Не, това не е подарък от държавата за бизнеса!
Напоследък често чуваме: „Защо държавата да дава пари на бизнеса?“, „Нека фирмите сами си плащат сметките!“, „Бизнесът не заслужава помощи!“.
Преди да повтаряме тези твърдения, е добре да разберем как работи механизмът за компенсиране на високите цени на електроенергията.
1. Откъде идват парите?
Компенсациите за небитовите потребители се финансират от приходите във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС). Това е специализиран фонд със собствени приходи и разходи, чиито средства по закон не са част от държавния бюджет.
В него постъпват целеви вноски от участници в енергийния пазар, приходи от квоти за емисии и други законово определени източници.
Тоест, когато говорим за компенсации, не става дума просто за това държавата да вземе пари от данъците на гражданите и да ги подари на фирмите. Става дума за използване на ресурс, натрупан в специализирания енергиен фонд, за ограничаване на последиците от високите цени.
2. Защо компенсациите са важни за всички нас?
Електроенергията е разход за почти всяко производство и за всяка услуга. Когато токът поскъпне рязко, предприятията не могат безкрайно да поемат разликата за своя сметка.
Ако няма компенсации, по-високите разходи неизбежно ще бъдат отразени в цените на крайните продукти и услуги.
Какво означава това за всеки от нас?
- По-скъпи храни и напитки.
- По-скъпи строителни материали и ремонти.
- По-високи цени на стоки от местното производство.
- По-скъпи услуги.
- По-слаба конкурентоспособност, ограничено производство и риск от загуба на работни места.
С други думи: сметката за скъпата електроенергия няма да изчезне, ако няма компенсации. Просто ще бъде прехвърлена в цените, които всички плащаме. А това означава допълнителен инфлационен натиск и намаляване на покупателната способност на домакинствата.
3. „Небитови потребители“ не означава само предприятия!
Това е още едно важно уточнение, което често се пропуска.
В групата на небитовите потребители попадат не само заводи, фабрики, магазини, хотели и офиси, но и:
- Университети,
- болници и медицински центрове;
- читалища и културни институции;
- общини и други публични организации;
- спортни и социални заведения.
Всички те плащат електроенергия по цени за небитови потребители. Когато токът поскъпва, това натоварва и техните бюджети, и в крайна сметка засяга услугите, които получават гражданите.
4. Кой всъщност печели от компенсациите?
Не става дума за привилегия за бизнеса. Става дума за ограничаване на шока от високите енергийни цени върху цялата икономика и обществото.
Работещото предприятие осигурява заплати, плаща данъци, поддържа доставчици и предлага стоки и услуги. Университетът, болницата, читалището, театърът, музеите осигуряват обществени услуги. Всички те имат нужда от достъпна и предвидима цена на електроенергията.
Затова въпросът не е дали бизнесът „заслужава“ компенсации. Въпросът е дали искаме високите цени на тока да се превърнат в още по-високи цени на всичко останало.
Компенсациите не премахват проблема с високите цени на електроенергията. Но ограничават пренасянето му върху цялото общество.
И когато следващия път някой попита защо трябва да има компенсации за бизнеса, нека се запита и колко ще струват хлябът, храната, услугите, отоплението на училището и издръжката на болницата без тях.
