В същото време има остър глад за кадри в индустрията, строителството и транспорта, а над 80% от работодателите не могат да ги намерят, сочи доклад на ИПИ
В България близо половината от учениците в професионалните гимназии се обучават за професии, за които няма достатъчно търсене от страна на работодателите, това показва доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ) "Образование и заетост 2026". В същото време индустрията, строителството и транспортът изпитват недостиг на квалифицирани кадри, а над 80% от работодателите срещат затруднения при намирането на подходящи специалисти.
Разминаването между образованието и икономиката се проявява както в избора на професии от учениците, така и в планирането на приема, регионалното разпределение на паралелките и практическата подготовка. Индексът на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката на ИПИ показва доколко професиите, за които се обучават учениците в професионалните гимназии, съответстват на реалните нужди на бизнеса, като резултатът от 54.4 от 100 точки означава, че при около половината от учениците подготовката не отговаря на търсенето на кадри от работодателите. Така образователната система продължава да подготвя кадри, без непременно да отчита структурата на заетостта и потребностите на бизнеса.
От Министерството на образованието и науката (МОН) посочват, че вече се прилагат нов списък на професиите и механизми за включване на работодателите в план-приема, докато Българската стопанска камара (БСК) отчита проблеми не само с избора на професии, но и с качеството на подготовката и връзката между училищата и предприятията.
Образование vs. реалност
Разминаването между професионалното образование и нуждите на бизнеса се вижда най-ясно в индустрията, строителството и транспорта, където работодателите търсят повече квалифицирани кадри, отколкото образователната система подготвя. В същото време приемът в професии, свързани с хотелиерството и ресторантьорството, селското стопанство и информационните технологии, е по-висок спрямо дела на заетите с професионална квалификация в тези сектори, показва индексът на ИПИ.
Изследването обхваща над 22 хил. ученици, които предстои да се обучават в професии от шест икономически сектора през следващите пет години. Според изчисленията на ИПИ обаче над 10 хил. от тях може да не намерят реализация по придобитата професионална квалификация, ако структурата на икономиката се запази, тъй като са се насочили към професии, при които предлагането на кадри надхвърля търсенето.
Това означава допълнителни разходи за работодателите по подбор и обучение на нови служители, а за завършилите - по-труден старт с работа в различна от изучаваната сфера. Такъв показателен случай е с направленията с информационни технологии, където приемът расте, но ИПИ отбелязва, че това не означава непременно, че бизнесът ще има нужда от толкова специалисти със средно професионално образование, тъй като значителна част от търсенето е за кадри с висше образование.
Разлики в регионите
Регионалните данни показват, че проблемът не изглежда еднакво в цялата страна. В области като Разград, Добрич и Русе структурата на професионалното образование е по-близка до нуждите на икономиката, докато в Габрово и Смолян се наблюдава недостиг на подготвени кадри за индустрията и по-висок прием в други направления. Столицата заема осмо място в класацията.
За "Капитал" от Министерството на образованието и науката (МОН) посочват, че при планирането на приема за учебната 2026/2027 г. са заложени професии с очакван недостиг на специалисти, производствени и технически направления, както и разширяване на дуалното обучение. От ведомството уточняват, че откриването на професионална паралелка задължително трябва да бъде подкрепено със заявка от конкретен работодател, а предложенията се разглеждат от областните комисии по заетостта с участието на работодателските организации. Министерството отчита и промяна в професионалното образование чрез новия Списък на професиите, в който са включени направления като анализ на данни, киберсигурност и интелигентни системи.
Според Томчо Томов, директор на Националния център за оценка на компетенциите към Българската стопанска камара, обаче проблемът не е само в това какви професии се предлагат, а и в подготовката, която получават учениците. "Випускниците на професионалните гимназии имат известни базови теоретични познания, но не знаят как да ги приложат в реална работна ситуация", посочва той. По данни на камарата над 80% от работодателите изпитват затруднения при намирането на квалифицирани кадри, а потребността на българската икономика е от около 200 хил. до 250 хил. работници и специалисти.
За "Капитал" от Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) уточняват, че предложения за създаване, промяна или заличаване на професии могат да правят Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, отрасловите министерства, както и национално представените организации на работодателите и работниците. Предложенията могат да се подават два пъти годишно - до 31 май и 31 октомври, към образователното ведомство.
