ОБРЪЩА ЛИ СЕ ПОСОКАТА НА ИЗНОСА НА МОЗЪЦИ И НА МИГРАЦИЯТА МЕЖДУ ОТДЕЛНИТЕ СТРАНИ В ЕВРОПА?

Хората, които напускат родината си, не бягат от нея (поне когато говорим за Европа) - те обикновено бягат от бедността, от застоя или от липсата на перспектива. До този извод стига читателят на новото изследване на германската аналитична компания DataPulse*.

Ако вземем за пример самата Германия, новите данни на Федералната статистическа служба Destatis за 2025 г. показват рязък спад на нетната имиграция, съчетан с рекордна емиграция на германски граждани. Държавата, която десетилетия наред беше най-мощният магнит за европейска работна сила, явно се намира в застой - и магнитът отслабва. В същото време България се оказа на другия полюс: за първи път от много години през 2024 г страната ни обърна тренда и отчете малък положителен баланс, като повече хора са се върнали, отколкото са напуснали.

Именно в този контраст между България и Германия се крие една от най-интересните европейски истории на нашето време.

В едно интервю за Die Welt, цитирано от Deutsche Welle, академичният директор на престижния институт "Форум Лудвиг Ерхард" в Берлин Стефан Колев прави любопитен паралел между днешна Германия и България след 1989 г. Тогава милиони българи виждаха бъдещето си другаде. За много семейства Западът се превърна в синоним на нормалност, предвидимост и професионална реализация. Лекари заминаваха за Германия, Австрия и Великобритания. Инженери се насочваха към германската индустрия. Компютърни специалисти към САЩ, Великобритания, Ирландия и по-късно към Нидерландия. Хиляди учени и преподаватели изградиха академични кариери в чужбина. Не случайно мнозина в България с огорчение констатираха, че "мозъците", обучени от български университети, прилагат наученото в други страни. Това беше може би най-скъпият български износ.

Но след десетилетията, през които България се водеше като един от най-тежките примери за демографски срив и изтичане на мозъци (brain drain) в Европа, през 2024 и 2025 г. се случи нещо необичайно. За първи път от много години повече българи са се върнали в родината си, отколкото са я напуснали. Според DataPulse, през 2024 г. в България са се завърнали 14 407 родени в страната българи, докато 8760 са я напуснали. Резултатът е нетен приток от 5647 души, или плюс 0.88 на хиляда жители. (През 2025 г. българите, установили се в Германия, са с 3000 по-малко спрямо предишната година, като под черта напусналите Германия са с цели 14 хил. повече от новопристигналите.)

На пръв поглед числата не изглеждат сензационно, но ако вземем за мащаб целия период след 1989 г., този обрат е многозначителен. От общо 19 европейски държави, анализирани от DataPulse, само две са успели да обърнат посоката на дългогодишното изтичане на квалифицирани и по-малко квалифицирани свои граждани - България и Литва. Останалите 17 държави продължават да губят повече хора, родени на тяхна територия, отколкото успяват да привлекат обратно.

Тук трябва да уточним, че не всяка миграция е изтичане на мозъци. Хората винаги са се местили: заради работа, любов, войни или приключения. Изтичането на мозъци започва тогава, когато една държава системно губи именно най-образованите, най-предприемчивите и най-амбициозните си граждани. "Една страна не губи само глави, а и бъдеще, когато талантите ѝ емигрират", гласи популярната сентенция по темата.

В отговор на въпросите на "Капитал" от DataPulse тълкуват новата българска тенденция така: "Общото при подобни обрати е десетилетие на устойчив икономически растеж и подобряващи се условия у дома, достатъчни, за да наклонят везните от заминаване към завръщане." И още: "Хората, които се връщат, рядко идват с празни ръце. Те носят спестявания, професионални мрежи и умения, придобити в чужбина."

Това е съществената разлика между демографската статистика и икономическата реалност. Един завърнал се лекар, инженер или предприемач често генерира икономически ефект, многократно надхвърлящ анонимното му присъствие в статистиката.

В продължение на десетилетия Германия беше безспорният победител в европейската конкуренция за таланти. Но според анализи, публикувани в германските медии, нейната привлекателност постепенно отслабва. Причините са добре известни: скъпи жилища, огромна бюрокрация, недостиг на места в детските градини, високи данъци, бавна дигитализация и усещане за обществена умора. Това не означава, че Германия престава да привлича хора, но показва, че страната вече няма онези аванси отпреди две десетилетия.

