Правителството няма да отнема права на гражданите и няма да намалява доходите им. Това заяви финансовият министър и вицепремиер Гълъб Донев при представянето на Бюджет 2026. Документът е публикуван на сайта на Министерството на финансите.
По думите на Донев държавният бюджет е най-важната политика на всяко управление, тъй като засяга всички членове на обществото. Той подчерта, че държавната хазна се намира в трудно състояние в резултат на необмислени финансови решения през последните години. „Очакваните причини за значителния по размер дефицит се дължат на натрупани дисбаланси, най-вече при разходите за персонал, социалните плащания, публичния сектор и компенсациите за бизнеса и домакинствата. В същото време приходната част на бюджета остава непроменена или са били прилагани еднократни мерки за частично прикриване на дефицитите“, заяви Донев.
Според него приходите отдавна изостават спрямо разходите, а Европейската комисия е потвърдила тези констатации. В момента бюджетният дефицит е прекомерен и достига 7,4 процента.
Управляващите залагат на под 50 млрд. евро приходи и разходи над 56 млрд. И приходите, и разходите растат спрямо миналата година, но темпът на нарастване на харчовете продължава да е по-сериозен. Така държавата ще похарчи над 7 милиарда повече от това, което ще събере.
►Повече приходи чрез осигуровки, тол такси и хазарт
Сред мерките за увеличаване на приходите е повишаването на максималния осигурителен доход от 1 август 2026 г. до 2300 евро. Очакваният допълнителен приход е малко над 90 милиона евро.
Планира се и увеличение на минималните осигурителни прагове за определени икономически дейности и професии с по-висок ръст от минималната работна заплата. От тази мярка се очакват около 40 милиона евро допълнителни приходи.
От 1 август 2026 г. се предвижда и 30-процентно увеличение на винетните такси, както и разширяване на тол системата, което ще донесе приблизително 53 милиона евро. Годишната винетка за лека кола става 64, 50 евро при досегашна 49, 60 евро. Месечната от 15 евро става 19, 90, а дневната от 4 става 5, 32 евро.
Допълнителни 100 милиона евро се очакват от облагане с 10 процента на печалбите от хазартна дейност на участниците в игрите. След това Людмила Петкова уточни, че се предвижда посредниците, които хазартните фирми ползват, за да продават услугите си, да бъдат лицензирани и да започнат да плащат 10-процентен данък върху печалбите си. Според зам. финансовия министър Людмила Петкова в момента често хазартните компании изплащат на посредниците си комисионни, които не се обявяват и за тях не се плащат данъци.
„Мерките в приходната част са насочени към ограничаване на сивата икономика и създаване на по-справедлива конкурентна среда“, подчерта финансовият министър.
►Промени в осигуряването на държавните служители
Финансовият министър обяви, че държавните служители ще започнат поетапно да плащат личните си осигурителни вноски. От 1 август 2026 г. осигурителната тежест ще бъде разпределена в съотношение 80 към 20 между работодателя и служителя. От 1 януари 2027 г. съотношението ще бъде изравнено с това за останалите работещи – 60 процента за осигурителя и 40 процента за осигуреното лице.
„Трябва ясно да се знае, че тези промени ще бъдат компенсирани чрез възнагражденията, така че да се запази достигнатият нетен доход на служителите“, подчерта Донев.
►Няма замразяване на минималната заплата
Министърът отхвърли твърденията, че правителството планира замразяване на минималната работна заплата за три години. „Това е напълно невярно. Създаваме механизъм, по който ще бъде определен новият размер на минималната работна заплата за 2027 година“, заяви той.
Средната работна заплата за страната вече няма да определя размера на възнагражденията в държавния сектор. Новият ориентир са заплатите при висшите държавни постове. „Всички автоматизми при заплатите, които ги връзват при средната за страната, ще бъдат махнати”, уточни Донев.
►Ограничаване на възнагражденията в публичния сектор
Според Донев част от възнагражденията в публичния сектор ще бъдат преразгледани. Сред мерките е ограничаване на разходите за така наречените изборни длъжности, чиито възнаграждения се индексират според ръста на средната работна заплата. По думите му това ще доведе до икономии в размер на 564 милиона евро през 2026 година.
Правителството подготвя и ограничения върху възнагражденията на директорите и членовете на управителните органи в държавните предприятия и дружествата с над 50 процента държавно участие. Предвижда се техните заплати да не надвишават възнаграждението на президента.
►Повече средства за образование, здравеопазване и общините
Кабинетът планира допълнителни разходи за здравеопазване, образование и култура. Осигурени са и допълнителни 600 милиона евро за инвестиционната програма на общините. Общият ресурс за общински инициативи е разчетен на 1 милиард и 108 млн. евро.
По отношение на инвестиционната политика Донев съобщи, че капиталовите разходи през тази година ще достигнат 9,36 милиарда евро, а средствата от европейско финансиране ще възлязат на 5,331 милиарда евро, включително проектите по Плана за възстановяване и устойчивост.
►Цел: Дефицит под 3 процента до 2028 година
Според Донев основната цел на управляващите е постепенното намаляване на бюджетния дефицит до под 3% от брутния вътрешен продукт до 2028 година. „С предприетите мерки целим да намалим дефицита от сегашните 7,4 процента до 5,7 още през 2026 година“, заяви той.
„Народното събрание прие определяне на лимит на дълга то 3,8 милиарда евро. Тези пари всъщност представляват до 3% от БВП. За да покрием дефицита от 5,7% от БВП обаче, трябва да бъде изтеглен дълг от 2 милиарда и 200 евро”, посочи вицепремиерът. Така общо държавата ще може да изтегли до 10.1 млрд. евро.
В документа, публикуван на сайта на МФ, обаче пише, че максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, по реда на Закона за държавния дълг, е 10,1 млрд. евро. В това число влиза заем в размер до 3 261,7 млн. евро за получаване на финансова подкрепа по линия на инструмента „Мерки за сигурността на Европа
(SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“.
Очаква се икономически растеж от 2.9%,а инфлацията в края на годината да е под 4 на сто.
Работодателите обаче изразиха притесненията си, че ще е необходимо да се тегли още дълг. „Още по-притеснително е нарастването на дълга в следващите 3 години, както се предвижда. Не само като нов дълг, който да се изтегли в абсолютна стойност, но и като проценти спрямо брутния вътрешен продукт”, каза Станислав Попдончев - зам.-председател и главен финансов директор на Българската стопанска камара.
Синдикатите най-вече чакат да чуят как ще се определя МРЗ оттук нататък. „Припомням, според сегашната формула, догодина минималната заплата трябва да бъде 700 евро. Дебатът за следващата минимална заплата най-вероятно ще трябва да започне някъде от такива суми”, смята главният икономист на КНСБ Любослав Костов.
Министър-председателят беше категоричен, че правителството не предвижда намаляване на доходите на работещите. Той също така отхвърли и призивите за масови съкращения в държавната администрация.
С промените в Бюджет 2026 правителството цели да запълни поне част от дупката в хазната.
