Трудности при намиране на работа и слабо развита инфраструктура за незрящи – това са основните проблеми, с които се сблъскват хората със зрителни увреждания в България. Те са десетки хиляди, но точният им брой не е ясен поради законови пречки.
58-годишният Дачо Господинов от Разград има две висши образования и е автор на няколко книги. През целия си живот среща затруднения с професионалната си реализация. Отскоро има работа по програма за временна заетост, макар и не по специалността си.
Дачо Господинов: "В момента изпълнявам роля, която мога да работя – портиер съм към една от сградите, които са под контрола на Областната администрация."
Работодателите признават, че не получават достатъчно стимули от държавата, за да наемат хора, които не са напълно трудоспособни.
Проф. Красимир Ениманев, почетен председател на Русенската стопанска камара: "Държавата в момента изключва тези хора от обществото, като не им създава възможност да се реализират. Държавата трябва да формира социални предприятия, така че, да речем, тези, които недовиждат, да работят такива неща, които са в тяхна полза, които могат да създадат продукт, който да отиде на пазара."
А предизвикателствата в ежедневието на незрящите са много.
Росица Маринова, председател на Съюза на слепите – Русе: "Вие сами виждате какви са улиците и тротоарите не само в Русе, но и в цялата страна. Звукови светофари, пешеходни пътеки, дупките по улиците, достъп до труд."
Дачо Господинов: "За придвижването винаги има проблеми. Хора всякакви – случва се някого да закачиш, без да искаш, да бутнеш, понеже недовиждам. Някои са с разбиране, други просто вдигат скандал."
Българите със зрителни проблеми са десетки хиляди, но точният им брой не е ясен. Оказва се, че заради Закона за защита на личните данни от Съюза на слепите не получават информация къде има незрящи хора и не могат да се свържат с тях, за да им помогнат.
