрепя позицията на България при присъединяването на страната към съвместната инициатива на държави членки за преразглеждане на ключови елементи на Европейските схеми за търговия с емисии и Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите като подчертава необходимостта от осигуряване на ефективна координация между институциите и индустрията при разработването на приложими национални решения. ИСС изразява подкрепа за реализация на ключовите цели на законодателството, насочени към целевите сектори на стоманата, цимента, алуминия, автомобилостроенето и технологиите с нулеви нетни емисии, с потенциално разширяване към други енергоемки сектори като химическата промишленост.
Очаква се, че с въвеждане на схемата за търговия с емисии ЕСТЕ II, ценовото въздействие върху домакинствата ще се разшири, като ще се добавят разходи за СО2 емисии към горивата, използвани в сградите и пътния транспорт. Комбинираният ефект от такъв ценови шок е недопустим и следва да се предприемат действия за предотвратяването му.
Нужни са и мерки за запазване целостта на електропреносната система и недопускане на системни аварии, повреди на електроенергийно оборудване и нарушаване електроснабдяването на потребители. Съветът изразява огромна загриженост от нарастващите рискове пред електросистемната устойчивост. Подложена на риск е самата физическа устойчивост на мрежата поради липса на базови системни параметри като инерция и стабилност. В тази връзка, ИСС призовава за въздържане при реализацията на големи ВЕИ проекти и насочване на усилията към изграждане на базови мощности и мощности с дългосрочен балансиращ капацитет, каквито са АЕЦ и ПАВЕЦ. ИСС подкрепя исканията за създаване на механизъм за осигуряване целогодишна работа на минимален състав от работещи големи синхронни агрегати във въглищните централи. Целта е денонощно поддържане инерцията на системата, устойчивостта и сигурността на ЕЕС, тъй като либерализираният пазар към момента не прави разлика между синхронни и несинхронни генериращи източници.
Основният дял при задоволяването на енергийните нужди на ЕС продължава да се осигурява от изкопаеми горива като петролът представлява почти 37%, а газът - около 23% от общото енергийно потребление. При това потреблението на тези суровини е нараснало спрямо 2013, което показва, че политиките за декарбонизация досега не са довели до намаляване на външната зависимост. Със задълбочаването на конфликта в Близкия изток и нарастващата нестабилност на енергийните пазари се потвърждава необходимостта от преразглеждане на енергийната политика и излизане отвъд стереотипния дневен ред за „Зелена сделка“.
Пленарната сесия на ИСС прие и Анализ „Приложение на европейския портфейл за цифрова самоличност в България: предизвикателства и възможности“ с докладчик Моника Панайотова.
