ОТНОСНО ПРОЕКТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЦЕНТРАЛЕН ОРГАН ЗА ПОКУПКИ В СЕКТОР ИКТ

ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерски съвет за създаване на Централен орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ за нуждите на органи на изпълнителната власт, публикуван за обществено обсъждане на 10.04.2025 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ МИНИСТРИ,

Направеното предложение представлява инициатива за прехвърляне на дейността по възлагане на доставката на компютри и периферни устройства от Министерството на финансите (МФ) към Министерството на електронното управление (МЕУ), като в приложения доклад се изтъкват различни предимства на централизираното възлагане чрез Централен орган за покупки в сектор „Информационни и комуникационни технологии“ (ЦОПСИКТ).

Според БСК, за да се направи това, трябва да съществуват сериозни аргументи, да се адресират конкретни идентифицирани критични проблеми от концептуален характер по прилагането, ефективността и ефикасността на действащия режим и да се посочи с какво новото нормативно разрешение ще преодолее съществуващите дефицити. Следва да се изясни как ще се преодолее рискът от блокиране на текущите процедури и дали подобно прехвърляне няма да забави придобиването на активите, предмет на промяната.

Проектът за постановление е изготвен без ясни мотиви и задълбочена оценка на въздействието от прилагане на новата регулация.  В проекта на доклад до МС се изтъква, че в резултат на извършения преглед на доставка на компютърни конфигурации през 2023 и 2024 г. е констатирано неефективно, неефикасно и неикономично  изразходване на близо 1,8 млн. лв. от административните органи, които са провели обществени поръчки за доставка на компютърна техника над прага по чл. 20, ал. 2 от ЗОП. Същевременно, не е отчетено по каква причина  министърът на електронното управление не е упражнил правомощията си по чл. 7г от ЗЕУ за предварително съгласуване в рамките на бюджетния процес на разходите за ИКТ и какви гаранции дава настоящият проект за по-ефективно изразходване на публичния ресурс. Изтъкнатият в доклада икономичен резултат при проведени обществени поръчки за доставка на компютърни конфигурации с изпълнител „Информационно обслужване“ АД, буди опасения, че предпочитан способ за възлагане от МЕУ като принципал на това  дружество ще станат ин хаус договорите.

Въпреки потенциалните на пръв поглед ползи от централизираното договаряне, неговото въвеждане дава негативен сигнал и буди сериозни притеснения в ИКТ сектора. Това може да доведе до стрес в пазарната среда за хардуерни и софтуерни решения. Съществува риск за финансовата стабилност на настоящите доставчици и заетостта на експерти в сектора. В тази връзка напълно подкрепяме становището по проекта на Българската асоциация за информационни технологии.

Не на последно място, обръщаме внимание, че предложеното представлява казуистичен подход, който би дал повод всяка една администрация, която смята, че определени доставки или услуги от обхвата на чл. 3 от ПМС 385/2015 г. са относими към дейността й, да пожелае да и бъде възложено управлението на поръчките за тези доставки или услуги да се осъществява от специализирано звено от съответната администрация (напр., предоставяне на фиксирани и мобилни телефонни услуги и мобилен интернет – ЦОП към министъра на транспорта и съобщенията). Това по същество противоречи на философията на сега съществуващото нормативно разрешение, а то цели централизирането на определен пакет поръчки да облекчи специализираните администрации.

С оглед на горното, предлагаме следните мерки:

1. Да се проведе задълбочена последваща оценка за въздействието от прилагането на ПМС 385/2015 г.
2. Да се изготви цялостна предварителна оценка на въздействието на предложения нормативен акт, включително да се изследва:

• Каква е необходимостта от създаването на новата структура?
• Икономическа обосновка на разходите за създаването на новата структура, включително наемането, обучението и поддържането на паралелен експертен и друг капацитет. Оценка на влиянието на промените върху пазара на труда, включително потенциална загуба на работни места или експертен капацитет.
• Оценка на риска за текущите доставчици, оценка за въздействието на промяната върху дейността им, включително възможност за адаптация към новата рамка. Оценка на последиците за малките и средните предприятия и конкурентоспособността.
• Оценка на риска от възникване на междуинституционални спорове по отношение на това кой е компетентният орган в случаите които биха попаднали в предметната компетентност както на МФ така и на МЕУ (например, когато предмет на обществената поръчка са много различни консумативи, които попадат в предметната компетентност на МФ и МЕУ).

3. Да се разгледа възможността за създаване на одиторски борд, който да включва представители на работодателските организации, МЕУ и, при необходимост, други публични органи, с цел наблюдение на прехода, предотвратяване на пазарни изкривявания, монополизация и недобросъвестни практики.

Нормативните предложения следва да са насочени към внимателно управление на прехода към централизирано договаряне в сферата на ИКТ доставките, като същевременно се отчита нуждата от защита на съществуващите участници на пазара и предотвратяване на пазарни изкривявания.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК