19.11.2026

На 19 ноември 2026 г. в „Интер Експо Център“ – София, се проведе IV издание на конференцията „Зелена трансформация 4.0: Кръгова икономика и устойчиво развитие“, организирана от списание Enterprise в партньорство с Българската стопанска камара (БСК). Събитието беше открито от Надя Гогова – издател и управляващ партньор в сп. Enterprise, и Силвия Тодорова – директор на Център „Предприемачество“ в БСК.

Форумът събра представители на институциите, бизнеса, браншови организации и експерти, които обсъдиха предизвикателствата пред компаниите във връзка с новите европейски регулации, въглеродната политика, кръговата икономика и проследимостта по веригите на доставки.

В рамките на три панелни дискусии бяха разгледани прилагането на Механизма за въглеродна корекция на границите (CBAM), развитието на разширената отговорност на производителя (РОП), Дигиталният продуктов паспорт (ESPR) и Регламентът на ЕС относно обезлесяването (EUDR).

ПАНЕЛ 1: ВЪГЛЕРОДНА ПОЛИТИКА, ТЪРГОВИЯ И РЕГУЛАТОРНИ РАМКИ

Първата дискусия беше посветена на прилагането на CBAM и подготовката на бизнеса и митническите агенти за новите изисквания, свързани с определянето на вградените в стоките въглеродни емисии на границите на ЕС. Сред основните теми бяха достъпът до данни за емисиите от производители в трети страни, трудностите, свързани с набирането и обработката на надеждни данни от малките и средните предприятия, верификацията на емисиите на производители от трети страни и практическите затруднения при сложните вериги на доставки.

Модератор беше Денислав Борисов, маркетинг и комуникации в EY denkstatt Bulgaria. В дискусията участваха Емил Дандолов, член на Управителния съвет на Националната организация на митническите агенти (НОМА) и Виолета Христова, водещ верификатор в ЕмиСерт.

Участниците обърнаха внимание на това, че много компании са подценили подготовката за CBAM, а събирането и проверката на данните за емисиите остават сред най-сериозните практически предизвикателства. Особено затруднение представлява комуникацията с доставчици от трети страни, които невинаги са запознати с нивото на подробност на данните и начините за доказване на тяхната надеждност пред верификаторите.

Беше подчертано, че подготовката трябва да започва още преди сключването на сделката. Необходимо е компаниите от трети страни да осигурят проследимост на данните, да проверяват информацията от производителите и да включват конкретни задължения за предоставяне на данни за емисиите в договорите с доставчиците. Колкото по-дълга е веригата на доставки и колкото повече посредници участват, толкова по-трудно става събирането на надеждна информация.

Сред изведените проблеми бяха и недостигът на акредитирани верификатори и значителната работа по администрирането на данните при доставчиците, която затруднява не само малките и средните, но и големите предприятия.

В дискусията беше поставен и по-широкият въпрос за необходимостта от изграждане на инфраструктура за повторна употреба и рециклиране, по-ефективно оползотворяване на материалите и промени по цялата верига на стойността.

ПАНЕЛ 2: КРЪГОВА ИКОНОМИКА, РОП И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

Вторият панел разгледа прехода от традиционното управление на отпадъците към управление на жизнения цикъл на продуктите и материалите. Дискусията обхвана бариерите пред кръговата икономика в България, качеството и наличността на вторичните суровини и по-ефективното прилагане на разширената отговорност на производителя.

Модератор беше Даринка Георгиева, изпълнителен директор на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН и член на Асоциацията на специалистите по устойчивост (АСУ). Участие взеха Габриела Чифличка, генерален секретар на APPLIA България, Гергана Бонева от JTI България и Сирма Желева, изпълнителен директор на Българската асоциация „Кръгов текстил“ (БАКТ).

Представителят на сектора на електрическото и електронното оборудване акцентираха върху необходимостта от ефективно законодателство, което ясно разпределя ролите и отговорностите на всички участници във веригата на управление на излезлите от употреба продукти – производители, организации по оползотворяване, оператори по управление на отпадъците и рециклиращи компании. Качеството и наличността на вторичните суровини, както и реалните количества отпадъци от електрическо и електронно оборудване, бяха посочени като съществени предизвикателства пред изпълнението на европейските цели. Подчертано беше, че се налага значително подобряване на събирането на данни за процесите по разделно събиране и рециклиране, които да осигурят информационно кръговата икономика в сектора.

Гергана Бонева представи гледната точка на тютюневия сектор, като постави акцент върху отговорността при създаването на рециклируеми опаковки, инвестициите в подобрения и необходимостта от информираност на потребителите. Бяха представени и резултатите от техните кампании за обществото и неправителствения сектор.

Сирма Желева очерта предизвикателствата пред текстилната индустрия. По думите ѝ около 50% от събрания текстил е годен за повторна употреба, а реализацията на рециклираните влакна остава трудна. Тя обърна внимание и на необходимостта от навременна подготовка на националната нормативна уредба за разширена отговорност на производителя в текстилния сектор, както и от запазване и надграждане на съществуващата инфраструктура за рециклиране и оползотворяване.

Общ акцент в дискусията беше необходимостта бизнесът да бъде включен в процеса на разработване на правната рамка, да има надеждни данни за рециклираните материали и предвидими правила, които подкрепят конкурентоспособността на предприятията.

ПАНЕЛ 3: EUDR, ДИГИТАЛЕН ПРОДУКТОВ ПАСПОРТ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД КРЪГОВАТА ИКОНОМИКА

Третият панел беше посветен на Регламента на ЕС относно обезлесяването (EUDR) и въвеждането на Дигиталния продуктов паспорт (DPP). Обсъдени бяха изискванията за проследимост и прозрачност, готовността на веригите на доставки и отражението на новите правила върху мебелната промишленост и дървопреработването.

Модератор беше Илияна Павлова, директор на Център „Чиста индустрия“ към БСК. В дискусията участваха инж. Петър Дишков, експерт в Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП) и мениджър „Снабдяване с дървесина“ в „Кроношпан България“, Иван Паспалджиев, старши мениджър в EY denkstatt, Диана Харлова, председател на European Bedding Industries’ Association (EBIA), и инж. Росен Райчев, заместник изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по горите.

Участниците представиха Дигиталния продуктов паспорт като инструмент за събиране и предоставяне на надеждна информация за продуктите през целия им жизнен цикъл. Беше подчертано, че данните за произхода, състава, въглеродния отпечатък и рециклираното съдържание ще имат все по-голямо значение за достъпа до европейския пазар. Сред основните предизвикателства е организацията по събирането и обработката на данните и поддържането на информацията в цифровия паспорт надеждна и актуална. Що се отнася до мебелния бранш, беше подчертано, че микро- и малките предприятия (около 90%) в сектора ще имат значителна необходимост от достъп до указания и методически материали, които да ги подпомогнат в процеса на разработката и дигитализацията на данните.

В дискусията за EUDR беше представен обхватът на регламента и необходимостта от надеждни системи за проследяване и доказване на произхода на суровините. Беше посочено, че много търговци и оператори все още не са достатъчно запознати с изискванията, а липсата на единна информационна система и различните механизми за проследяване на суровините създават допълнителни затруднения.

Участниците акцентираха върху необходимостта от по-добра информираност на бизнеса, съдействие от институциите и административна прозрачност. Беше подчертано и значението на продуктовия дизайн, повторната употреба и рециклирането за по-ефективното използване на ресурсите и повишаването на конкурентоспособността.

В заключение, дискусиите очертаха обща необходимост: европейските изисквания за устойчивост трябва да бъдат съпроводени с ясни правила, надеждни данни, работеща инфраструктура и активна подкрепа за предприятията. Успешната зелена трансформация изисква координирани усилия на бизнеса, институциите и всички участници във веригите на стойността.

 

Обръщение от министъра на околната среда и водите на Република България г-жа Росица Карамфилова – Благова към участниците във форума

 

СНИМКИ ОТ СЪБИТИЕТО

 

Стратегически партньори: Асоциация на специалистите по устойчивост /АСУ/, Българска асоциация на ПР агенциите, Българска асоциация на рекламодателите, Българска асоциация на комуникационните агенции, Българската асоциация по информационни технологии /БАИТ/, Браншова камара на дървообработващата и мебелна промишленост, Русенска търговско-индустриална камара.

Технологичен партньор и домакин: Inter Expo Center

Дата: 19.11.2026

Източник: БСК

Прочетено: 157