17.11.2026

 

БСК подкрепя проектобюджетите за 2027 г. с много сериозни резерви. Липсват необходимите стъпки за реформи в пенсионната и здравната система, а устойчивостта на социалните плащания зависи от икономическия растеж и развитието на бизнеса. „За да си позволим да плащаме тези суми, на нас ни трябва работеща икономика, развита индустрия. Ние не можем безкрайно дълго да взимаме дългове, за да обезпечаваме финансирането на тези дейности“, заяви заместник-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева в студиото на БНТ "Денят започва".

По думите ѝ България има достатъчно много права, гарантирани на гражданите, но средствата, с които те се обезпечават, невинаги осигуряват възможност за качествен начин на живот. Затова е необходим задълбочен дебат за ефективността на социалните разходи и за това как те да бъдат насочвани към хората, които действително имат нужда от подкрепа.

Като пример Минчева посочи динамиката в програмата за лична помощ. През 2020 г. ползвателите ѝ са били малко над 20 хил. души, а бюджетът – около 200 млн. лв. Шест години по-късно средствата надхвърлят 1,2 млрд. лв., а броят на ползвателите се доближава до 80 хил. души.

„Това ощетява хората, които действително имат нужда от такъв тип подкрепа“, подчерта тя и призова за задълбочен и спокоен дебат, основан на реалните потребности и ефективния контрол върху публичните средства.

Бюджетът – подкрепа с резерви и без необходимите реформи

БСК подкрепя трите проекта на бюджети за 2027 г. с много сериозни резерви. При оценката на държавния бюджет Камарата следи основно тенденциите в публичните разходи, преразпределението на средствата и стремежа към намаляване на дефицита.

Минчева отбеляза, че в бюджетите на Държавното обществено осигуряване и НЗОК липсват съществени промени и необходимите структурни реформи. Сред положителните моменти тя посочи премахването на COVID-добавката за бъдещи плащания, но обърна внимание, че включването на досегашните суми в пенсиите задълбочава неравенството между осигурителния принос и получаваните права.

Критика на БСК предизвиква и предвиденото увеличение на максималния осигурителен доход. Според Минчева то противоречи на заложената само няколко месеца по-рано средносрочна прогноза, според която този показател не трябваше да се променя през 2027 и 2028 г.

Пенсионната система се нуждае от реална реформа

Сред основните пропуски в проектобюджета Мария Минчева открои липсата на конкретни стъпки за реформа на пенсионната система.

Тя посочи няколко направления, по които трябва да започне сериозен разговор:

  • мерки срещу сивата икономика, която представлява потенциален резерв за приходи в пенсионната система;
  • дебат за мащабите на ранното пенсиониране в България;
  • по-ясно разграничаване на осигурителните от социално-помощните плащания;
  • укрепване на финансовата стабилност на първия пенсионен стълб.

„Пенсионната система продължава да не се гледа като система с три стълба“, предупреди Минчева. Според нея не бива да се подценява ролята на втория стълб, особено за младите хора, които имат достатъчно дълъг хоризонт за натрупване на средства.

Тя обърна внимание и на демографската перспектива: намаляващото население означава, че бъдещите пенсионери ще разчитат на все по-малко работещи хора, които да финансират пенсиите им. Именно затова са необходими допълнителни източници на средства и устойчив модел на пенсионно осигуряване.

По отношение на здравеопазването заместник-председателят на БСК постави въпроса за общинските болници, които периодично са изправени пред риск от фалит, както и за необходимостта от структурни реформи и контрол върху нарастващите разходи за болнична помощ.

Компенсациите за електроенергията подкрепят конкурентоспособността и работните места

Мария Минчева коментира и мерките за компенсации на бизнеса заради високите цени на електроенергията. Тя обясни, че промененият механизъм за изплащане на компенсациите е създал риск предприятията да получават средствата със значително закъснение – след края на съответния период.

Това би принудило компаниите да използват собствени оборотни средства за покриване на разходите за електроенергия, което ограничава възможностите им за инвестиции и увеличаване на доходите.

„Тези средства са бюджетно неутрални. Ние не лишаваме подкрепа за някой друг с това, че се възстановяват суми, които се плащат от бизнеса за ток“, подчерта Минчева.

По думите ѝ компенсациите имат пряко отражение върху цените на стоките и услугите, конкурентоспособността на предприятията и възможността им да запазват работните места. Ако тази подкрепа липсва, ефектът ще се усети и върху инфлацията, и върху жизнения стандарт на хората.

Демографията трябва да бъде в основата на политическите решения

В заключение Мария Минчева подчерта, че всички решения в областта на пенсионната, здравната и образователната система, както и на пазара на труда, трябва да отчитат неблагоприятните демографски тенденции.

Според нея България е изправена едновременно пред вътрешни рискове – демографска криза и недостатъчен икономически растеж, и външни предизвикателства, свързани с неблагоприятната ситуация в европейската икономика.

Очакваният икономически растеж от около 2,5% не е достатъчен за бързо догонване на по-развитите европейски икономики. Затова страната трябва да използва наличните възможности и да трансформира системите си така, че да преодолява натрупаните проблеми.

„От една страна, трябва да съхраним и оптимизираме социалните плащания, но от друга – не можем да не полагаме усилия за правене на бизнес в България. Това е източникът на всичко, от което се нуждаем“, обобщи Мария Минчева.

.

Дата: 17.11.2026

Източник: БНТ

Прочетено: 367