Пазарът не чака
Всяка година приблизително една трета от завършващите средно образование ученици в България са възпитаници на професионални гимназии. Такива има във всичките 28 области и в над 80% от общините, а за тази учебна година са планирани приблизително 37 хил. места. Ролята на такъв тип образователна система е да осигурява пряка връзка между училището и пазара на труда, тоест младите хора да придобиват конкретни знания и умения, с които могат да започнат работа, а работодателите да намират подготвени кадри. Данните обаче показват, че тази връзка все още не работи достатъчно добре.
Уви, проблемът не се изчерпва с разминаването между професиите, за които се обучават учениците, и тези, от които икономиката има нужда, показва анализът на ИПИ. Съществен дефицит има и в самата подготовка на завършващите, между знанията, които получават в училище, и уменията, които се очаква да притежават на работното място.
Картината се избистря най-вече в техническите и индустриалните професии, където работодателите имат нужда от хора, които могат да работят със съвременни машини, технологии и производствени процеси, а не само да познават теоретичните основи на професията. Томчо Томов също посочва като основен проблем "пропастта между теоретичната подготовка и реалната бизнес среда". По думите му учениците често се обучават на остаряла материална база и с неосъвременени учебници по специализирана подготовка. Когато започнат работа, част от тях не познават машините, софтуерните продукти и производствените процеси, които използват предприятията.
Липсата на практически опит означава, че работодателите трябва да отделят допълнително време и средства, за да обучат новонаетите си служители. От НАПОО коментират пък, че практическите задания и критериите за оценяване са съобразени с професионалните компетентности, заложени в държавните образователни стандарти и се проверява не само усвоената теория, но и доколко обучаемите могат да прилагат знанията си в реални работни ситуации.
Недостатъците се виждат и при дигиталните умения. Според наблюденията на бизнеса фактът, че младите хора използват ежедневно технологии, не означава непременно, че могат да ги прилагат в професионална среда. От БСК отчитат затруднения при работата със специализиран софтуер, включително ERP системи, CAD/CAM програми и автоматизирани системи. Недостатъчни са и уменията за използване на инструменти с изкуствен интелект, включително за формулиране на ясни и целенасочени инструкции към тях - важен пропуск на фона на навлизането на подобни технологии в различни икономически дейности.
Дефицит има и в така наречените меки умения. Според БСК недостатъчно развити са аналитичното и критичното мислене, решаването на проблеми, адаптивността, комуникацията, работата в екип, управлението на времето и проектите, чуждоезиковата подготовка и емоционалната интелигентност. Към тях Томов добавя липсата на изградени трудови навици и технологична дисциплина, както и затрудненията със спазването на работното време, графиците и поетите ангажименти.
Друг проблем е слабата връзка между училищата и бизнеса. Тук БСК коментират, че работодателите невинаги участват активно в планирането на приема и не успяват да прогнозират дългосрочните си нужди от кадри, докато професионалните гимназии често избират специалности според наличните преподаватели и материална база, или предпочитанията на учениците и родителите.
Решения не липсват
Според доклада на ИПИ основната задача е приемът в професионалните гимназии да се планира според реалните потребности на икономиката, демографските тенденции и спецификата на регионалните пазари на труда.. Институтът препоръчва разширяване на дуалното обучение, по-лесно преминаване между професионални направления и ограничаване на специалностите с трайно ниска реализация, както и по-широката подготовка с повече математика, технологии и чужди езици. Ключов фактор на образованието е и кариерно ориентиране, което да помага на учениците да избират професия според интересите си и възможностите за реализация. Препоръки не липсват и от БСК, като настояват за обновяване на оборудването и учебните програми, повече практика в предприятията и преподаватели с актуален опит от бизнеса.
За "Капитал" от образователното ведомство коментират, че вече са предприети промени в структурата на професионалното образование чрез новия "Списък на професиите", въведен за приема през тази учебна година. Той заменя досегашните специалности с по-широкопрофилни професии, в които учениците могат да надграждат квалификацията си, а сред новите направления са анализ на данни, киберсигурност и интелигентни системи. Министерството посочва, че при планирането на приема дава приоритет на професии с очакван недостиг, производствени и технически направления, както и на дуалната форма. По данни на ведомството броят на дуалните паралелки се е увеличил със 17, а учениците в тях са с 421 повече спрямо предходната година.
