ОТНОСНО ЗИД НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, публикуван за обществено обсъждане на 13.06.2025 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Българската стопанска камара с внимание следи действията по транспониране в националното ни законодателство на Директива ЕС 2020/1828 относно представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите. След запознаване с публикувания за обществени консултации нов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, изготвен след продължително съгласуване, изразяваме следното становище:

• Считаме, че така предложеният законопроект е балансиран и в най-голяма степен отговаря на духа и целите на директивата.
• Изразяваме удовлетвореност, че част от дадените в рамките на предходните съгласувателни процедури и консултативно-работните срещи със заинтересовани лица предложения и критики от страна на бизнеса са взети предвид и отразени в законопроекта.
• Като положително оценяваме законодателното решение и подход транспонирането на Директива /ЕС/2020/1828 относно представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите да се извърши чрез изменения и допълнения на ЗЗП и ГПК.
• Приветстваме въвеждането на механизъм за предварителни консултации с търговеца относно прекратяване на нарушението, както и механизъм за ранно отхвърляне на явно неоснователни искове.
• Намираме за правилен възприетият opt-in механизъм за присъединяване на потребители към предявен представителен иск.

Едновременно с това, изразяваме известно разочарование по отношение на някои разпоредби, при които отчитаме съществени слабости и несъответствия с принципите на българския правов ред:

По чл. 186а в § 12 от законопроекта:

С новия чл. 186а отново се въвежда процесуален ред за обезщетение на вреди, причинени на абстрактния потребителски интерес. Този ред, за разлика от сега действащия, включва и дефиниция за „колективния интерес на потребителите“, различна от тази за „колективните интереси на потребителите“.

Залагането на две различни и потенциално противоречиви дефиниции на колективни интереси на потребителите в един и същи закон би създало значително объркване и неяснота.

Подобна дублираща се и неясна уредба създава редица сериозни проблеми:

Процесуалният ред, предложен в чл. 186а от законопроекта, въвежда концепция за обезщетение, която е трудно съвместима с принципите на българското гражданско право. Наличието ѝ противоречи на ясния фокус на Директива 2020/1828 върху колективното обезщетяване на понесени от група потребители сходни вреди. Това ще доведе до хаос в съдебната практика и непредсказуемост за бизнеса и потребителите. Функциите, които изглежда преследва този иск – защита на общия интерес и осигуряване на спазване на законите – са функции на публичното право и вече са уредени в българското законодателство чрез административно-наказателни разпоредби и правомощията на регулаторни органи като Комисията за защита на потребителите. Допълнително, законопроектът не предвижда адекватни правила за конфликт на интереси при този иск, нито правила за контрол и санкции при нарушение на изискването полученото обезщетение да бъде изразходвано само за защита на интересите на потребителите. Това създава възможност за недобросъвестни практики, отклоняване на средства от основната им цел и подкопаване на общественото доверие в системата за колективна защита.   

Не можем да пренебрегнем и факта, че тази разпоредба веднъж вече беше премахната от законопроекта след критики от бизнес организации, но сега е възстановена без ясни мотиви за това. Повторното ѝ появяване буди сериозни въпроси относно логиката и последователността в законодателния процес.

По чл. 388н, ал. 2, т.2 и ал. 3  ГПК в § 31 от законопроекта:

Предлагаме т.2 на чл. 388н ал.2 ГПК да отпадне. Възразяваме срещу възможността по т. 2 решението на съда да се постанови в правна защита на ищеца. Ищци по представителен иск, както постановява чл. 388б от законопроекта, могат да бъдат Комисията за защита на потребителите или квалифицирана организация. Те нямат пряк увреден интерес, а право да завеждат искове „в полза на“ интереса на потребителите, както е посочено в чл. 379 от законопроекта. Неправилно и противоречащо на житейската логика е средствата за правна защита да бъдат изпълнявани на квалифицираните организации или КЗК като ищци, доколкото поисканите средства могат да бъдат обезщетение, ремонт, замяна, намаляване на цената, прекратяване на договора или възстановяване на платената цена.

Текстът на ал. 3 на чл. 388н, предвиждащ възможността съдът да отложи събирането на доказателства и определянето на размера, и други условия относно средствата за правна защита по отношение на някои или всички присъединили се потребители за времето след влизане в сила на решението, е неясен и може да създаде затруднения при прилагането му, поради което предлагаме да отпадне.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК