ИСС започна обществен дебат за по-ясна и интегрирана система, която да дава не само помощи, а възможности за включване и по-самостоятелен живот
Как да се гарантира, че социалната подкрепа реално достига до хората, които имат нужда от нея и как да се преодолее разпокъсаността между различните механизми и институции? Системата за социална подкрепа трябва да бъде ориентирана към човека, който има нужда от нея, а не човекът да бъде принуден да познава системата – около тези идеи се обединиха участниците в обществената консултация за подобряване на модела на социалната подкрепа. Дискусията беше организирана от Икономическия и социален съвет в изпълнение на възложената му от Министерския съвет и Министерството на труда и социалната политика задача за провеждане на широк обществен дебат.
Целта е да се обсъдят промени, които да направят социалната подкрепа по-достъпна, по-разбираема и по-ефективна. Небходимо е да се премине от модел, който основно предоставя помощи, към модел, който управлява възможности, насърчава по-самостоятелен живот и включване в обществото и е предвидим както за гражданите, така и за администрацията.
В откриването участваха вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев, министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова, председателят на ИСС Зорница Русинова. В дискусията се включиха заместник-председателите от трите групи на Съвета, работодателските и синдикалните организации, организации на хората с увреждания, гражданския сектор и експерти, депутати от 52-ото Народно събрание от Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда и социалната политика, представители на институции и местната власт.
„Днес поставяме началото на един разговор за промяна. Промяна, която на пръв поглед изглежда административна и законотворческа, но всъщност има много по-важно измерение. Това е разговор за подкрепата на държавата за всеки, който има нужда от защита. Когато един човек има нужда от подкрепа, не би трябвало първият му въпрос да бъде кой закон се прилага, коя институция отговаря и какви документи са необходими. Идеята е да променим логиката – не човекът да познава системата, а системата да разпознава човека и неговата потребност“, каза социалният министър Наталия Ефремова.
От система за помощи към система от възможности
„Виждаме, че независимо от това, че ресурсът за социална подкрепа в последните години се увеличава, все още всяко трето дете и 29% от хората в България живеят в риск от бедност. Може би е назрял моментът, не само да се променят определени показатели – размерът на различните помощи, а да се търси нов модел на социална подкрепа. Подобна голяма промяна ще цели не само да се осигури адекватния ресурс, но и той да се насочва там, където има необходимост. А също така и да води до това хората, които ползват тази подкрепа да имат самостоятелен живот, възможности, достъп до услуги, а не да стават все по-зависими. Въпреки промените в Закона за личната помощ и отделения финансов ресурс, в момента близо 80% от хората в нужда нямат достъп до услуги, образование и заетост и какъвто и да е обществен живот. Би трябвало окрупнявавено и кодифицирането на законодателството, което предстои да обсъдим, да подобри правата на хората и адекватността на системата и да осигури по-бърз и по-лесен достъп до социална подкрепа“, каза председателят на ИСС Зорница Русинова.
Тя подчерта и необходимостта евентуалните промени да гарантират вече придобитите права. „Каквито и законодателни промени да се правят, те няма да лишат никого от права“, беше заявено в рамките на консултацията.
Средствата се увеличават, но неудоволетвореността остава
Данните показват значително разрастване на системата за социална подкрепа. През 2020 г. със социални помощи са подпомогнати около 340 хил. лица и семейства, докато през 2025 г. те вече са 427 хиляди. Финансовият ресурс за социални помощи през същия период нараства с 87%.
При хората с увреждания през 2020 г. по Закона за хората с увреждания финансово са подкрепени над 665 хиляди лица, а през 2025 г. броят им достига 733 хиляди лица като финансовото обезпечаване с нараства над 86%.
При личните асистенти ползвателите нарастват от около 26 хиляди души през 2020 г. до 76 хиляди през 2025 г., а финансирането се е увеличило близо 6 пъти.
По Закона за семейни помощи за деца през 2020 г. са обхванати около 688 хиляди деца и семейства, които през 2025 г. са 771 хиляди като средствата за с 30% повече.
Наред с увеличаването на подкрепата обаче остава усещането, че системата не винаги отговаря достатъчно добре на очакванията на хората. Затова въпросът е не само колко ресурс се предоставя, а доколко той е ефективно организиран и достига до тези, за които е предназначен.
Социалната подкрепа е разпределена между множество нормативни актове. Само при социалните помощи и различните видове подкрепа за хора с увреждания, семейства с деца, ветераните от войните и децата с мярка за закрила действат 8 закона и 59 различни вида помощи и мерки. Към тях трябва да се добави и Кодексът за социално осигуряване, в който са регламентирани социални пенсии, добавки и парични помощи без осигурителен принос. Натрупването на нормативни решения през годините затруднява цялостния поглед върху системата. Затова участниците обсъдиха възможността за създаване на Кодекс за социална подкрепа. Кодификацията не трябва да бъде механично събиране на действащи текстове, а възможност различните плащания, социални услуги и други форми на подкрепа да бъдат свързани в цялостна система.
Натрупаната експертиза на ИСС – основа за следващите стъпки
ИСС, който представлява консенсусната позиция на работодатели, синдикати и граждански организации в това число и такива на хора с увреждания и други уязвими групи, вече е разработил редица актове по темата. Сред приетите документи са становище от 2022 г. за обхвата и адекватността на Кодекса за социална подкрепа, анализ от 2023 г. за интеграцията на хората с увреждания на пазара на труда и анализ от 2025 г. на въздействието на Закона за социалните услуги. Те съдържат изводи и препоръки за по-добра координация, интегриран подход, адекватност и ефективност на подкрепата. Част от препоръките вече са намерили отражение в националното законодателство.
След консултацията ИСС ще систематизира направените предложения и позиции като основа за следващите стъпки. Целта е да бъде очертана реалистична пътна карта, която да съчетае нормативното усъвършенстване с необходимите институционални, организационни, финансови и административни решения.
