Как държавите, секторите и предприятията могат по-успешно да установяват от какви умения се нуждае работната сила днес и какви компетентности ще бъдат необходими в бъдеще? Отговор на този въпрос дава изследването „Добри международни практики на секторно, регионално и фирмено ниво за създаване, развитие и използване на аналитични данни за потребностите от нови умения“, разработено в рамките на проекта „Заедно за устойчива заетост“.
Докладът представя международен опит, методологии и практически подходи, които могат да послужат като основа за изграждането на по-ефективни системи за идентифициране и прогнозиране на потребностите от умения на пазара на труда. Акцентът е върху начините за събиране, обработване и използване на данни, както и върху механизмите за взаимодействие между работодатели, социални партньори, институции и образователни организации.
Международен опит и инструменти за анализ на уменията
Изследването разглежда модели и инструменти на водещи международни и европейски организации, сред които Европейският център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP), Европейската комисия, Европейската фондация за обучение (ETF), Международната организация на труда (МОТ), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Световният икономически форум (WEF). Анализирани са и решения на частни доставчици на данни, както и национални системи в САЩ, Сингапур, Канада, Обединеното кралство и Гърция.
Сред разгледаните инструменти са системи за анализ на онлайн обяви за работа, прогнозиране на тенденциите в заетостта и уменията, оценка на недостига на компетентности и проследяване на промените, свързани с дигиталния и зеления преход.
Докладът показва значението на съчетаването на различни източници на информация. Данните от обявите за работа например позволяват да се проследява актуалното търсене от страна на работодателите, но не обхващат всички свободни работни места. Затова надеждният анализ изисква допълването им с официална статистика, проучвания сред работодатели и работници и експертна оценка.
Социалният диалог – ключ към по-доброто съгласуване на уменията
Специално внимание е отделено на партньорските механизми за създаване, обмен и използване на информация за потребностите от умения. Разгледани са европейският секторен и междусекторен социален диалог, Пактът за умения, секторните алианси по програмата „Blueprint“ и партньорските органи за умения на национално, секторно и регионално равнище.
Тези практики подчертават значението на активното участие на работодателските и синдикалните организации, образователните институции и публичните власти. Чрез партньорства на различни равнища информацията за променящите се изисквания към работната сила може да се превръща в по-адекватни образователни програми, обучения и инициативи за повишаване на квалификацията и преквалификация.
Знанието в предприятията – ресурс за развитие на уменията
Третото основно направление в изследването е свързано с корпоративните системи за управление на знанието. Представени са концепциите за „учеща организация“ и колективно учене, етапите на управление на знанието и възможностите за използване на дигитални технологии и изкуствен интелект.
Разгледани са добри корпоративни практики на международни компании като Siemens, Schlumberger, Bosch, Arup и GitLab. Те илюстрират различни начини за споделяне на експертен опит, съхраняване на организационното знание, подкрепа на служителите в ежедневната им работа и развитие на компетентностите в условията на технологична трансформация.
Основа за практически решения в България
Изследването е част от усилията за разработване на приложими инструменти и модели за прогнозиране на потребностите от нови умения на работната сила в България. Резултатите ще подпомогнат създаването на специализирана електронна платформа, инструменти за секторен и регионален анализ, фирмен модел за оценка на човешкия капитал и партньорски програми за развитие и използване на аналитични данни.
Целта е работодателите, социалните партньори и институциите да разполагат с по-добра информационна основа за планиране на обученията, адаптиране на работната сила към новите изисквания и подкрепа на предприятията в условията на дигитален и зелен преход.
Изтеглете пълния текст на изследването:
