ОТНОСНО ПРОЕКТ НА ЗИД НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ

ОТНОСНО: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, със сигнатура  51-554-01-121 от 26.06.2025 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ШИШКОВ,

Във връзка с внесения в Народното събрание от група народни представители ЗИД на ЗУО, представяме на вниманието Ви позицията на Българската стопанска камара, която отразява и изразени становища на заинтересовани браншови организации.

Приветстваме усилията на законодателя да актуализира нормативната уредба в контекста на засилените изисквания на ЕС и необходимостта от по-ефективно управление на масово разпространени отпадъци, вкл. електрическо и електронно оборудване. Настояваме обаче предложеният ЗИД да бъде допълнен и разширен чрез конкретни мерки, които да гарантират ефективност, проследимост и интеграция на кръговите принципи.

Разширена отговорност на производителя (РОП) -
осигуряване на равнопоставеност на задължените лица

За да се подобри прилагането на РОП, следва да бъде недопустимо задължени лица да не се включват в регистрите на лица, които пускат на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, и да не участват в организации по оползотворяване (ООп). Анализът и изводите от проверките следва да намерят място в годишните доклади на ИАОС. Освен това, полезно би било да бъдат правени проверки дали количеството (като брой и тона) на пуснатите на пазара продукти (по статистически и митнически данни със съответните кодове) съответства на декларираното (когато е възможно в брой и тонове) пред ООп, което ще докаже пълнотата на обхвата, както на регистрите, така и на организациите. От издадените заповеди на ООп в сектора ИУЕЕО прави впечатление, че те работят с няколко фирми (15) –  подизпълнители, като от тях две работят с по две ООп. Считаме, че този факт предизвиква съмнения за ефективността на системата за управление на отпадъците. От прегледа на данните в Евростат, за ИУЕЕО се вижда че събраните количества са само от населението, което считаме, че не отговаря на действащите практики.

Що се отнася до финансовата страна на дейността на ООп, считаме, че би следвало в заповедите и докладите да намерят място и обобщени данни, които не представляват чувствителна информация и мотивират обществото за рециклиране на масово разпространените отпадъци.

Предлагаме въвеждане на екомодулирани такси в рамките на РОП, т.е. производителите на по-устойчиви и лесни за ремонт/рециклиране продукти да бъдат облекчени, а тези с ниска ресурсна ефективност – обложени с по-високи такси (практика във Франция, Австрия).

Цифрово проследяване и отчетност

Законът трябва да въведе електронен регистър за проследимост на ЕЕО, МПС и др. и да насърчи използването на дигитални инструменти (напр., QR кодове) за повишаване на отчетността и борба със „сивия сектор“.

Йерархия на отпадъците: приоритет на повторната употреба и ремонта

Законът следва изрично да утвърди приоритета на повторната употреба пред рециклирането, в съответствие с Директива 2012/19/ЕС за ИУЕЕО. Пример за добра практика е създаването на „центрове за повторна употреба“ (reuse centers) – модел, приложен успешно в Белгия и Швеция.

Участие на социалната икономика

Насърчаваме включването на текст, който подкрепя социални предприятия и НПО, занимаващи се с демонтаж, ремонт и повторна употреба, вкл. чрез достъп до оборудване, преференциални условия и публично финансиране (напр., през ПУДООС).

Повишаване на потребителската информираност

Призоваваме за законово задължение МОСВ и общините да провеждат информационни кампании за правилното предаване на масово разпространените отпадъци, вкл. ИУЕЕО и вредите от нерегламентираното му изхвърляне.

Що се отнася до предложението за преминаване от разрешително към регистрация на организациите, въпросът зависи от степента на влияние на отпадъците върху околната среда, необходимостта от ефективен контрол  върху организациите и техните подизпълнители и от националния контекст и европейските практики.

Аргументи в полза на разрешителния режим:

Висока отговорност и въздействие

Организациите по оползотворяване управляват значителни финансови средства (събрани лицензионни възнаграждения /продуктови такси/ от задължените лица), техните подизпълнители събират отпадъци от името на стотици производители и вносители (задължени лица) и влияят пряко върху качеството на околната среда.

Необходимост от контрол и проследимост

Издаването на разрешително позволява на МОСВ/РИОСВ да направят предварителна проверка на капацитета, договорите (с пускащи на пазара и подизпълнители), инфраструктурата и механизмите за проследимост.

Превенция на злоупотреби и „псевдо-организации“

Регистрационният режим създава риск от нерегламентирани или фиктивни организации, които не изпълняват задълженията си, но събират такси от производители.

В повечето страни от ЕС, като Германия, Франция, Австрия, подобни организации, учредени от задължените лица, се подлагат на лицензиране или разрешителен режим със строги критерии за прозрачност, отчетност и ефективност.

Считаме, че за предпочитане е организациите по оползотворяване на масово разпространени отпадъци да бъдат подложени на разрешителен режим, чрез който МОСВ да гарантира:

• Учредяването им от задължената индустрия (пускащите на пазара)
• Прозрачност и отчетност – финансова и такава на дейността на подизпълнителите им
• Спазване на екологичните цели
• Реален принос към кръговата икономика
• Контрол срещу измами и фиктивно изпълнение

Ако се търси административно облекчение, то може да се въведе електронна платформа и опростена процедура, но без компромис с контрола и качеството на услугата.

Наред с това, оценяваме предложението за засилване на контрола от страна на пускащите на пазара и необходимост от участието им в оперативното управление на ООп.

Съществен елемент от ефективното прилагане на принципа на разширена отговорност на производителя (РОП) е гарантирането, че пускащите на пазара имат реален контрол и прозрачност върху изпълнението на дейностите по събиране, третиране и оползотворяване.

В тази връзка, предлагаме законодателят да доразвие и уреди изрично механизмите за участие на производителите/вносителите в контрола върху организациите по оползотворяване чрез:

Задължителен договорен контрол

Да се предвиди в закона, че договорите между пускащите на пазара и организациите по оползотворяване трябва да включват конкретни клаузи за контрол, одит и достъп до информация – включително правото на периодичен преглед и възможност за външна проверка. В договорите да се урежда:

• задължението на организацията да изпълнява количествени цели;
• достъп на производителите/вносителите до информация за извършените дейности;
• възможност за проверка на отчетите и изпълнението;
• санкции при неизпълнение.

Това е пряка форма на контрол, при която пускащите имат договорно право да изискват данни и доказателства.

Гарантирано участие в управленските органи

Всяка организация по оползотворяване следва да включва в управителните си органи представители на пускащите на пазара, за да се осигури пряк надзор на производителите върху дейността. Пускащите на пазара обикновено са членове, но следва със свои представители да участват в Общото събрание или Управителния съвет и да имат:

• право на глас;
• достъп до стратегическа информация;
• участие в вземане на решения относно партньори, ценообразуване, схеми за събиране, обработка и отчитане.

Публична отчетност

Да се въведе изискване организациите по оползотворяване да публикуват обобщен годишен отчет с ключови показатели – постигнати цели, обработени количества, договорни оператори и изразходвани средства – включително в електронен регистър на МОСВ. ЗУО изисква от организациите по оползотворяване да предоставят регулярна отчетна информация:

• за събрани и оползотворени количества;
• доказателства за третиране (протоколи, кантарни бележки, фактури).

Пускащите на пазара да имат възможност да възложат външни одити на системата, вкл. ценообразуване, организация на дейностите, проверка на реалното изпълнение на дейностите.

Право на смяна и алтернативен избор

Законът трябва да гарантира, че пускащите на пазара имат свобода да сменят организация, в случай на съмнения за неефективност, непрозрачност или неизпълнение на целите.

Електронна система за проследяване

Може да се прецени дали чрез НИСО да се даде възможност на производителите да следят в реално време изпълнението на техните задължения чрез проследяване на предадени количества, отчетен напредък и достъп до операторски данни.

В заключение, Законът следва не просто да подобри събираемостта и рециклирането на масово разпространените отпадъци, но да се насочи към цялостна трансформация на модела – от „линейна“ към кръгова икономика, в която ресурсите се използват по-дълго и по-ефективно.

Призоваваме парламентарната комисия и вносителите да включат предложенията в окончателния текст на ЗИД и да ангажират ключовите заинтересовани страни в процеса на прилагане и мониторинг.

Предвид гореизложеното, предлагаме в ЗИД на ЗУО да се включи нов текст (например, в чл. 14, чл. 18 или чл. 59а), който да гласи:

„Пускащите на пазара имат право на достъп до цялата информация и участие в контрола на организациите по оползотворяване, с които са в договорни отношения, включително чрез членство в управителните им органи, възможност за независим одит и участие в стратегическото планиране на дейностите по събиране и третиране.“

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК