Цената на свинете падна до 1,10–1,15 евро/кг живо тегло, фуражите формират до 70% от себестойността, а загубите достигат 60 евро на прасе, изчислява Димитър Михайлов
Изкупните цени на свинското месо са достигнали рекордно ниски нива, докато разходите за производство продължават да растат. Евтиният внос от Западна Европа, свръхпредлагането и недостатъчната информираност на потребителите допълнително затрудняват българските производители. За предизвикателствата пред сектора разговаряхме с Димитър Михайлов от Асоциацията на свиневъдите в България по време на международната конференция "Зърнена академия 2026", която се проведе на 22 октомври в София.
Изкупните цени не покриват себестойността на производството
Българското свиневъдство преминава през един от най-трудните си периоди от десетилетия. Продължителният спад на изкупните цени, съчетан с високите производствени разходи, поставя стопанствата под сериозен финансов натиск. Проблемът далеч не се ограничава до България, а засяга производителите в целия Европейски съюз.
По думите на Димитър Михайлов изкупната цена на свинското месо в момента се движи между 1,10 и 1,15 евро за килограм живо тегло. Тези стойности са крайно недостатъчни, за да компенсират разходите на фермите, а загубите достигат между 55 и 60 евро на животно.
Очакванията са свръхпредлагането на европейския пазар да продължи, което допълнително ограничава възможностите за възстановяване на изкупните цени.
Испанското свръхпроизводство оказва натиск върху европейския пазар
Една от основните причини за неблагоприятната пазарна ситуация според Михайлов е увеличеното предлагане на свинско месо от Испания. След появата на Африканска чума по свинете испанските производители са пренасочили значителна част от продукцията си към пазара на ЕС. Това е засилило конкуренцията и е довело до допълнителен натиск върху цените, включително в България.
По неофициална информация испанските производители получават подкрепа от финансови институции, за да запазят производствените си обеми. Подобен подход би могъл да осигури дългосрочно конкурентно предимство на испанския сектор за сметка на производителите в други европейски държави.
Европейската комисия и българското правителство отказват финансова помощ
Заради натрупващите се загуби свиневъдният бранш е поискал извънредно подпомагане за угояване на прасета от кризисния резерв на Европейския съюз. Българската държава е отправила официално искане до Европейската комисия, а аналогични инициативи са предприели и други страни от Източна Европа. Отговорът на Брюксел обаче е отрицателен. Според ЕК не са изпълнени нормативните условия за активиране на кризисния резерв.
Българските свиневъди са потърсили възможности за финансова подкрепа и от националния бюджет, но засега и това искане не е получило положителен отговор.
"Към момента целият сектор е оставен да оцелява според възможностите си", подчерта Михайлов.
Зърното формира до 70% от себестойността, а цените му отново се повишават
Освен неблагоприятната пазарна конюнктура производителите са изправени и пред поскъпване на основни суровини. Фуражите имат определящо значение за рентабилността на свиневъдството, тъй като зърнените компоненти формират между 65 и 70% от себестойността на продукцията.
През последния месец се наблюдава възходяща тенденция при цените на соята, която е основен източник на протеин във фуражите, както и при пшеницата и ечемика.
Допълнителен фактор е геополитическата нестабилност, която влияе върху търговията в Черноморския регион, енергийните пазари и логистичните разходи. Повишението на цените на петрола се отразява върху транспорта, доставките и производството на торове, а оттам косвено и върху разходите в животновъдството.
Евтиният внос и потребителските навици затрудняват българските производители
Димитър Михайлов коментира и проверките в търговските вериги, насочени към по-голяма прозрачност по веригата на доставки. Според него те биха могли да имат определен ефект, но остава въпросът доколко ще успеят да осигурят пълна яснота за движението на продуктите и ценообразуването предвид съществуващите търговски тайни и законодателни ограничения.
За свиневъдите същественият проблем не е единствено цената на вносната продукция, но и качеството на месото, което достига до крайния потребител.
Част от потребителите не правят достатъчно ясна разлика между прясно и технологично обработено, включително тумблирано месо. Същевременно удобството да се пазарува от големите търговски вериги често надделява над възможността да се купува директно от производител или от специализиран магазин.
"Много често цената е водещият фактор, но никой не говори за връзката с качеството", заяви Михайлов.
Сравнително ниската покупателна способност на българските домакинства също определя избора на хранителни продукти.
Защо месопреработвателите продължават да разчитат на вносни суровини?
Немалка част от българските свиневъди развиват и собствена месопреработка. Част от членовете на Асоциацията на свиневъдите разполагат със собствени магазини, в които предлагат продукция, произведена в техните стопанства.
При големите месопреработвателни предприятия обаче ситуацията е по-различна. За производството на различни колбаси и месни изделия са необходими конкретни разфасовки и количества суровина, които българското производство невинаги може да осигури.
Затова предприятията прибягват до внос на определени части от свински трупове, съобразени с технологичните им потребности и ценовия сегмент на крайните продукти.
Михайлов отбеляза, че търсенето на по-евтини крайни изделия създава предпоставки за използване на суровини с по-ниски качествени характеристики. По този начин покупателната способност на потребителите оказва косвено влияние и върху решенията на месопреработвателите.
По-строг контрол върху етикетирането и качеството на месото
Според браншовия представител един от най-важните въпроси е потребителите да получават достоверна информация за продуктите, които купуват.
В условията на единния европейски пазар не могат да бъдат налагани произволни ограничения върху произхода на суровините, използвани от месопреработвателните предприятия. Затова акцентът трябва да бъде поставен върху ефективния контрол в търговската мрежа, правилното етикетиране и предотвратяването на подвеждащи практики.
"Единственото, което може да се направи, е завишаване на контрола по отношение на търговските обекти, да се вижда дали не се подвеждат потребителите, дали това месо е прясно, дали е било размразено и след това да е обявено, че е прясно", посочи той.
Наред с институционалния контрол е необходимо и повишаване на потребителската информираност, така че купувачите да могат да различават продуктите според техния произход, начин на обработка и качествени характеристики.
.png)
