БСК НАСТОЯВА ЗА ЦЯЛОСТНА ПРЕРАБОТКА НА ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА ЗАКРИЛА

ОТНОСНО: Проект на Закон за международната закрила, публикуван на портала за обществени консултации на 26.01.2026 г. с номер на консултация 12112-К

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЮРОВ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ИВАНОВ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН АДЕМОВ, 

Българската стопанска камара, в качеството си на организация, представляваща интересите на работодателите и ангажирана с развитието на пазара на труда в България, изразява несъгласие с предложения проект на Закон за международната закрила. Считаме, че в настоящия си вид законопроектът представлява необосновано влошаване на правната рамка, противоречи на принципа на правна предвидимост и ще създаде сериозни пречки пред интеграцията на чужденците в националната икономика.

1. На първо място, обръщаме внимание на използваната законодателна техника, която прави законопроекта практически неприложим и влизащ в пряко противоречие с изискванията на Закона за нормативните актове (ЗНА) и Указа за неговото прилагане. Проектът е изграден върху масирани и системни препратки към регламенти и директиви от Пакта за миграция и убежище, вместо да транспонира тези правила в ясни и предвидими национални процедури. Подобна техника нарушава принципа на достъпност и яснота на правната норма. Липсата на съгласуваност с АПК и Закона за нормативните актове създава риск от институционално блокиране и административен произвол при вземането на решения.

2. На следващо място, законопроектът създава необосновани бариери пред пазара на труда (чл. 68). В условията на хроничен недостиг на работна ръка във всички сектори се предлагат ограничения, които са в пряк ущърб на бизнеса:

2.1. Удължава се срокът за достъп до пазара на труда на кандидати за международна закрила. Предложението за увеличаване на срока от 3 на 6 месеца е недопустимо отстъпление от досегашния национален стандарт. Това обрича стотици трудоспособни лица на принудителна безработица и издръжка от държавния бюджет. Нещо повече, държавите-членки имат право да запазят по-благоприятни условия (съгласно съображение 68 на Директива 2024/1346), а законопроектът предлага да влоши положението на кандидатите. Смятаме, че държавата не може да си позволи лукса да държи извън пазара на труда трудоспособно население за половин година, особено в сектори като строителство, услуги и производство.

2.2. Въвеждането на „пазарен тест“ и задължителната регистрация и съгласуване с Агенцията по заетостта за всяко работно място премахва сегашния режим на автоматичен достъп. Това ще натовари работодателите и самите кандидати с излишна бюрокрация и ще стимулира заетостта в „сивия сектор“.

Отделно, регионалните ограничения за движение на кандидатите де факто ги изолират от икономически активните центрове, където е най-голямото търсене на кадри. Ограничаването на движението до определени зони, често икономически изостанали райони, прави правото на труд напълно фиктивно. Кандидатите са задължени да търсят работа там, където тя обективно не съществува.

3. Законопроектът съдържа парадоксална уредба (чл. 69), която прави образованието и професионалната квалификация практически невъзможни.

Текстът на чл. 69 съдържа вътрешно логическо противоречие, което освен практически неприложим го прави и дискриминационен. Докато в първата алинея се декларира равно третиране по отношение на образованието, втората алинея блокира това право, като го прави достъпно единствено „в рамките на трудово правоотношение“. Обръщаме внимание, че този подход създава порочен кръг – от кандидатите се изисква да имат работа, за да получат достъп до обучение единствено „в рамките на трудово правоотношение“, но същевременно те често не могат да започнат работа именно заради липсата на езикова подготовка или професионална квалификация. Този подход гарантира ниска производителност на труда и обрича кандидатите на нискоквалифициран труд и трайна маргинализация, което е в пряко противоречие с целите на Пакта за миграция и убежище за по-бърза и ефективна интеграция.

4. Категорично не сме съгласни с приравняването на режима на лицата с временна закрила (предимно украински граждани, вече интегрирани на пазара на труда) към рестриктивния режим на търсещите международна закрила (чл. 217, ал. 1), включително забрана за работа през първите 6 месеца. Това директно противоречи на самата същност на временната закрила, която цели бърза подкрепа и ранно икономическо включване. Освен това законопроектът не предвижда възможност за продължаване на пребиваването след изтичане на временната закрила, което създава риск от преминаване на интегрирани вече лица в институционална безизходица.

БСК предлага законопроектът да бъде върнат за цялостна преработка, с цел да се създаде логична, последователна и работеща национална процедура, която да гарантира правна сигурност както за администрацията, така и за кандидатите и лицата с хуманитарен статут. Настояваме за отпадане на предложените ограничения и допълнителни административни пречки за достъп до пазара на труда, както и да се осигури безусловен достъп до образование и професионално обучение. Образованието не трябва да бъде функция на трудовия договор, а инструмент за неговото постигане. Вярваме, че интеграцията чрез труд е единственият устойчив път за намаляване на социалните разходи и подкрепа на българския бизнес.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК