БСК НЕ ПОДКРЕПЯ ПРОЕКТА НА МЕТОДИКА ЗА ПРЕЦЕНКА НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ОБОСНОВАНОСТ НА ЦЕНИ

ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Методика за извършване на преценка за икономическа обоснованост на увеличението на цените и за определяне на сравним предходен период съгласно чл. 68н, ал. 8 от Закона за защита на потребителите, публикуван на портала за обществени консултации на 17.08.2026 г. с номер на консултация 12624-К

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН РАДЕВ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПУЛЕВ,

Българската стопанска камара (БСК), като национално представителна организация на работодателите, представя настоящото становище по проекта на Методика за извършване на преценка за икономическа обоснованост на увеличението на цените и за определяне на сравним предходен период съгласно чл. 68н, ал. 8 от Закона за защита на потребителите.

БСК подкрепя усилията на държавата за защита на потребителите и за предотвратяване на необосновано повишаване на цените в периода след въвеждането на еврото. Същевременно, нормативните мерки в тази област засягат непосредствено свободата на ценообразуване и стопанската дейност на практически всички предприятия, предлагащи стоки и услуги на потребители. Поради това, те трябва да бъдат особено ясни, предвидими и съразмерни, и да не допускат разширяване на ограниченията, въведени със закона, чрез подзаконов нормативен акт.

След запознаване с проекта и постъпилите от членове на БСК бележки смятаме, че предложената Методика не осигурява необходимите гаранции в това отношение. Част от предвидените правила стесняват установените в закона основания за икономическа обоснованост, други създават значителна правна несигурност относно предмета и последователността на проверката, а прилагането на предложения изчислителен модел може на практика да доведе до ограничаване на търговския марж и до резултати, които не следват от чл. 68н от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

По тези съображения БСК не подкрепя проекта в представения му вид и смята, че преди приемането му са необходими съществени изменения.

1. Методиката стеснява критериите за икономическа обоснованост, установени със Закона за защита на потребителите (ЗЗП)

Чл. 68н, ал. 5 от ЗЗП определя увеличението като икономически обосновано, когато съществува пряка и съразмерна причинна връзка с един или повече обективни икономически фактори. Законът включва сред тези фактори не само увеличението на конкретни разходи, но и „други фактори извън контрола на търговеца, които оказват съществено влияние върху разходите или условията за предлагане“. При извършване на преценката контролният орган трябва да съпостави увеличението с въздействието на тези фактори върху „разходите или икономическата дейност на търговеца“. Тази формулировка очевидно е по-широка от увеличението на конкретен счетоводен разход за единица продукт.

Проектът на Методика изисква въздействието на факторите да бъде изразено преимуществено в парична стойност за същата съпоставима единица и изгражда крайния извод върху съпоставка между размера на ценовото увеличение и така определения икономически ефект. Както правилно посочват засегнати предприятия, при тази конструкция законовите понятия „условия за предлагане“ и „икономическа дейност“ на практика се свеждат до доказуем разход за единица. 

Съгласно чл. 12 от Закона за нормативните актове, актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден. Чл. 68н, ал. 8 ЗЗП възлага на Министерския съвет да определи реда и начина за извършване на преценката, но не и да стеснява установените със закона материалноправни фактори. 

Икономически фактор може да има пряко и съществено отражение върху условията за снабдяване, използването на производствен или търговски капацитет, риска, структурата на предлагането или цялостната икономика на дейността, без това отражение непременно да се материализира в нова фактура, която може да бъде разпределена до конкретна единица продукт. Поради това количественото определяне на разход за единица може да бъде основен способ за доказване, но не следва да бъде единственият допустим способ. Методиката трябва изрично да допуска използването и на други проверими икономически модели, когато чрез тях могат да бъдат доказани обективният фактор, причинната връзка с ценовото изменение и неговата съразмерност.

Същият подход е използван и в предложената формула. Математическият модел може да подпомага преценката на контролния орган, но не може да замести индивидуалната оценка, предвидена от закона, нито всяка положителна разлика автоматично да се приравнява на икономически необосновано увеличение.

Това е особено важно предвид санкционния режим. За нарушение на чл. 68н, ал. 1 на юридическо лице може да бъде наложена имуществена санкция от 10 000 до 100 000 евро, а когато нарушението се отнася до повече от една стока, услуга или търговски обект, за всяко нарушение се налага отделно наказание. При така регламентираните санкции фактическият състав на нарушението трябва да бъде определен с висока степен на яснота и не може да се доизгражда чрез презумпции, основаващи се на формули в подзаконов акт.

2. Проектът не разграничава ясно установяването на увеличение от последващата преценка за неговата икономическа обоснованост

Обръщаме внимание на вътрешна непоследователност в конструкцията на Методиката.

Законът установява ясна последователност. „Увеличение“ е повишаването на крайната продажна цена спрямо цената, прилагана от същия търговец за същата стока или услуга в сравним предходен период. Едва при констатирано увеличение контролните органи установяват неговия размер, периода и обстоятелствата и определят срок, в който търговецът трябва да докаже икономическата му обоснованост. В проекта на Методика е посочено, че тя се прилага при установено увеличение, докато сред възможните резултати от извършената проверка допуска и извод, че увеличение не е установено.

За да бъде установено дали е налице увеличение по смисъла на закона, трябва най-напред да бъде определен сравнимият предходен период. Именно определянето на този период е една от задачите на Методиката. Следователно, логически и юридически е невъзможно процедурата да започва от вече „установено увеличение“, когато параметърът, необходим за установяването му, се определя в хода на същата процедура. Разграничението има пряко значение за правата на проверявания търговец. Особеното задължение по чл. 68н, ал. 3 от ЗЗП за представяне на информация относно начина на образуване на цените и доказване на икономическата обоснованост възниква именно „при констатирано увеличение“. Контролният орган не следва да изисква от предприятието да доказва обосноваността на увеличение, чието наличие все още не е установено по предвидения от закона начин. Необходимо е това разграничение да бъде изрично отразено както в структурата на Методиката, така и в отделните етапи на проверката.

3. По отношение на правилата за сравнимия предходен период

Съгласно §13, т. 55 от ДР на ЗЗП „сравним предходен период“ е период, който позволява обективна съпоставка на цените при сходни икономически условия. Видно от текста на разпоредбата няма използвани понятия като „непосредствено предходен период“ или „последна прилагана цена“. 

Подобно разграничение е съществено, тъй като самата времева близост не прави два периода икономически сравними. Необходимо е да бъдат отчитани сезонността, условията за снабдяване, обемът и продължителността на договора, промени в качеството или спецификацията на продукта, каналът за продажба, данъчни и регулаторни изменения, еднократни търговски условия и други обективни обстоятелства.

В противен случай може да се стигне до ситуация, при която временно ниска редовна цена се превръща в база, спрямо която последващото възстановяване на обичайното ценово равнище се третира като увеличение, независимо че двата периода не са икономически съпоставими.

Подобна конструкция би създала и непазарен стимул предприятията да бъдат по-предпазливи при доброволното намаляване на редовни цени. Регулация, предназначена да възпрепятства необоснованите увеличения, не следва да възпрепятства намаления на цените.

Особено внимание е необходимо и по отношение на временно предлаганите артикули, сезонните предложения и т.нар. „in & out“ стоки. Както посочват предприятията от сектора, при тези продукти краткият период на предлагане е част от самия бизнес модел и позволява различни условия на снабдяване и често по-ниска крайна цена. Механичното сравнение с предходно включване в асортимента може да съпоставя фактически различни икономически ситуации. 

Смятаме, че Методиката следва да предвиди възможност търговецът да посочи и друг период, който е икономически съпоставим, а в случай на отхвърляне, контролният орган да изложи мотиви защо избраният от него период по-добре изпълнява законовия критерий за „сходни икономически условия“.

4. Предложеният модел създава предпоставки за фактическо ограничаване на търговския марж и неблагоприятни стимули за ценовото поведение

От постъпилите становища от членове на БСК е видно, че един от най-сериозните практически проблеми на проекта е свеждането на икономическата обоснованост до следния модел – увеличение на цена срещу увеличение на признат разход.

При покачване на доставната цена запазването на непроменен процентен марж води до увеличение на неговата абсолютна парична стойност. Ако Методиката признава единствено абсолютното увеличение на разхода, търговецът трябва да намалява процентния си марж при всяко увеличение на доставната цена, за да избегне непризната разлика. Подобен модел може да доведе до замразяване на абсолютния марж спрямо базовия период, без законът да съдържа такова ограничение.

Методиката не отчита достатъчно и спецификата на многопродуктовата търговия. Част от продуктите се продават с много малка печалба с цел поддържане на достъпни цени и конкурентоспособен асортимент, като необходимият принос към общите разходи се осигурява от други продуктови групи. Изолираната проверка само на стоката, чиято цена е увеличена, не позволява да бъде отчетена тази икономическа взаимовръзка. 

Този подход може да засегне негативно и крайните потребителите. В случай че с приемането на Методиката кръстосаното субсидиране между отделни продукти стане практически невъзможно, предприятията ще увеличат маржа на стоки, които понастоящем съзнателно се предлагат с минимален марж.

Особено внимание заслужава и режимът на отложено пренасяне на разходи. Ако непосредственото прехвърляне на увеличен разход в цената е по-лесно за доказване, докато неговото временно поемане от търговеца и последващо отразяване изисква допълнително обосноваване, Методиката създава нормативен стимул предприятията да пренасят увеличените разходи върху крайните потребители по-бързо, вместо временно да ги поемат за сметка на своя сметка.

Този възможен резултат е в очевидно противоречие с декларираната цел на режима и следва да бъде изрично оценен преди приемането на Методиката.

Проектът следва да бъде преценен внимателно и от гледна точка на правото на ЕС. В решенията по C-557/23, SPAR Magyarország и C-658/24, Penny Market Съдът на ЕС подчертава значението на свободното формиране на продажните цени въз основа на икономически съображения и необходимостта националните мерки, които го ограничават, да бъдат подходящи и да не надхвърлят необходимото за постигане на легитимната цел. Считаме, че тази практика е релевантна и при оценката дали Методиката не поражда подобен ефект на ценови или маржов контрол. 

5. Методиката въвежда допълнителни доказателствени и организационни задължения, извън законовата делегация

ЗЗП възлага на търговеца значителна доказателствена тежест. Без да навлизаме в оценка на самото законодателно решение, за което БСК вече изрази своето становище[1], смятаме, че подзаконовият акт не следва допълнително да я разширява чрез въвеждане на ограничения относно допустимите способи за доказване.

Такъв проблем се проявява при непреките разходи. В редица предприятия разходите за наеми, електроенергия, администрация, информационни системи, човешки ресурси и логистика се отчитат на ниво предприятие, обект или продуктова категория. Те не се разпределят предварително до всеки отделен артикул, защото подобно ниво на аналитично представяне често е лишено управленска или счетоводна необходимост.

Методиката не следва косвено да въвежда задължение всички предприятия предварително да изградят и поддържат определена система на управленско счетоводство, ако такова задължение не е установено със закон. Отсъствието на предварително разпределение на непреките разходи не следва да води до непризнаване на реално направен разход, когато неговото наличие, размер и връзка с дейността могат да бъдат установени с други надеждни доказателства.

6. Необходимо е изрично уреждане на действието на Методиката във времето и допълване на оценката на въздействието

Законът е предвидил Методиката да бъде приета не по-късно от 8 август 2026 г., а режимът по чл. 68н ЗЗП е в сила от 9 август 2026 г. Проектът е публикуван за обществено обсъждане на 17 август 2026 г., т.е. след влизането на законовата забрана в сила. 

С оглед на правната сигурност предлагаме в проекта изрично да бъде посочено, че въведените с Методиката критерии и способи за оценяване не се прилагат към ценови изменения, извършени преди нейното влизане в сила.

Наред с това е необходимо да бъде допълнена предварителната оценка на въздействието, като се изследват подробно ефектите, свързани с промяна в начина, по който предприятията определят маржовете си, времето за пренасяне на увеличените разходи, готовността им доброволно да намаляват цени, промоционалната политика, продуктовия асортимент и системите за управленско счетоводство, както и свързаните с тях нежелани ефекти за потребителите.

Необходим е анализ и на административните разходи за бизнеса за събиране и запазване на необходимата информация, адаптиране на ERP и счетоводни системи, разпределение на непреки разходи и подготовка на индивидуални обосновки при проверки.

При такъв обхват на възможните последици БСК счита, че са налице основания за извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието, вместо преценката да се ограничава до техническите последици от прилагането на Методиката.

По изложените съображения Българската стопанска камара – съюз на българския бизнес не подкрепя приемането на проекта в настоящия му вид. Считаме, че той следва да бъде съществено преработен, като бъдат отчетени становищата на национално представителните работодателски организации и на засегнатите браншови и секторни организации, след което преработеният проект да бъде подложен на ново обществено обсъждане.

При преработването му следва да бъде запазен пълният кръг от обективни икономически фактори, признати от закона, да бъдат допуснати различни надеждни начини за доказване на тяхното въздействие, да се премахнат предпоставките за фактическо замразяване на абсолютния търговски марж, да се въведе разумен праг на същественост и да се гарантират достатъчни срокове и процесуални възможности за защита на проверяваните предприятия.

Само по този начин може да бъде постигната целта за ефективна защита на потребителите, без контролът върху необоснованите увеличения да се превръща в административно определяне на допустимото ценово поведение на предприятията.

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК

***

[1] https://www.bia-bg.com/standpoint/view/35922/