В известен смисъл цяла Европа сякаш навлиза в нова фаза на миграция, в която не само богатите държави печелят.

Изследването на DataPulse показва ясни географски модели. Най-тежки загуби на собствено население регистрират държавите от Източна и Югоизточна Европа, където десетилетия наред млади и квалифицирани хора се насочват към по-развитите икономики на Западна Европа. Особено тежък и до днес е дисбалансът в балтийските държави, Румъния, Хърватия и някои страни от Централна Европа, където броят на напускащите продължава значително да превишава броя на завръщащите се.

Висококвалифицираните кадри все така неизменно се концентрират около големите икономически центрове: Германия, Нидерландия, Швейцария, Дания, Швеция, Австрия, дори Ирландия. Във високия сегмент на трудовия пазар се търсят най-вече IT специалисти, инженери, лекари и учени. Впрочем за лекарите Германия и до днес остава една от най-желаните дестинации - германската здравна система от години разчита на кадри от Източна Европа. Инженерите традиционно се насочват към германската и скандинавската индустрия. IT специалистите са по-мобилни. При тях все по-често се наблюдава обратен процес: работа за чуждестранни компании, например от България. Именно дистанционният труд променя класическата логика на brain drain.

Изследването онагледява и друга многозначителна тенденция: дори някои икономически силни държави вече не съумяват изцяло успешно да задържат собствените си граждани. В Германия например се наблюдава засилена емиграция на високообразовани специалисти към Швейцария, САЩ, Канада и други държави с по-високи доходи и по-благоприятни условия за бизнес и професионално развитие. Това показва, че изтичането на мозъци не е проблем само на по-бедните страни.

Във високия сегмент на трудовия пазар нещата са ясни. Но можем ли да смятаме добрия електротехник, заварчик, дърводелец, плочкаджия или строителен техник за участник в изтичането на мозъци? Икономиката все по-често отговаря с "да". Защото съвременната индустрия се нуждае не само от академични дипломи, но и от висококвалифицирани практически умения, от сръчни ръце.

Страни като Германия, Австрия и Швейцария продължават активно да привличат именно "майсторите". Така изтичането на мозъци постепенно разширява не само географията, но и площта си. Днес brain drain означава не просто изтичане на дипломи, а изтичане на компетентности.

DataPulse отбелязва и появата на нов феномен - циркулация на мозъци (brain circulation). Човек учи в една държава, работи в друга, създава контакти в трета и след това се връща у дома. Все повече европейци натрупват образование, опит и контакти в чужбина, без непременно да прекъсват връзката със страната си. Въпреки това за повечето от изследваните държави нетният резултат остава отрицателен: те продължават да губят повече родени в тях хора, отколкото успяват да привлекат обратно.

Според анализа на DataPulse основните причини за миграцията на квалифицирани кадри са по-високите доходи, по-добрите възможности за професионално развитие, по-ефективните институции, по-високото качество на публичните услуги и по-добрият баланс между работа и личен живот. В много случаи хората не напускат единствено заради заплатата, а заради по-добрите перспективи и предвидимостта на средата.

Общата картина ни показва една Европа, в която талантът и квалификацията се концентрират в няколко икономически центъра, докато голяма част от периферните държави продължават да плащат цената на дългогодишното изтичане на човешки капитал.

Макар и все още в ограничени мащаби, България започва да привлича хора от други европейски страни. Сред тях има както дигитални номади, дистанционно работещи специалисти и дори предприемачи, така и пенсионери от Германия, Великобритания и Нидерландия или млади семейства, търсещи по-ниски разходи за живот.

Разбира се, това все още не е масов процес. Но той показва нещо важно: България вече не е само страна на заминаващи. Тя постепенно се превръща и в страна на завръщащи се и пристигащи.

Ако България успее да се пребори с корупцията, ако продължи да повишава доходите, да подобрява институциите и качеството на живот, завръщането на талантите може да се превърне от изключение в тенденция. И тогава ще се окаже, че след десетилетия на изтичане на мозъци страната най-сетне е започнала да печели обратно най-ценния си ресурс - хората.

Защото най-голямата трагедия на една държава наистина не е липсата на суровини. Най-голямата трагедия е загубата на талантите ѝ.

*DataPulse е германска компания за анализ на данни и обществени тенденции, чиито изследвания редовно се цитират от медии като Handelsblatt, Focus, Euronews, Capital и Deutsche Welle.