На 16 октомври 2026 г. Българската стопанска камара (БСК) беше домакин на събитие в рамките на Европейския ден на търговската политика, посветено на възможностите, които споразуменията за свободна търговия на Европейския съюз предоставят на малките и средните предприятия (МСП), както и на предизвикателствата пред компаниите при търговията с трети страни. Обсъдени бяха и отражението на европейските регулации CBAM, Digital Product Passport (DPP) и EUDR върху международната търговия и дейността на бизнеса.
Събитието беше организирано съвместно с Генерална дирекция „Търговия“ на Европейската комисия, Представителството на Европейската комисия в България и Enterprise Europe Network.
Търговските споразумения – потенциал, който бизнесът трябва да използва
Събитието беше открито от Мария Минчева, заместник-председател на Българската стопанска камара, която акцентира върху необходимостта компаниите да познават по-добре възможностите, предоставяни от търговските споразумения на ЕС.
„Това е един голям пропуск и неизползван потенциал за всяка една държава, в това число и за нашата“, посочи Минчева. По думите ѝ българските компании често разчитат косвено да получават ползи от тези споразумения чрез участието си във веригите на доставки на големи европейски предприятия, без да познават достатъчно добре конкретните условия и възможности, които им се предоставят.
Тя определи инициативата като навременна и подчерта значението на мрежата от търговски посланици в държавите членки на ЕС, които работят за това търговската политика и ползите от споразуменията да бъдат представени на разбираем за бизнеса език.
Йорданка Чобанова, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България, също подчерта значението на търговските споразумения за разширяването на пазарните възможности пред европейските предприятия. Тя припомни, че с наближаването на 20-ата годишнина от членството на България в ЕС българският бизнес вече е част от единния европейски пазар, а договореностите на Съюза с трети страни отварят допълнителни възможности за развитие.
„Европа избира да бъде независима, а за да бъде независима, трябва да диверсифицираме. Имаме нужда от повече партньори, по-надеждни партньори, повече пазари и повече възможности“, посочи Чобанова.
Тя отбеляза, че търговските споразумения могат да осигурят нови клиенти, по-ниски мита и по-малко административни пречки, но реалният им успех зависи от това дали компаниите могат да се възползват от тях на практика. Затова е от значение институциите да чуят бизнеса и да разберат какви пречки срещат предприятията, които създават работни места и допринасят за конкурентоспособността на икономиката.
Във видеообръщение Марош Шефчович, европейски комисар, отговарящ за търговията и икономическата сигурност, както и за междуинституционалните отношения и прозрачността, акцентира върху ролята на мрежата от търговски посланици за разясняване и популяризиране на европейската търговска политика. Той подчерта, че ЕС е водеща световна търговска сила, на която се падат около 16% от световната търговия със стоки и услуги.
Шефчович очерта и по-широкия контекст на европейската търговска политика – усилията за сключване на нови споразумения, управлението на отношенията с ключови партньори като САЩ и Китай, диверсификацията на търговските връзки и реформата на Световната търговска организация. Той отбеляза и значението на инструментите за търговска защита, чрез които ЕС подкрепя европейските предприятия в условията на променяща се международна среда.
Как МСП могат да извлекат ползи от споразуменията
В първия панел София Муньос Албаран, директор „Междуинституционални въпроси, информационни дейности, комуникации и ресурси“ в Генерална дирекция „Търговия“ на Европейската комисия (DG TRADE), представи възможностите, които европейските споразумения за свободна търговия откриват пред компаниите.
Тя акцентира върху напредъка в преговорите и развитието на търговските отношения с партньори като Меркосур, Индонезия, Индия, Мексико, Австралия и Филипините. По думите ѝ ползите от споразуменията обхващат както търговията със стоки, така и услугите. Като пример за конкретен ефект тя посочи възможностите за навлизане на нови пазари, включително за износа на вино от ЕС към Канада, и премахването на високи мита в редица сектори.
В хода на събитието Емил Дандолов, член на Управителния съвет на Националната организация на митническите агенти в България (НОМА) и на УС на Българската стопанска камара, обърна внимание, че наличието на преференциални условия не гарантира автоматично, че предприятията ще могат да се възползват от тях. За да използват по-ниските мита, компаниите трябва да познават правилата, да доказват произхода на стоките и да отчитат административните разходи и времето, необходимо за изпълнение на процедурите.
„Ако допълнителните разходи са по-високи от спестените мита, няма финансова причина да се използва преференцията“, подчерта Дандолов. Той посочи, че оценката на ефективността на споразуменията трябва да отчита не само възможностите, които те създават, но и реалното им използване от предприятията.
Като пример за неизползван потенциал той представи данни от доклад на Европейския парламент, според които през 2021 г. са били използвани едва 3% от тарифната квота за канадско говеждо и телешко месо. Дандолов уточни, че става дума за данни от 2021 г., които не отразяват непременно настоящото положение, нито означават, че споразумението CETA като цяло се използва слабо. Според него подобни случаи показват необходимостта да се анализират причините за ниското използване на отделни квоти – от цените и транспортните разходи до изискванията на европейския пазар.
Той даде и практически примери за затруднения при митническите процедури, които могат да доведат до забавяния и допълнителни разходи за компаниите. Сред тях са изчакването на информация и потвърждения от митническите органи, блокирането на финансови средства и споровете относно прилагането на определени процедури. Според Дандолов по-добрата координация между администрациите, обменът на информация преди пристигането на стоките и по-ясните срокове за отговор биха направили търговията по-предвидима.
Дандолов засегна и предизвикателствата пред МСП във връзка с CBAM и EUDR. Той отбеляза, че достъпът до надеждна информация по веригата на доставки е ключов проблем, особено когато данните трябва да бъдат предоставени от други компании. При EUDR, например, вносителите на определени дървени изделия трябва да разполагат с информация за произхода на дървесината и законността на добива ѝ, което налага подготовка още преди изпращането на стоките.
Новите европейски изисквания и отражението им върху бизнеса
Вторият панел, модериран от Денислав Борисов от екипа Brand, Marketing & Communications на EY България, беше посветен на връзката между търговските споразумения и европейските регулации за устойчивост и проследимост на продуктите.
Иван Паспалджиев, старши мениджър в EY denkstatt, представи темата за Дигиталния продуктов паспорт (Digital Product Passport – DPP). Той обясни, че чрез дигитален достъп, например посредством QR код, потребителите и останалите участници във веригата на доставки ще могат да получават информация за характеристиките на продуктите, използваните материали, рециклируемото съдържание и въглеродния отпечатък.
Изискванията ще обхващат различни продуктови групи и ще засягат не само европейските производители, но и вносителите. Сред секторите, за които се очаква значително отражение, са мебелната и текстилната промишленост, производството на батерии и строителни продукти. Паспортизацията ще изисква и поддържане на информацията през жизнения цикъл на продукта.
Инж. Петър Дишков, експерт в Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП), акцентира върху предизвикателствата пред мебелния сектор при прилагането на Регламента на ЕС за обезлесяването (EUDR). Той посочи, че в бранша работят много малки и средни предприятия, за които изпълнението на всички изисквания може да представлява сериозна административна и организационна тежест.
Дишков подчерта, че устойчивото управление на горите е от съществено значение за сектора, но ефективността на регламента ще зависи и от начина, по който се осъществява контролът върху вноса от държави извън ЕС. Според него е важно правилата да се прилагат така, че да гарантират проследимост и спазване на изискванията, без да създават непропорционални затруднения за коректните предприятия.
Явор Василев, директор на EmiCert – акредитиран независим орган за верификация с обхват на всички сектори по CBAM, представи основните предизвикателства пред компаниите при прилагането на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите. Той открои недостатъчната осведоменост на част от вносителите и необходимостта предприятията да осигурят надеждни данни за реалните емисии на производителите, които подлежат на верификация.
Василев посочи, че компаниите трябва да следят актуалните регулаторни изисквания и при необходимост да търсят подкрепа от компетентни консултанти. Той отбеляза също, че CBAM е инструмент, който привлича все по-голямо внимание и извън ЕС, където започват да се въвеждат сходни мерки и изисквания.
Дискусиите показаха, че европейските търговски споразумения създават значителни възможности за разширяване на пазарите, но практическото им използване изисква познаване на правилата, предвидими административни процедури и готовност за изпълнение на нарастващите регулаторни изисквания. За малките и средните предприятия достъпът до ясна информация и експертна подкрепа е особено важен, за да могат да превърнат тези възможности в реални ползи за своя бизнес.
.png)
