ПАЗАРЪТ НА ТРУДА: ТИХОТО ОХЛАЖДАНЕ

Само допреди 2-3 години работодателите в почти всички сектори на икономиката бяха в бясна надпревара да привличат и задържат служители - чрез по-високо заплащане, бонуси, придобивки, по-приятна работна среда и какво ли не. Намирането на работа не беше трудно на фона на острия недостиг на кадри, а често предложенията сами преследваха кандидатите. За много бизнеси се превърна в предизвикателство даже да върнат служителите в офиса след ковид - дистанционният или хибридният режим се превърнаха в норма, дори и където не са толкова ефективни.

Постепенно обаче през последната година нещата се променят: обявите за работа плавно, но сигурно намаляват, фирмите стават по-предпазливи в наемането, а изискванията към кандидатите - все по-високи. Засега тенденцията е в много ранен етап и вероятно остава незабелязана за хората, които не са се сблъсквали с реалността на търсенето на работа. Ако гледаме само основните макроикономически показатели, пазарът на труда изглежда по-активен от всякога - с рекордно ниска безработица и исторически върхове при заетостта, данните сочат по-скоро, че той прегрява. Под повърхността обаче търсенето на работна сила губи доскорошната си инерция и показва първи признаци на охлаждане. Донякъде парадоксално недостигът на кадри остава сериозен проблем за немалка част от бизнеса - гладът обаче е за хора с точните умения, а спешността да се запълнят позициите, изглежда, намалява.

Най-изострена динамиката се наблюдава в IT и аутсорсинг секторите, които освен на бизнес циклите са особено изложени и към автоматизация - изкуственият интелект реално замества много човекочасове труд. Това се отчита и от Българска асоциация на екзекютив сърч агенциите (БЕСА). "Преструктурирането е много сериозно и изглежда, че ще продължи", коментира за "Капитал" Силвия Умникова, управляващ партньор в "Алекзандър Хюз" и член на БЕСА. Георги Иванов, основател и изпълнителен директор на Noble Hire, е съгласен, че промяната е мащабна. "Пазарът вече не се диктува от кандидатите - за всички позиции в IT сектора има по няколко пъти повече кандидати в сравнение с преди година и половина - две години", обобщава той.

"Пазарът вече не се диктува от кандидатите - за всички позиции в IT сектора има по няколко пъти повече кандидати в сравнение с преди година и половина - две години." Георги Иванов, основател и изпълнителен директор на Noble Hire

Охлаждането обаче далеч не е само там и обхваща повечето сектори на икономиката, макар и по различен начин, а причините са комплексни и в различно съотношение - от AI, през нарастващата цена на труда, включително постоянното вдигане на осигурителната тежест, до забавянето на големите европейски икономики и масовите съкращения в германската индустрия, с която сме силно свързани. Макар и косвено геополитическите трусове и покачващата се инфлация, а оттам и лихви също влияят - в несигурна среда инвеститорите са по предпазливи, много проекти, съответно и работни места, остават на трупчета.

Посоката на всички тези явления е една, но ефектите трудно могат да се остойностят. Но има и такива, които действат в обратна посока като демографията - заради застаряването на населението работната сила в България неумолимо намалява. В световен план деглобализацията и възходът на национализма и протекционизма също връщат бариерите пред трудовата миграция, което изостря недостига на работници и вдига цената на труда. В момента обаче като че ли това не е достатъчно да спре вълната и конкуренцията за всяка свободна позиция ще се изостря.

По-малко обяви, повече кандидати

Тенденцията в България личи най-вече през кариерните сайтове. В най-големия от тях - jobs.bg, броят на обявите тази година е намалял с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., като свиването се ускорява през последната година, посочва в свой анализ икономистът Адриан Николов от ИПИ. Вече можем да говорим за охлаждане, защото спадът не е концентриран само в изолирани сектори като IT или аутсорсинга - виждаме го в търговията, преработващата промишленост и дори в строителството, коментира Николов пред "Капитал".

Според публичните данни, които jobs.bg оповестява на сайта си, активните обяви в седемте най-големи града са средно около 22.8 хил. от началото на годината до август. Спрямо същия период на миналата година те намаляват с около 8%, а спрямо пиковата 2022 г. - с 20%. Разбивката по сектори показва, че голяма част от спада идва от IT сектора - спрямо 2022 г. обявите сега са с над 63% по-малко. При ресторанти, хотели и туризъм спадът е около 25%, в производствата - около 11-13%, а в търговията - 11%. Търсенето е нараснало само за шофьори и куриери - с 13.5% спрямо първите осем месеца на 2022 г.

"Вече можем да говорим за охлаждане, защото спадът не е концентриран само в отделни сектори като IT или аутсорсинга - виждаме го в търговията, преработващата промишленост и дори в строителството." Адриан Николов, икономист, ИПИ

Не всички обаче са съгласни за мащаба на явлението. "Дори и повече хора да кандидатстват за една обява - повишението към момента е несъществено. По принцип секторите с най-много обяви са търговия, производство и сезонно - ресторантьорство и хотелиерство. Наблюдаваме увеличение на броя на обявите в целия стопански сектор с началото на сезона, а после спад и така е винаги", коментира Светлозар Петров, управител на "Джобтайгър". Според него е рано за категорични прогнози и едва в средата на есента се очертават съществените промени.

"Дори и повече хора да кандидатстват за една обява - повишението към момента е несъществено." Светлозар Петров, управител на "Джобтайгър"

Когато данните се разминават с усещанията

Намаляващата нужда от кадри може и да е видима през онлайн платформите, но данните на Агенцията по заетостта продължават да сочат обратното. През юли 2026 г. работодателите са заявили 8448 свободни работни места на първичния пазар на труда при 7856 през предходния месец и 8087 през юли 2025 г., т.е. налице е увеличение както на месечна, така и на годишна база, става ясно от данни, предоставени от Министерството на труда и социалната политика за "Капитал".

Успоредно с това през юли 2026 г. 9517 безработни лица са започнали работа, като 8925 от тях са намерили реализация на първичния пазар на труда. Регистрираните в Агенцията по заетостта безработни лица се увеличават леко до 154 051 при 150 060 година по-рано, а равнището на регистрираната безработица се увеличава минимално - от 5.3% на 5.4%.

"Тези промени са относително ограничени и не променят общата картина на запазено високо търсене на работна сила, за което свидетелства и нарастването на заявените свободни работни места. Данните сочат известно забавяне на заетостта спрямо миналата година, но търсенето на работна сила остава стабилно", посочват от МТСП.

Според данните на АЗ най-много работници се търсят в секторите образование, преработваща промишленост, държавно управление, търговия и ремонт на автомобили, хотелиерство и ресторантьорство, административни и спомагателни дейности, здравеопазване и социална работа.

Разминаването между данните на АЗ и сайтовете за обяви може да се обясни с това, че те отразяват различни сегменти от пазара. Позициите, които се обявяват в бюрата по труда, са най-вече от ниския сегмент на преработващата промишленост, земеделието, хотелите и ресторантите. Докато по-високите позиции в промишлеността, високотехнологичния сектор и като цяло позициите с по-високи квалификации и заплащане по-често се намират през онлайн платформи. Дори да се гледат и двата източника на данни, е трудно да бъдат обхванати всички канали, през които се случва търсенето на работа, посочват експертите.

С нюанси по браншове

В промишлеността причините за охлаждане до голяма степен са очевидни, но не бива всички подсектори да се слагат под общ знаменател. Производителите на междинни стоки например страдат много ясно заради забавянето на големите европейски икономики. "Когато произвеждаш нещо за голям германски концерн или френски, или италиански, това означава, че когато там има икономическо забавяне и сериозни проблеми, то ти няма как да си много добре", обяснява Николов.

При производителите на крайни стоки обаче, особено тези, които произвеждат за местния пазар, тенденцията е обратна - те се представят доста добре на фона на бързо нарастващите потребителски разходи в страната.

Строителството пък следва свой собствен цикъл, който, изглежда, започва да се успокоява - намаляват издадените нови разрешителни и започнатите сгради. "Ще е интересно да видим какво се е случило и с наемането в туризма това лято, защото виждаме вече с първите данни, че се изпълняват очакванията на хотелиерите за по-слаб сезон", казва Адриан Николов.

"Факт е, че има лек спад в търсенето, но той може да се отчита и като сезонно явление", смята Жасмина Саръиванова, директор "Индустриални отношения" в Българската стопанска камара (БСК). "Вече заетите в хотелиерство и ресторантьорство са факт от по-ранни месеци на годината и е логично в активния сезон - през летните месеци, да се търсят по-малко хора в тези браншове", обяснява тя. От друга страна, се наблюдава и промяна в нагласата на работодателите относно търсенето на работна сила.

"Изискванията започват да се променят - все повече има необходимост от набавяне на кадри с дигитални умения, които използват професионално изкуствения интелект", допълва Саръиванова. Това, че работодателите търсят една по-различна категория работещи, също има отражение до известна степен, смята тя. Има и международните фактори. Работодателите започват да стават по-внимателни за своето бъдеще и за това дали ще могат да се развиват в посока разширяване на своите бизнеси, добавя тя.

"Изискванията започват да се променят - все повече има необходимост от кадри с дигитални умения, които използват AI професионално." Жасмина Саръиванова, директор "Индустриални отношения", БСК

Когато уменията са дефицитни, старите правила са в сила

За някои дефицитни профили кандидатите все още са в силна позиция при договарянето на условията. Това се вижда особено ясно при специалистите, които предпочитат да работят дистанционно - основно в IT сектора. Например при SAP консултантите, разказва Силвия Умникова, дистанционната работа вече е практически даденост - когато компания поиска присъствие в офиса, те често отказват. Причината е, че търсенето на SAP специалисти остава високо и те нямат особен стимул да сменят работодателя си, ако не получат желаните условия.

"За някои дефицитни профили кандидатите все още са в силна позиция при договарянето. Това e особено ясно при специалистите, които предпочитат да работят дистанционно. Например при SAP консултантите дистанционната работа вече е даденост и ако поискат присъствието им в офиса, те често отказват. Причината е, че търсенето на SAP специалисти остава високо." Силвия Умникова, управляващ партньор в "Алекзандър Хюз"

В същото време предлагането на дистанционната работа като цяло не се увеличава съществено. По данни на JobTiger делът на обявите за дистанционни позиции се движи в диапазона 6-9% през последната година, след като в периода след пандемията е достигал по-високи нива.

При заплащането очакванията също се променят. Според Светлозар Петров през следващата година ръстът на заплатите вероятно ще бъде до около 6%, тъй като компаниите вече са по-предпазливи и работят при по-ниски маржове. Това означава, че работодателите все по-трудно могат да компенсират липсата на подходящи кадри само с по-високо възнаграждение. За дефицитните специалисти обаче балансът остава различен - там гъвкавостта, дистанционната работа и интересът към самата работа могат да бъдат част от пакета, с който компанията трябва да спечели кандидата.

Какво показва статистиката

Ако гледаме голямата картина, икономическият растеж започва постепенно да минава на по-ниски обороти - до 2.9% през първото тримесечие и 2.7% през второто след ръстове над 3% през 2025 г. Тези числа все още звучат здравословно, но по-притеснителното е, че са движени най-вече от потребление. Все пак обаче и чуждестранните инвестиции засега растат с изненадващо високи темпове - за първите пет месеца те са 1.7 млрд. евро, или с над 300% повече спрямо година по-рано, според предварителните данни на БНБ, които впоследствие често търпят ревизии.

България остава сред страните с най-ниска безработица в ЕС, като към юли тя е 3.6% при 6.1% общо за съюза, показват данни на Евростат. По-ниска е само в четири други страни.

Но през последните месеци нивото на безработицата в България постепенно се покачва от около 3% в началото на годината. Въпреки това някои експерти посочват като фактор сезонността - по същото време на миналата година например тя е била дори малко по-висока. Броят на безработните нараства от около 90 хил. души в началото на годината до 107 хил. през юли, показват още данните на Евростат.

В същото време заетостта достига исторически рекордно ниво за страната към второто тримесечие на 2026 г. - 77% от хората във възрастовата група 20 - 64 години работят. Делът е приблизително колкото общия за ЕС.

Цялостната картина на пазара на труда се влияе от дългосрочни фактори като демографията, която е силно неблагоприятна - застаряващо и свиващо се и население в трудоспособна възраст. Броят на икономически активните лица в България - тези, които са заети или търсят работа, постепенно намалява - от близо 3.4 млн. души през предпандемичната 2019 г. до малко над 3 млн. към 2025 г.

Според анкетите на НСИ сред предприятията недостигът на кадри остава една от основните пречки пред бизнеса. Най-голям дял посочват това като проблем в строителния сектор - около 43% средно за месеците януари - август тази година, макар делът да пада спрямо 2024 г. Близо една трета от фирмите в промишлеността и в търговията също страдат от дефицит на служители. Най-малък е делът в сектор услуги - 23% през тази година, като за две години пада осезаемо от 30%, което загатва за известно охлаждане на търсенето на служители именно при услугите.

Според последните налични данни на НСИ през първото тримесечие в българската икономика има около 20.9 хил. свободни работни места. Междувременно заетите работни места са 2.3 млн. - приблизително на същото ниво като година по-рано.

Като абсолютен брой най-много свободни работни места според статистиката има в хотелиерството и ресторантьорството, здравеопазването, както и в търговията, показва разбивката по сектори. Съотношението свободни спрямо заети работни места, което НСИ измерва, е ориентир за недостига на кадри. То е най-високо отново в хотелиерство и ресторантьорство, следват държавно управление, транспорт и логистика, както и здравеопазване.

Накратко засега данните продължават да рисуват благоприятна картина за работещите, но по-слабото търсене може да е предвестник на влошаване. Дали то ще се материализира зависи от множество фактори.

Според Жасмина Саръиванова охлаждането на пазара на труда към момента не е повод за притеснение и не означава, че ще се стигне до по-висока безработица или други негативни явления.

Съществен фактор за пазара на труда обаче е външната среда. Една по-сериозна икономическа криза след година-две, каквато би могла да дойде покрай AI балона например, има потенциал да донесе рязко влошаване, включително спад на заетостта и по-висока безработица, прогнозира Адриан Николов. "Разбира се, това е много черен сценарий. Кризите са много трудни за предсказване исторически. Но е сценарий, който изглежда все по-вероятен в някакво относително краткосрочно бъдеще", предупреждава той.

Затова и държавата трябва да е подготвена за подобно развитие. Според Николов трябва да има по-силен фокус върху създаването на реално търсени умения у безработните, а не толкова върху субсидираната заетост. Това включва базови умения като грамотност и работа в екип до практически квалификации, например за нуждите на преработващата промишленост.

Важно е и активирането на неактивните хора и улесняването на пътя им от придобиване на подходящи умения и заетост. Добра идея би било и да се стимулират работодателите да инвестират повече в обучения, включително чрез данъчни облекчения. Подобряването на професионалното образование и обучение трябва да бъде дългосрочна цел, но промени в активните политики на пазара на труда могат да дадат резултат в рамките на няколко тримесечия, стига да има политическа воля за това, казва Николов.

IT секторът: Вече не всеки програмист е скъпоценен

Най-отчетлив изглежда спадът на търсенето на кадри в IT сектора, който преминава и през най-големи трансформации. След годините на бурен ръст, когато компаниите се състезаваха за почти всеки програмист, през 2026 г. броят на обявите в DEV.BG е с около 20-30% по-нисък спрямо предходната година - от около 2100 - 2200 месечно до 1700 - 1800, а през лятото и около 1500.

Това обаче не означава срив на сектора. По-скоро работодателите стават по-селективни, търсят се хора с опит, с широки и комплексни познания, както и с разбиране на цялостния бизнес. Тенденцията е най-видима при junior позициите. Компаниите все по-често търсят хора, които могат бързо да започнат да допринасят, вместо да инвестират дълго време в обучението им. В същото време остават дефицитни специалисти с конкретни умения в области като инфраструктура, DevOps, киберсигурност, data и AI.

Освен очевидния фактор - AI, според Адриан Николов секторът излиза от периода на еуфорията през 2021-2022 г., предизвикан от пандемията, когато имаше свръхтърсене на дигитални услуги и се въвеждаха всякакви нови технологии. При аутсорсинга роля има преместването на този тип бизнеси към Югоизточна Азия заради нарастващата цена на труда у нас, казва Адриан Николов. Подобна е и оценката на Жасмина Саръиванова от БСК - "след бума в IT сектора е нормално да има някакво свиване", казва тя. Според нея обаче все още не може да се говори за изземване на функциите на хората от AI, макар че се отива в такава посока.

Промяната се вижда и в заплащането. Въпреки по-малкото позиции средната нетна заплата в сектора достига около 3392 евро през 2026 г., с ръст 61% спрямо 2021 г. Това показва, че освен че търсенето на IT кадри се свива, все по-ясно се очертава разделението между кадрите със и без опит, както и между тези с конкретни по-търсени умения. Така IT секторът се превръща в най-ясния пример за по-широката промяна на пазара на труда - по-малко търсене на хора "по принцип", но продължаващ недостиг на хора с конкретни умения.

Вносът на работници: Все още капка в морето

Напоследък България внася все повече работници от трети страни, за да се справи с недостига на кадри, и тази година тенденцията се засилва. Според данни на МТСП през 2025 г. издадените разрешения и регистрации на чужди работници са 49 179. Тази година рекордът вероятно ще бъде подобрен, тъй като само до края на август броят вече достига 41 309. По-голямата част от тях - 25 157 (61%), са становища и разрешения, които касаят следните случаи:

• работа на командировани работници и служители и членовете на техните семейства
• за извършване на свободна практика
• при издаване на Единно разрешение за пребиваване и работа
• синя карта на Европейския съюз
• за сезонен работник от 90 дни до 6 месеца или от 90 дни до 9 месеца
• за преместване по вътрешнокорпоративен трансфер.

Останалите 16 152 (39%) са регистрациите, които касаят сезонната заетост до 90 дни, краткосрочната заетост на командированите, също до 90 дни, както и за лица с български произход.

Необходимостта от внос на работници по никакъв начин не е намаляла, казва пред "Капитал" Жасмина Саръиванова от БСК, но темата не бива да се преекспонира. "През последните месеци бяхме свидетели как се говореше много, че едва ли не България е залята от работници от трети държави, но това не е така", обяснява тя. Числата не бива автоматично да се сумират и да се предполага, че всички допуснати до българския пазар на труда остават в него - напротив, повече от половината всъщност са сезонни работници. До внос на работници фирмите обикновено прибягват по необходимост, когато не могат да намерят хора на местния пазар на труда за съответните позиции, тъй като това всъщност носи доста допълнителни разходи.

Чуждите работници са "капка в морето на българския пазар на труда, така че да се говори за изтласкване е несериозно", смята и Адриан Николов. По-скоро обаче е възможно да се говори за ефект върху заплатите, защото чуждите работници традиционно са заети в сегментите с по-ниско заплащане и с по-голям дял сива икономика. Този ефект обаче също не е много силен, коментира Николов.

Набавянето на работна сила от трети страни е само една от стратегиите за справяне с недостига на кадри у нас. "Много по-важно е да подготвим кадрите си тук, в България. А това става както чрез засилване на дуалното обучение, така и чрез въвеждане на специалности в университетите или разширяване на приема в специалности, от които наистина бизнесът има нужда", посочва още Саръиванова.

Капитал