18.11.2026

Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi) обяви резултатите от свое проучване за условията, необходими на България, за да създава повече собствени технологични и индустриални продукти.

Проучването е проведено сред представители на български компании в периода 9 - 26 октомври 2026 г. Целта му е да даде насоки за това как може да се премине от икономика, в която компаниите основно изпълняват поръчки и предоставят услуги, към такава, в която повече предприятия разработват, притежават и продават собствени продукти на международния пазар.

В анкетата са се включили 44 респонденти, сред които собственици, управители и други представители на бизнеса. Близо 80% от участниците представляват компании с под 50 служители.

Резултатите показват, че 79,5% от респондентите предпочитат бизнес със собствени продукти и потенциал за многократен растеж пред по-голям оборот като производствен партньор. Едва седем предпочитат модела на производствен партньор, а двама не избират нито един от предложените сценарии.

От всички участници 12 заявяват, че собствените продукти са основната дейност на компанията им. Други девет имат такива продукти, но те представляват малка част от бизнеса. Десет компании в момента разработват собствен продукт, четири обмислят подобна стъпка, седем не планират да го направят, а две са се отказали след предишни опити. Така общо 21 участници вече имат собствени продукти, но само 12 ги определят като основен бизнес.

Интересно е, според PARAi, че дори сред седемте участници, които не планират собствен продукт, четирима предпочитат хипотетичния сценарий с по-малък оборот и по-голям потенциал за растеж. Това подсказва разлика между привлекателността на даден бизнес модел и готовността на компаниите реално да поемат риска от неговото изграждане.

Като най-големи пречки пред създаването на собствен продукт в България участниците в анкетата посочват:

  • Недостатъчно финансиране — 50%;
  • Малък вътрешен пазар — 45,5%;
  • Дълъг период до първите приходи — 36,4%;
  • Труден достъп до клиенти — 31,8%;
  • Липса на подходящи инженери и R&D кадри — 27,3%.

"Създаването на конкурентен продукт изисква не само технологични компетенции, но и разбиране на пазара, достъп до клиенти, ефективни канали за дистрибуция и способност за международна реализация. Показателно е, че едва двама участници посочват липсата на идеи сред основните пречки", отбелязват от PARAi и излагат хипотеза, според която едно от съществените ограничения пред продуктовото развитие не е генерирането на идеи, а превръщането им в икономически устойчив бизнес.

Клиентът може да се окаже по-силен стимул от субсидията

Запитани какво би накарало компаниите да инвестират повече в създаването на собствен продукт, 15 участници посочват предварително намерен клиент, а други десет - достъп до международни клиенти. Общо 25 от 44 респонденти (56,8%) избират някое от тези две условия. За сравнение, девет участници посочват европейското финансиране, а един - частен инвеститор. Това не означава, че капиталът не е необходим. Напротив, липсата му остава най-често посочваната отделна пречка.

Резултатите обаче показват, че осигуряването на потенциален клиент и намаляването на пазарната несигурност могат да бъдат особено силен стимул за инвестиции в нови продукти.

За част от компаниите ключовото условие може да не е просто наличието на средства за разработка, а увереността, че създаденият продукт ще намери своето място на пазара. Тази зависимост има значение както за частните инвеститори, така и за организациите, които разработват програми за подпомагане на иновациите.

Различни потребности според етапа на развитие

На въпроса "Къде компаниите биха инвестирали 1 млн. евро, ако получат средствата за развитие?" най-много участници - 34,1%, избират собствен продукт и R&D. Следват продажбите и маркетингът с 20,5% и навлизането на нов пазар с 15,9%.

Кръстосаният анализ разкрива съществена разлика между компаниите в процес на разработка и тези, които вече имат собствени продукти. Осем от десет компании, които в момента разработват продукт, биха инвестирали в R&D. За разлика от тях, сред 21-те компании с вече съществуващи продукти 11 биха предпочели инвестиция в продажби, маркетинг или навлизане на нов пазар. Тази разлика е логична от гледна точка на продуктовия жизнен цикъл, но е важна за начина, по който се структурира подкрепата за бизнеса.

Инженерният капацитет става особено важен при по-големите компании

Данните показват и различия в зависимост от размера на предприятията. При микрокомпаниите с до девет служители липсата на финансиране е посочен от 60,9% от участниците.

При компаниите с 50 или повече служители се откроява друг проблем – шест от седем респонденти посочват липсата на подходящи инженери и R&D кадри. Това според PARAi насочва вниманието към необходимостта от по-добро взаимодействие между индустрията, техническите университети, научните организации и специализираните инженерни компании.

Какво трябва да се промени

На базата на резултатите от проучването PARAi очертава няколко възможни направления за действие:

  1. Повече механизми за свързване на разработчици с реални индустриални клиенти – пилотните проекти, предварителните търговски ангажименти и валидирането на търсенето могат да помогнат на компаниите да намалят риска преди значителна инвестиция;
  2. По-силни международни канали за комерсиализация – ограниченият размер на българския пазар означава, че компаниите с амбиция за мащабен растеж трябва да мислят за международна реализация още на ранен етап.
  3. Свързване на наличните индустриални компетенции – българските производители, инженерингови компании, разработчици на електроника, софтуерни предприятия и научни организации могат да бъдат партньори при създаването на по-сложни крайни продукти;
  4. Подкрепа в зависимост от етапа на развитие – компаниите в R&D фаза се нуждаят от различни инструменти спрямо тези, които вече са достигнали до производство и продажби;
  5. Повече внимание към бизнес модела и възвръщаемостта – успешното продуктово развитие не приключва със създаването на прототип. То изисква ясна стойност за клиента, конкурентна цена, устойчиви маржове и мащабируем начин за достигане до пазара.

От индустриален капацитет към собствена продуктова дейност

Анкетата на PARAi не дава окончателен отговор на въпроса как България може да създава повече собствени продукти. Тя обаче идентифицира няколко области, в които потребностите на компаниите се срещат.

Желанието за собствен продукт е силно сред участниците. Финансирането, достъпът до пазари и инженерният капацитет остават съществени ограничения. А предварително осигуреният клиент се откроява като важен стимул за инвестиционно решение.

"За българската индустрия следващата стъпка може да бъде не просто да произвежда повече, а да увеличава дела на стойността, която създава и притежава — чрез собствена интелектуална собственост, технологични решения, продуктови марки и достъп до крайни клиенти", коментират от PARAi и допълват, че предизвикателството в дългосрочен план не е само дали може да се създаде конкурентен продукт в България, а дали може да се изгради устойчив бизнес, който успешно го продава на световния пазар.

industry info.bg

Дата: 18.11.2026

Източник: industry info.bg

Прочетено: 162