15.11.2026

 

Изх.№52/15.11.2026 г.

ДО
Г-ЖА МИЛЕНА МИЛОТИНОВА
Генерален директор на Българската национална телевизия

КОПИЕ ДО:
Г-ЖА ВЕСЕЛИНА ПЕТРАКИЕВА
Директор на дирекция „Новини и актуални предавания“

 

ПОЗИЦИЯ – право на отговор на основание чл. 18 от ЗРТ на Асоциацията на месопреработвателите в България

По повод публичните коментари за липса на контрол и занижено качеството на българското производство, дължащо се на използването на вносни суровини, изразени в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ от 15.11.2026 г.

 

Докога българските храни ще бъдат поставяни под съмнение, а българските производители – представяни като част от проблема?

Асоциацията на месопреработвателите в България разбира тревогата на потребителите от високите цени на храните и необходимостта да се говори открито за произхода на месото. Но когато обсъждаме тези въпроси, трябва да разглеждаме цялата хранителна верига, а не да се вменява вина на месопреработвателите, които не са виновни за недостатъчното българско производство.

Да, има проблем – в България не се произвежда достатъчно говеждо месо, което редовно и в необходимите количества да постъпва в предприятията за преработка. Но този проблем не е създаден от месопреработвателите.

Нека видим фактите. По данни за 2025 г. в страната са произведени около 18,4 хил. тона говеждо месо. От тях около 8,3 хил. тона са добити в кланици, а над 10,1 хил. тона – при клане в стопанствата. През същата година в 83 регистрирани кланици са заклани около 37,6 хил. говеда, а в стопанствата – около 75,5 хил. животни. Необходимото за преработка от нашата индустрия говеждо месо за същия период е между 34-36 хил.тона.

За предприятията не е достатъчно в страната просто да има определен брой говеда. Необходимо е месото да постъпва постоянно, в подходящи количества и с определени характеристики, качество и добито в регламентирани кланици. Само така производителите могат да планират работата си, да поддържат непрекъснат производствен процес, да изпълняват договорите си и да предлагат разнообразен асортимент.

Когато българското животновъдство не осигурява необходимите количества, предприятията са принудени да закупуват говеждо месо от други държави. Вносът не е предпочитание към чуждата суровина, а необходимост, за да продължи производството в България на български колбаси, по български рецепти, произведени за българския вкус.

Какъв е изборът пред българските месопреработватели?

Първият вариант е да работим само с наличната българска суровина. Но когато тя не достига, това означава да намалим производството, да ограничим асортимента или да спрем производството на определени продукти. Последиците ще засегнат не само предприятията, но и работещите в тях, доставчиците, транспорта и търговските партньори и преди всичко потребителите. Ще намалеят работните места, добавената стойност и приходите от данъци и осигуровки. А мястото на българските колбаси на пазара ще бъде заето от вносни.

Вторият вариант е да осигуряваме необходимата суровина и чрез внос, за да продължим да произвеждаме в България. Именно това правят предприятията. Когато вносното месо се преработва у нас, в страната остават производството, добавената стойност, работните места, данъците и осигуровките. Потребителите запазват избора си от български месни продукти, произведени в България по български рецепти и с познатия вкус. Замразяването само по себе си не означава, че месото е с изтекъл срок на годност или с компрометирано качество. То има документиран произход и подлежи на контрол, както всяка друга суровина. Българските предприятия работят при високи европейски и национални изисквания за безопасност на храните и подлежат на официален контрол и непрекъснати проверки от БАБХ. Членовете на Асоциацията на месопреработвателите в България застават с търговските си марки и утвърден авторитет на пазара зад качеството на продуктите си и носят отговорност за произхода, документите, сроковете и условията за съхранение на продуктите си. Твърденията за нарушения и внушения, че всичко на пазара е некачествено и няма стандарти, без да се трябва да се основават на каквито и да било конкретни данни и доказателства е недопустимо и обезсмисля усилията на целия сектор и хилядите работници, които се грижат за продоволствената сигурност на страната. АМБ съвместно с Министерство на здравеопазването, МЗХ и БАБХ е разработила стандарти за качество „Стара планина“, членовете й работят при спазване на най-високите професионални стандарти и считаме, че подобни нападки са непрофесионални и популистки.

Необходимо е решение, а не търсене на виновни.

АМБ подкрепя развитието на българското животновъдство и увеличаването на местното производство на качествена суровина. Това изисква последователна и дългосрочна държавна политика – за развитие на месодайното говедовъдство, подобряване на генетичния потенциал, създаване на устойчиви стопанства, стимулиране на угояването и изграждане на работеща връзка между животновъдите, кланиците и месопреработвателните предприятия. Не сме съгласни проблемите на животновъдството и системните дефицити в българското земеделие да се прехвърлят върху преработвателите! Не може да се очаква от преработвателната промишленост да компенсира със собственото си оцеляване проблеми, натрупвани с години в първичното производство.

Ние искаме да произвеждаме в България и българският потребител да има избор от български месни продукти. За да го правим обаче, трябва да имаме достъп до достатъчно суровина и подкрепа на усилията на белия бизнес, който създава стандарти и търговски марки, символ за качество!

Българското производство не трябва да бъде поставяно под непрекъснати медийни атаки и административен натиск с безпочвени внушения и общи обвинения. То се нуждае от обективност и последователна подкрепа, облекчаване на административните процедури и справедлив контрол.

 

От името на Управителния съвет на

Асоциацията на месопреработвателите в България

 

Д-р ДИЛЯНА ПОПОВА

Изпълнителен директор

Дата: 15.11.2026

Източник: Асоциация на млекопреработвателите в България

Прочетено: 64