ЕДНОКРАТНО ОБЛАГАНЕ НА СВРЪХПЕЧАЛБАТА НА БАНКИ, ТЕЛЕКОМИ И ТЪРГОВСКИ ВЕРИГИ ОДОБРИ КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ

Промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, предвиждащи еднократен данък в размер на 33 на сто върху свръхпечалбата на компаниите в определени икономически сектори, одобри на първо четене Комисията по бюджет финанси към парламента с 13 гласа „за“, 8 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“.

С еднократния данък ще бъдат обложени банки, застрахователни дружества, търговци с храни с нетни приходи от продажби за 2026 г. не по-малко от 5 млн. евро, телекомуникационни компании, обменни бюра и дружества за бързи кредити.

Тези сектори формират около 60 на сто от свръхпечалбата, натрупана у нас, стана известно от думите на заместник-министъра на финансите на Людмила Петкова, която представи законопроекта.

Текстовете в проекта не променят режима на корпоративното подоходно облагане и мярката не засяга облагането на стандартната печалба.

По думите на Людмила Петкова временният механизъм цели преразпределение на извънредни печалби, натрупани в период на икономическа несигурност от компании в определени сектори.

Законовите промени предвиждат 30 процента от данъка да може да бъде преотстъпван за конкретни цели като инвестиции или формиране на резерви.

Ефектът за бюджета се очаква да достигне 800 млн. евро след преотстъпването на 30 на сто от данъка, каза Петкова. Еднократният данък ще важи за финансовата 2027 година.

Асен Василев заяви, че „Продължаваме промяната“ няма да подкрепи предложения законопроект. По думите му предвиденият механизъм за определяне на нормата на прекомерна печалба е сгрешен, а като цяло подобен данък може да отблъсне инвеститори. Василев попита още и защо секторът на енергетиката също не попада в обхвата на данъка.

Мартин Димитров от „Демократична България“ отбеляза, че текстовете в законопроекта представляват не данък върху печалбата, а по-скоро данък върху оборота на конкретни компании.

Людмила Петкова заяви, че енергийният сектор не е включен в обхвата на данъка, тъй като в предложения референтен период за определяне на прекомерна печалба, който е 2020 - 2025 година, попадат периоди, в които енергийните компании вече са били обложени с временна солидарна вноска върху свръхпечалбата.

Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС заяви, че печалбата е естествена цел на компаниите и „свръхпечалба“ звучи като оксиморон. По думите му управляващите предлагат подобни мерки, тъй като не могат да овладеят бюджетните разходи и разчита на „авариен еднократен акт“, за да убедят Европейската комисия, че полагат усилия за свиване на бюджетния дефицит.

Цончо Ганев от „Възраждане“ отбеляза, че корпоративният данък в България е нисък и облагането на свръхпечалбата би била в полза на бюджета, поради което представляваната от него политическа партия ще подкрепи предложението. Той критикува прага от 5 млн. евро за търговците на храни, тъй като по този начин според него се поставя дребният бизнес на равна основа с големите чуждестранни вериги. По думите му това ще смаже българските търговци, поради което между първо и второ четене „Възраждане“ ще предложи този праг да се увеличи двойно. Людмила Петкова отговори, че е възможно този праг да бъде увеличен между двете четения.

Владислав Панев от ДБ изрази мнение, че базовият период за определяне на свръхпечалба 2020-2025 година е неправилно подбран, тъй като включва и годините на ковид пандемията.

Атидже Алиева-Вели заяви, че ДПС няма да подкрепи законопроекта, тъй като това е паническа еднократна мярка, като също изказа критика, че секторът на енергетиката не е включен в обхвата на облагане.

Румяна Петрова от "Прогресивна България" отбеляза, че енергийният сектор у нас прави вноски във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ по повод въпросите на опозицията, защо енергийният сектор не е включен в обхвата на закона.

Станислав Попдончев, заместник-председател и главен финансов директор на Българската стопанска камара, заяви, че организацията не подкрепя предложението за облагане на свръхпечалбите. Той посочи, че тази мярка представлява въвеждане на извънредно подоходно облагане един месец преди началото на година, в която ще се събира този данък. Попдончев каза, че механизмът за определяне на прекомерната печалба трябва да се преработи, тъй като въвежда форма на облагане на оборота, но така или иначе проблемът с данъка е концептуален и БСК не може да го подкрепи.

Боян Митракиев от КРИБ също критикува данък свръхпечалба, като подкрепи коментарите, че се въвежда данък върху оборота. Относно прага за търговците на храни от 5 млн. евро той предложи да бъде увеличен до 25 млн. евро, за да не бъдат засегнати дребните търговци.

Нина Колчакова, генерален директор на Асоциацията на българските застрахователи изрази учудване защо застрахователите са включени в обхвата на данъка. Тя посочи, че това е репутационен удар върху сектора, тъй като той не генерира прекомерни печалби, а предложените мерки дават негативен сигнал към потребителите, че секторът печели на техен гръб. Колчакова предложи законодателите да помислят за облекчение за работодателите, които застраховат своите служители.

Константин Проданов от „Прогресивна България“ цитира доклади на Международния валутен фонд и ОИСР, според които облагането на свръхпечалбите е легитимна икономическа мярка. Той посочи, че други държави в ЕС също са въвели подобни мерки, сред които Испания, Италия, Чехия, Литва, Унгария, Словакия и Латвия. „Ние не изобретяваме топлата вода“, каза той.

Одобрените промени от бюджетната комисия в Закона за корпоративно подоходно облагане предвиждат още увеличаване на максималната месечна стойност на ваучерите за храна, които работодателите могат да осигуряват на служителите си, от 102,26 евро на 200 евро. Сумата над 102,26 евро ще се облага с данък в размер на 7 на сто. Максималната годишна квота за ваучери за храна се увеличава на 1,5 млрд. евро от 1 януари 2027 година.

Асен Василев заяви, че ПП не одобрява облагането на ваучерите, тъй като тази мярка може да отблъсне работодатели от възможността да осигуряват ваучери за служителите си.

Цончо Ганев от „Възраждане“ също критикува предложеното облагане на част от ваучерите.

Законопроектът предвижда и повишаване от 700 лева на 1000 евро на стойностния праг за данъчни дълготрайни материални и нематериални активи. Двойно - от 5 на 10 години - се увеличава срокът, в който данъчните загуби могат да се погасяват, като се въвежда ограничение до 70 на сто от положителния данъчен финансов резултат. Актуализира се и режимът на облагане на разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, използвани за лични нужди. Целта е по-справедливо и последователно данъчно третиране на личното потребление, осигурено чрез предприятието.

Законопроектът въвежда още ускорена данъчна амортизация за технологии за изкуствен интелект, високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура. Така дружествата ще могат да прилагат двойния размер на годишната данъчна амортизационна норма за посочените активи, но не повече от 100 на сто.

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Мартин Димитров от „Демократична България“ и група народни представители, предвиждащ ускорена амортизация на машини, производствено оборудване и апаратура, не беше одобрен от бюджетната комисия с 9 гласа „за“, нито един „против“ и 11 гласа „въздържал се“.

Комисията не одобри и законопроект за изменение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от служебния кабинет, който предвижда данъчни облекчения при дарения, свързани с развитието на спорта.