ОТНОСНО ЗИД НА КТ, ВНЕСЕН ОТ МС

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 52-602-01-32, внесен от Министерския съвет на 28.07.2026 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Във връзка с предстоящото разглеждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, №52-602-01-32, внесен от Министерския съвет на 28.07.2026 г., Българската стопанска камара – съюз на българския бизнес (БСК), в качеството си на представителна организация на работодателите на национално равнище, изразява настоящото становище.

Законопроект със същия предмет беше одобрен от Министерския съвет и внесен в Народното събрание в края на 2025 г., но до прекратяване на работата на предходното Народно събрание не се стигна до разглеждането му в парламентарна комисия. В рамките на съгласуването му в Националния съвет за тристранно сътрудничество БСК изрази принципна подкрепа. Повторното му внасяне създава възможност започналият законодателен процес да бъде завършен и да се осигури необходимата правна рамка за изпълнение на задълженията на България по чл. 4 от Директива (ЕС) 2022/2041 относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз.

Предложенията са резултат от продължителната работа на Междуведомствената работна група за транспониране на Директива (ЕС) 2022/2041, създадена със Заповед №РД-02-120/06.11.2024 г. на министъра на труда и социалната политика. В работната група участваха представители на компетентните институции и на национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. БСК участва активно в този процес и представи бележки, предложения и редакции, част от които са отразени в законопроекта. Поради това разглеждаме предложения текст като резултат от проведен експертен и институционален процес по транспониране, а не като изолирана законодателна инициатива.

В периода след приемането на Директива (ЕС) 2022/2041 нейното съдържание беше предмет на съдебен контрол пред Съда на Европейския съюз. С решение от 11 ноември 2025 г. по дело C-19/23 Съдът отмени отделни части на чл. 5 от директивата, като я остави в сила в останалата ѝ част. Следва да се отбележи, че решението не засяга разпоредбите на чл. 4 относно насърчаването на колективното договаряне, чието транспониране е предмет на настоящия законопроект.

Законопроектът следва да бъде разглеждан и в контекста на Препоръката на Съвета от 12 юни 2023 г. относно укрепването на социалния диалог в Европейския съюз (C/2023/1389). Макар да няма задължителния характер на директива, препоръката очертава общата европейска рамка за насърчаване на социалния диалог и колективното договаряне при зачитане автономията на социалните партньори. Сред основните ѝ насоки са своевременното и съдържателно участие на социалните партньори, укрепването на техния капацитет, достъпът до необходимата информация и осигуряването на подходяща институционална подкрепа. Тези принципи намират конкретен израз в предложения нов чл. 2б от Кодекса на труда и допълват целите на Директива (ЕС) 2022/2041.

БСК подкрепя подхода в предложения нов чл. 2б от Кодекса на труда. Той очертава задълженията на държавата да създава благоприятни условия за договаряне, да подпомага капацитета на организациите, да предоставя актуална и достоверна информация и да защитава страните срещу дискриминация и взаимна намеса. По този начин държавната подкрепа се съчетава със запазване на автономията на организациите на работниците и служителите и на работодателите.

Положително оценяваме изричното уреждане на действието на колективните трудови договори, сключени на отраслово и браншово равнище. Действащият Кодекс на труда урежда ясно обхвата на колективния трудов договор в предприятието, но не съдържа достатъчно изрична уредба за субективния обхват на отрасловите и браншовите договори. Предложеният чл. 57, ал. 3 преодолява тази празнота, като обвързва действието на договора с членството на работодателя в работодателската организация – страна по него, и с членството на работника или служителя в синдикална организация, която е член на синдикалната организация – страна по договора. Това решение е съществено и от гледна точка на свободата на сдружаване и доброволния характер на колективното договаряне.

