Кристиян Михайлов, съосновател на Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi), "Talk26: Фантастика и реалност"
Навлизането на изкуствения интелект (AI) и роботизацията вече не е абстрактна концепция от бъдещето, а директен отговор на структурни дефицити на пазара на труда. В контекста на глобалните технологични трансформации българските компании не просто следват световните трендове, но и изнасят високотехнологични решения зад граница. Това коментира Кристиян Михайлов, съосновател на Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi), по време на дискусия от мултиплатформения проект на Bloomberg TV Bulgaria "Talk26: Фантастика и реалност", с водещ Денислав Борисов.
Къде роботът замества работника
Трансформацията на работните места чрез роботика се случва таргетирано и с конкретна стопанска цел. По думите на Кристиян Михайлов машините не изтласкват човека от работния процес безконтролно, а поемат специфични операции, за да освободят човешки ресурс за по-комплексни задачи.
"Това, което се случва в момента е, че роботът успешно заменя човек там, където имаме повторяеми дейности, там, където имаме опасни дейности, там, където имаме скучни дейности. Там е и мястото на робота, така че да даде възможностите на човек да използва своето въображение и останалите си умения, за да планира, за да комбинира множество фактори едно производство или една компания да бъде успешна."
Михайлов подчерта, че първостепенната цел при интеграцията на индустриални, колаборативни или мобилни роботи е безопасността — превръщането на един опасен процес в безопасен, както и обезпечаването на дълги производствени серии.
Роботите в България
Автоматизацията е обхванала практически цялата производствена сфера. Най-сериозно навлизане се наблюдава в секторите на автомобилостроенето (аутомотив), електрониката и отбраната. Паралелно с хардуерната роботика, изкуственият интелект навлиза през софтуерни продукти за анализ, прогнозиране и управление на веригите за доставки.
Основаната причина българските компании все по-активно да интегрират такива решения е демографският натиск и промяната в преференциите на работната сила.
"Българските компании се възползват от роботизацията, дигитализацията, автоматизацията заради редица фактори. На първо място това, че намаляват хората, които искат да работят в завода и да правят едно и също нещо 8 часа, 5 дена в седмицата. Аз съм сигурен, че нашите зрители, които ни гледат, не са от хората, които искат да поставят кашони от едно място на друго в рамките на 8 часа дневно."
Годишните анкети на PARAi потвърждават, че именно липсата на кадри е основният двигател за внедряване на автоматизация у нас.
България на глобалната карта
Въпреки че мащабът на българската икономика е по-малък в сравнение с водещи европейски страни като Германия и Франция, страната разполага с конкурентоспособна ниша в системната интеграция.
"Имаме успешни български компании, които внедряват проекти, включително в сферата на автоматизация на металообработването, извън България. Имаме множество системни интегратори, които интегрират сложни проекти както за български компании, така и за чужди компании по целия свят. Включително имаме българска компания, която внедрява роботи и 3D принтери за компании в САЩ."
Грешки, AI и отговорност
С напредъка на технологиите въпросът за сигурността и отговорността при възникване на грешки става все по-остър. Относно критичната инфраструктура и доверяването на AI, Михайлов коментира:
"Бихте ли сложили изкуствен интелект да управлява атомна електроцентрала? Аз не бих... AI прави грешки. И той прави грешки, защото халюцинира."
Според съоснователя на PARAi, решаващият контрол и правната отговорност трябва да останат в ръцете на хората чрез регулаторни рамки, сертификации и политики за поверителност. Позовавайки се на скорошен случай с водеща технологична компания и атакувани AI агенти, той посочва, че пробивите често произтичат не от самите алгоритми, а от пропуски в човешката подготвеност и киберсигурността.
Регулации и промяна в стандарта за безопасност
Роботиката е традиционно регулирана с ISO стандарти за безопасност, но динамиката на пазара изисква преосмисляне на нормативната рамка. Фокусът се измества от самата конструктивна спецификация на робота към неговата конкретна функция.
"В последните две години бе направена промяна да не се гледа на робота като това, че един робот бива колаборативен заради това, че има възможност да работи рамо до рамо с човек, а да се гледа функцията. Примерно, ако този робот държи някакъв остър предмет, защото операцията изисква рязане, това, че роботът е колаборативен, не означава, че неговата функция е колаборативна. Именно тук се смени цялата сертификация и регулация."
Запазени за хората професии
Запитван относно призивите на обществени фигури като Бил Гейтс за правно гарантиране на професии, запазени изключително за хора, Михайлов коментира, че пазарът сам ще реши този проблем.
"Гледам на това като възможността свободният пазар да реши кои ще бъдат професиите, които ще бъдат запазени за хората. За мен тази тема е повече философска... Това, което виждам е, че всъщност ние хората държим контрола от гледна точка на развитието на технологиите и винаги така трябва да остане. И тук идва ролята всъщност на бизнеса да каже кое е полезно и кое не."
Икономическата целесъобразност и цената на технологията (например евентуално поскъпване на големите езикови модели) ще продължат да бъдат естествен коректив на нейната експанзия, добави той.
Колеги-роботи
Перспективата през следващото десетилетие е роботите да навлязат като пряка работна сила там, където възвращаемостта на инвестицията (ROI) го оправдава. Примери за това вече се виждат в автомобилните гиганти в Европа, които интегрират хуманоидни роботи за точно определени физически операции.
В бъдещия бизнес модел машините поемат физическото изпълнение и логистиката, докато стратегическото планиране остава изцяло човешка сфера:
"Ще имаме колеги-роботи там, където е нужно да имаме. Роботът сам по себе си трябва да е икономически изгоден, да създава допълнителна стойност... Българската икономика трябва да отиде в посока, в която създава крайни продукти, които се създават от машини — поне сглобяването да е от машини. Голяма част от автоматизацията се извършва в производствената и логистичната част. А измислянето на продукта, намирането на пазара и прочие операции трябва да се извършват именно от хората."
Вижте целия разговор във видеото ТУК
