Сложни процедури и липса на информация препятстват масовото превръщане на индустриалните отпадъци във вторичен продукт за производство
Текстът е публикуван в бр. 64 на сп. Business Global.
Отхлабването на регулаторния "зелен" натиск под въздействието на глобалните икономически и политически промени е факт. Факт е и че в тези условия кръговата икономика получава естествения си и най-логичен мотив – стремежа на всеки един бизнес да е максимално ефективен, за да е успешен.Енергията - основен мотив за кръгова икономика
Цените на енергията са основен мотив, особено за тежката индустрия, за включване в процеса на кръговата икономика. Владимир Димитров от Център "Чиста енергия" към БСК дава пример с металургията, която до голяма степен се е насочила към работа с рециклируеми материали. Едната причина е липсата на разработка на нови находища на територията на ЕС, но другата е пестенето на енергия, защото при преработката на готов метал се изразходва с 90 – 95% по-малко електричество, отколкото при извличането на метала от рудата. С различни мерки енергийната интензивност на "Стомана Перник" например е намалена драстично в последните години. Преработвателните предприятия правят инвестиции и във ВЕИ. От "Аурубис България" например имат няколко фотоволтаични парка. В циментовата индустрия, която също е доста енергоемка, енергийното оползотворяване е чрез изгаряне на битови отпадъци.А какво по-ефективно от това да намалиш до минимум отпадъците от своя производствен процес, или да ги превърнеш във вторичен ресурс за своето собствено или за нечие друго производство и така да станат източник на приход, вместо на разход за депониране или друго "обслужване". Металургични шлаки, пепели, пластмаси, строителни отпадъци и други остатъчни материали все по-често намират приложение като алтернативни ресурси, което създава икономически ползи и намалява екологичния отпечатък на индустрията.
Примери има и в България (виж стр. 68), но далеч не може да се говори за масов процес. България все още изостава значително по отношение на използването на вторичните суровини и внедряването на принципите на кръговата икономика. Доказателство за това е мястото ни в европейската класация по коефициент на кръгово използване на материалите, без значение дали става дума за домакинствата, или за индустрията. При 12,2% средно за Европейския съюз за 2024 г. (по последни налични данни), този показател за България е 5%. А фактът, че за Румъния същият коефициент е само 1,5%, може и да е извор на балканска гордост, но не и стимул за развитие.
Само че, ако превръщането на линейния модел "вземи-направи-изхвърли" в кръговия "намали-използвай повторно-рециклирай" изглежда и е рационален бизнес мотив, какво спира компаниите да го прилагат масово?
Две спирачки
Два основни проблема очертават експертите от Център "Чиста индустрия" към Българската стопанска камара.
За да се отпуши процесът на рециклиране, трябва да се облекчи процедурата по даването на един отпадъчен материал на статут като съпътстващ, вторичен продукт, така че той да може да бъде използван отново или продаван като стока, а не да се третира като отпадък. А това е най-важният фактор за развитието на кръговата икономика.
Според българското законодателство процесът по превръщането на един материал в отпадък е лесен, но обратният – доказването, че един отпадък от производствената дейност може да се използва като вторичен материал, е много труден, казва Илияна Павлова, директор на Център "Чиста индустрия" към БСК. Изискват се доказателства, че в отпадъка има стойност, че е образуван в процеса на производство, че е с контролиран състав и т.н. – доста сериозен процес, особено за малките производства.
За големите също не е лесно – при тях например се изисква промяна на комплексното им разрешително за самата дейност, защото в него са описани какви отпадъци от производствената си дейност ще образуват.
И ако намерят приложение за някой от тези отпадъци в дейността си, трябва да изминат цялата процедура за промяна на комплексното разрешително – тежък процес, който трае минимум година-две. А още по-сложно и времеемко е, ако съответният отпадък може да се използва от друго предприятие.
Учебникарски пример са усилията на една от най-големите компании в страната, "Аурубис България", да узакони фаялита – вторичен продукт, образуван в процеса на пирометалургичното производство на анодна мед, в годен материал за производството на цимент, бетон и др., свързани със строителството. Усилия, продължили с години. Колко средни и по-малки компании могат да си позволят подобно нещо, е риторичният въпрос на Павлова.Зелени обществени поръчки
Освен да облекчи административно превръщането на отпадъците във вторични суровини и да създаде достъпна и пълна информационна база данни за отпадъците и техните производители, държавата може да стимулира кръговата икономика и чрез обществените поръчки, които самата тя възлага. Като пример директорът на Център "Чиста индустрия" към БСК Илияна Павлова посочва зелените обществени поръчки, които държавата може да използва в инфраструктурата, която е нейна основна отговорност. Да изисква от компаниите, на които възлага поръчките, да използват такива технологии, суровини и организация на дейност, така че в максимално ниска степен да се образуват отпадъци от дейността им. Както и да изисква максимално възможна степен на влагане на вторични суровини в тяхната дейност, напр. шлаки при строителството на пътища.При всички случаи могат да се намерят възможности за дейности, които да поемат 13-те млн. т годишно индустриални неопасни отпадъци, или поне по-голямата част от тях, смята Павлова.Според нея проблемът е не толкова в изискванията на хартия, колкото в администрирането на този процес – в сроковете, в отношението на администрацията, в липсата на подкрепа като експертиза и разбиране. Заради силно бюрократизираните процедури за съпътстващ продукт има едва 10 – 15 случая, в които предприятие в България е успяло да защити отпадък като страничен продукт и е получило право да използва този материал отново, или да го продава за използване в друг сектор.
Тази липса на разбиране "от горе" е в основата и на второто препятствие пред масовизацията на кръговия модел, което посочва Илияна Павлова – липсата на единна, пълна и достъпна информационна система за това какви видове отпадъци генерират предприятията на територията на България, какви са техните характеристики, за да могат самите индустрии да имат информация една за друга. Защото, ако липсва информация, няма как да се провокира и търсене от страна на бизнеса на аналози на използваните суровини и така индустриалните отпадъци да намерят адекватно приложение.
А в държавата такава информация съществува най-малкото като отправна точка – има национална информационна система за отпадъци, в която всеки генератор на отпадъци е длъжен да ги декларира. Тя е основа за създаване на пълна база данни, до която компаниите да имат достъп. Дали ще купуват информацията, или по друг начин, но при поискване да могат да получават детайли за характеристиките на отпадъка, който ги интересува, както и контактна информация за производителя, обяснява Павлова. А веднъж създадени, подобни бизнес отношения, при които печелят и двете страни – едната продава отпадъка си, а другата купува по-евтина суровина, – много трудно биха се развалили във времето.
Отслабва ли регулаторният натиск?
Всъщност, говорейки за отхлабването на регулаторния натиск на ЕС, точно по отношение на рециклирането той не намалява и ще продължи да бъде стимул за интереса на бизнеса към вторичните суровини, казва експертът Владимир Димитров, колега на Илияна Павлова в Център "Чиста индустрия" на БСК.
Той прогнозира, че търсенето на вторични суровини ще се засилва още повече в металургията, химическата промишленост, производството на стъкло и цимент, в преработващата промишленост – все индустрии, които са и генератори на рециклируеми отпадъци.
Димитров дава пример с влагането на рециклиран материал в новите опаковки на напитките и изискванията до края на това десетилетие 30% от бутилката да е от такъв материал. Това ще навлезе и в другите сектори, като производството на стъкло.
Говорейки за рециклиране, изискванията, които се разработват на ниво Европейски съюз, са главно за битовите отпадъци. За България това означава, че се борим за 3 млн. т отпадъци годишно, а сме забравили за 17-те млн. т неопасни индустриални отпадъци (без добивната индустрия, по данни за 2023 г.), казва Илияна Павлова. Тези 17 млн. т са оставени на инициативата на бизнеса, без да се облекчават условията за тях.
Но и при 3-те милиона тона годишно, които са на радара, ситуацията не е розова. При 48% ниво на рециклиране на битовите отпадъци в ЕС, в България то е 16,7%. Данните са от 2023 г. и според тях Румъния е след нас, с 12,4%. Само че при тях депозитната система вече действа и към момента може и да са ни изпреварили, смята Павлова.
А за нивото на рециклиране на всички отпадъци, без минералните, България не подава данни в Евростат, нито обявява на национално ниво (липсват в официалните източници).
Защо продуктовата такса е проблем, а не решение?
Достъпът до критични суровини също е сериозен мотив за кръговата икономика, доколкото отпадъците са сериозен източник на такива суровини, особено тези от електронното и електрическо оборудване. Точно при тях в България има проблем със системата за оползотворяване, която стимулира събирането на пари, а не реалното третиране и оползотворяване на отпадъците.
Как държавата да стимулира кръговата икономика?
- Да опрости процедурата по превръщането на един отпадък във вторичен материал
- Да опрости процедурата по превръщането на един отпадък във вторичен материал
- Да възлага зелени обществени поръчки.
Причината е в липсата на контрол и сбъркания модел на създаване на организациите по оползотворяване на този вид отпадъци, обясняват Илияна Павлова и Владимир Димитров.В Австрия например, където системата за електрическо и електронно оборудване работи много добре, тя е в ръцете на заинтересованата индустрия, на производителите и вносителите, които пускат тези продукти на пазара. Те сключват договори с фирмите, които събират и рециклират отпадъците, те договарят таксите. И са най-заинтересовани както да изпилят таксите, така че да се отразят минимално в цената за крайния потребител, така и да се използват максимално възможностите за рециклиране, което ще намали разхода им за депониране.
В България тези организации се създават от лицата, които извършват дейностите по рециклиране. Производителите и вносителите участват в тях, но нямат достъп до сметките, грубо казано. И в момента ситуацията на пазара е следната – таксата, която плащат компаниите, независимо в коя организация за рециклиране участват, е средно 50% от таксата, която се плаща на държавното ПУДООС (Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда) от фирмите, които не са включени в нито една организация. Нормативно тази такса трябва да се определя на разходоориентиран принцип, но на практика няма връзка между цената, която плащат предприятията в тези организации, и стойността на дейностите, които извършват самите организации.
В същото време контролът за дейността на рециклаторите от страна на държавата е формален – проверка на финансови отчети и дотам.
Получава се така, че българските компании, които плащат в пъти по-висока такса от австрийските си колеги, нямат представа дали срещу парите им техните отпадъци действително се рециклират, след като се съберат. Таксите в ПУДООС също не са обвързани с дейности по реално рециклиране на отпадъците, напротив – събраните във фонда средства се използват за зелени социални инициативи. В което няма нищо лошо, но и няма нищо общо с механизмите на кръговата икономика.
Казано накратко – системата с продуктовата такса е изградена така, че да се събират пари, а не да се стимулира оползотворяването на отпадъците. А не е много трудно да се поправи – изисква се малка нормативна промяна и много повече действителен контрол на изпълнението.