Законопроектът предвижда и възможност за присъединяване на работодател, който не членува в съответната работодателска организация, като това може да стане само с негово писмено заявление и с общото съгласие на страните по договора. Същевременно се допуска самите страни да договорят ред и условия за изключване на определени работодатели от действието на целия договор или на отделни негови клаузи. Тази възможност позволява да бъдат отчетени обективните различия между предприятията, включително техния размер, икономическо състояние и специфични условия на дейност, и може да подпомогне постигането на работещи договорености на отраслово и браншово равнище.

Подкрепяме и мерките за по-голяма прозрачност и проследимост на колективното договаряне. Публикуването на отрасловите и браншовите колективни трудови договори и предоставянето при тяхното вписване на информация за членуващите работодатели и синдикални организации ще създадат по-голяма яснота относно приложимостта на договорите. Тази информация е необходима и за надеждното определяне на националния обхват на колективното договаряне, от който произтичат конкретни задължения за държавата по директивата.

БСК изразява резерви по отношение на предложението за предоставяне на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ на правомощия да контролира изпълнението на задълженията по отраслови и браншови колективни трудови договори и да дава задължителни предписания за тяхното изпълнение. Подобен контрол не се изисква от Директива (ЕС) 2022/2041, а в държавите членки се прилагат различни модели за защита на правата, произтичащи от колективните договори.

Предложеното правомощие е формулирано широко и може да наложи на контролните органи да преценяват членството на работодателя и работника или служителя в съответните организации, действието на договорени изключения, приложимостта на отделни клаузи и съдържанието на поетите задължения. Тези въпроси могат да бъдат предмет на спор между страните и по своето естество следва да се разрешават по установения ред за уреждане на трудови спорове, а не чрез задължителна административна мярка. Неизпълнението на предписание би могло да доведе и до административнонаказателна отговорност, въпреки че самото задължение произтича от договор, сключен между автономни частноправни субекти.

Поради това предлагаме §7 и съответните разпоредби на §8 от законопроекта, с които се въвеждат контролът и задължителните предписания, да отпаднат. Правата по колективните трудови договори следва да продължат да се защитават по съдебен ред и чрез предвидените механизми за доброволно уреждане на колективните трудови спорове.

Ако предложението за административен контрол бъде запазено, неговият обхват следва да бъде изрично ограничен. Контролните органи не трябва да могат да дават задължителни предписания, когато е налице спор относно приложимостта или тълкуването на колективния трудов договор, членството на работодателя или работника или служителя, действието на договорено изключение или съществуването и размера на конкретното задължение. В тези случаи страните следва да бъдат насочвани към компетентния съд или към механизмите за помирение и арбитраж.

По отношение на чл. 9 от Директива (ЕС) 2022/2041 БСК приема, че действащите Закон за обществените поръчки и Закон за концесиите осигуряват необходимата нормативна основа. И двата закона изискват съобразяване с приложимите задължения в областта на социалното и трудовото право, включително тези, произтичащи от приложими колективни споразумения, при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и концесии. Член 9 от директивата не налага въвеждането на нови материални задължения за колективно договаряне, нито изисква участие в колективен трудов договор да се превръща в самостоятелно условие за достъп до процедура. Разпоредбата изисква подходящи мерки за спазване на вече приложимите задължения. Поради това не намираме основание за допълнително нормативно натоварване, което би излязло извън целта на директивата или би създало необосновани ограничения на конкуренцията.

БСК счита, че устойчивото разширяване на колективното договаряне не може да бъде постигнато единствено чрез нормативни задължения. Необходими са доверие между страните, достатъчен организационен капацитет, достъп до надеждна икономическа информация и възможност договореностите да отчитат състоянието и спецификите на отделните отрасли, браншове и предприятия. Законопроектът създава правни предпоставки за развитие в тази посока, като същевременно запазва свободата на преговорите и доброволното поемане на колективни ангажименти.

С оглед на изложеното Българската стопанска камара потвърждава принципната си подкрепа за Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 52-602-01-32, и апелира той да бъде подкрепен на първо гласуване. При последващото му обсъждане БСК има готовност да участва в прецизирането на отделни текстове с оглед тяхната ясна, балансирана и практически приложима редакция.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК